Гълъб Донев: Ако не спрем галопиращите дефицити и дълга, катастрофата е сигурна

Финансовият министър обещава дефицитът да падне с близо 4 млрд. евро и 5000 души по-малко в администрацията – и отговори за писмото до Брюксел за втория пенсионен стълб

„Ако не спрем галопиращите дефицити, ако не спрем дълга, който държавата трябва да взима, за да покрива този дефицит и да разплаща старите задължения, неминуемо катастрофата е сигурна.“ Това заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев в предаването „Панорама“ на БНТ.

Той обясни, че правителството предвижда да намали дефицита с близо 4 млрд. евро до следващата година, да го ограничи до 3,5% на касова основа и да съкрати държавната администрация с около 5000 души.

Как ще бъде спрян „камионът без спирачки“

Запитан как ще бъде спрян „камионът без спирачки, който лети надолу“ – метафората на премиера при представянето на бюджета, Донев посочи, че усилията са започнали още през май. „Мога да кажа, че за спирането на този камион и предотвратяването на катастрофата положихме достатъчно усилия – още от май месец до следващата година дефицитът да бъде намален с близо 4 милиарда евро“, каза той.

Заложените параметри са дефицит от 3,5% на касова основа и 4,2% на начислена основа. Ако се премахне дерогацията за военните разходи, показателят на начислена основа би бил 3,6%. „Нещо, което е изключително трудно да бъде постигнато за такъв кратък период. Но въпреки това сме готови да направим всичко възможно това консолидиране на държавните разходи да бъде направено“, подчерта министърът.

5000 души по-малко в администрацията

Мерките не засягат само приходите, а включват и съкращаване на разходи – особено за неефективни структури. „С реформата в администрацията ще намалим с близо 5000 броя числеността на държавната администрация. Нещо, което не е правено през годините“, заяви Донев. Досега администрацията постоянно е нараствала, а правителството иска да обърне тенденцията.

Съкращенията обаче няма да са самоцелни. „Не безцелно, а там, където действително могат да бъдат обединени функции, да бъдат премахнати стари функции, да бъдат обединени структури, да бъде дигитализиран процесът и да се дават по-добри услуги за бизнеса и за гражданите. Така че не на всяка цена съкращение на персонал“, уточни той.

Вторият пенсионен стълб и писмото до Брюксел

Донев коментира и дали правителството е искало да пренасочва пари от втория пенсионен стълб към Държавното обществено осигуряване. „Мисля, че с представянето на проекта на бюджет за 2027 г. стана ясно, че това няма да стане. Това не е било намерение на правителството“, каза той.

По думите му е имало разговори с пенсионните дружества – както за възможността гражданите при определени обстоятелства да използват част от натрупаните средства, така и за други решения. „Този диалог завърши със споразумение пенсионно-осигурителните дружества, чрез създаването на инвестиционен фонд, да могат да участват в инфраструктурни проекти на държавата“, посочи министърът. Идеята е частен и публичен капитал да финансират заедно магистрали, железопътна и енергийна инфраструктура, така че натрупаните в пенсионните фондове пари „да бъдат полезни за националната икономика“.

Запитан откъде е писмото, показано от опозицията, Донев отговори, че не може да даде информация за произхода му. Божидар Божанов от „Демократична България“ представи писмо от Донев до Европейската комисия от 2 ноември, в което се предлага временно пренасочване на част от задължителната пенсионна вноска от втория към първия стълб за 2027–2029 г.

Министърът потвърди, че става дума за коментари от периода на комуникация с Европейската комисия. „Не казвам, че сме се отказали заради това, че вие сте обявили. А просто защото ние сме в диалог с пенсионно-осигурителните дружества и с тях имаме съвсем друга политика. Така че това не може да бъде мотив, че правителството търси начин да запълни огромната дупка в дефицита“, заяви Донев.

Инфлацията от 6,1% и цените на енергоносителите

Овладяването на поскъпването е един от основните приоритети на кабинета, каза финансовият министър. „За октомври националната статистика излезе с инфлация на годишна база от 6,1%, което влияе не само върху потреблението, но и върху икономическото развитие на държавата“, посочи той.

„Основният виновник е международната обстановка. Цените на енергоносителите – цената на газа и петрола непрекъснато играят на световните пазари и това влияе пряко върху стойността на всяка една стока и услуга“, обясни Донев. Усилията са насочени към овладяване на цените на енергоносителите, като по думите му продължителният период на относително стабилни цени на горивата у нас влияе и на цените на останалите стоки.

За глобите за търговските вериги министърът каза: „Веригите ще бъдат глобявани тогава, когато нарушават правилата. Не е задължително и не на всяка цена.“

Защо данък върху свръхпечалбата

Донев защити и данъка върху свръхпечалбите на банки, телекомуникационни и застрахователни дружества. „Не бих казал, че така е най-лесно или че там има най-много пари. Но анализите в България и в други европейски държави, където е приложен този механизъм, показват, че тези печалби не са натрупани заради нова технология, по-висока производителност или нова организация на производството, а са следствие на външни фактори“, посочи той.

Кой е виновен за свръхдефицита

„Докладите на Сметната палата показаха много добре кой е виновен за свръхдефицита. Това са всички от 2020 г. до 2025 г., включително и в началото на 2026 г., които не са предприели мерки дефицитът да бъде ограничен“, каза Донев.

На уточнението, че в този период са и двата служебни кабинета, които той оглавяваше, министърът отговори, че служебните правителства изпълняват решенията на Народното събрание и не могат сами да приемат мерки в противоречие със законите. „Вината за дефицита са погрешните, нецелесъобразни политики и счетоводните практики – когато дефицитът не се връзва, да не се осчетоводяват извършени дейности и направени разходи. Куриозът е, че в 2020, 2021, 2022, 2024 и 2025 г. са направени разходи, без да бъдат осчетоводени. Сметната палата направи одит, разходите бяха осчетоводени, годишният отчет на МРРБ беше променен и дефицитът за 2025 г. беше коригиран на 4%. Това беше направено и от Евростат“, обясни той.

Донев посочи още, че Европейската комисия е установила несъответствия между нетните разходи на държавата и правилата на Договора за функционирането на ЕС – нещо, което станало ясно през пролетта, тъй като докладът за 2025 г. не е бил изпратен от финансовото министерство и правителството през предходната година.

„Всички трябва да се вразумим“

Запитан кого призовава да се вразуми – само опозицията или всички, министърът отговори, че финансовата дисциплина засяга всички. „Не може да се правят харчове, за които нямаш доход. Дефицитът се получава, когато разходите растат повече от приходите. Със законите, които са приемани, разходите имат дългосрочно отражение върху бюджета, докато приходните мерки са еднократни и не могат да догонят разхода. Трябва да се вразумят всички, за да си върнем финансовата дисциплина. Живот на кредит не е добре – да задължаваме идните поколения за грешките на неразумни политици“, заяви Гълъб Донев.

Източник: БНТ

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news