Георги Кадиев: Служебното правителство на Гюров, май действително подготвя “румънски сценарий” за Радев

У нас, служебното правителство на ПП-ДБ, явно в комбина с Борисов и Пеевски, май наистина готвят румънски сценарий за Радев. Ще му измислят руска намеса в Тик Ток, ДАНС ще сготви доклад, Десислава Атанасова ще е докладчик в Конституционния съд и като нищо ще го отстранят. Радев има ход и той е превантивен удар: искане до компанията- майка на Тик Ток за данни за трафика, дали е засичан coordinated inauthentic behavior по отношение на кампанията, статистика за reach и engagement. Digital service act (DSA), който регулира платформите в ЕС, задължава Тик Ток да предоставя данни при риск за избирателния процес. Ако те отговорят „няма нарушения“, това е пряко доказателство пред КС и ЕК, че няма модел "Джорджеску“.

• В Иран, не бъркайте примирието с край на войната. Примирията в цикъл на активна ескалация по-често се провалят, отколкото успяват. Израел не се е съгласил на примирие, войските все още не са оттеглени, способностите за воюване са запазени. Това не е деескалация, а просто временно прекъсване. Всичко може да се случи. Ключовият въпрос сега не е кой „победи“, а дали е установено нов ред: това, че стабилността на световните енергийни потоци зависи от съдействието на Иран.

• По света, сключеното примирие между САЩ и Иран в дългосрочен план сериозно отслабва световния ред, съсредоточен около САЩ, и поставя трансатлантическия съюз на изпитание. Реалността е такава, че най-голямата военна и икономическа суперсила в света изглежда е загубила война срещу средна по размер държава, а Доналд Тръмп е намерил изход, като е обявил победа и се е оттеглил.

• В Ормузкия проток, Иран вече може да налага такси за преминаване, което на практика е глобален петролен данък. Основните печеливши от ситуацията и двуседмичното примирие са Си Дзинпин и Путин, докато Европа остава затвърдена в опозицията си срещу тази война и срещу политиката на Тръмп.

• В Иран, въпреки твърденията на САЩ, че военният капацитет на Иран е заличен, разузнавателните данни сочат друго. Иран е запазил голяма част от мобилните си установки и арсенал от дронове благодарение на използването на макети и способността да мести платформите си бързо. Стратегията на Техеран се основава на разходна асиметрия – производството на дронове е евтино и бързо, докато прихващането им струва многократно повече. Дори след масирани удари по подземните ракетни комплекси, иранските сили успяват да възстановят функционалността им в рамките на часове. Иран влиза в преговорите за примирие с почти непокътнат капацитет за ответен удар, което му дава сериозно предимство.

• В Персийския залив, войната принуди технологичните гиганти и държавите в региона да преразгледат сигурността на своите центрове за данни. След иранските удари по инфраструктурата на Amazon Web Services, компании като Google и Microsoft обмислят преминаване от огромни центрове към по-малки, географски разпределени мрежи и т.нар. „посолства за данни“. Това са съоръжения в чужди държави, които съхраняват национални данни под защитата на законите на родната страна. До 2030 г. се очаква капацитетът на тези центрове да нарасне значително, но защитата им ще изисква огромни инвестиции и нови международни правни рамки, тъй като в момента те лесно се превръщат във военни цели.

• В Израел, преценката на американската разузнавателна общност, че израелските прогнози за смяна на режима и революция в Иран са „фарс“, се оказа вярна. Израелската оценка, че войната ще продължи в най-добрия случай няколко дни, в най-лошия случай няколко седмици, бе крайно неточна. Дори преди два дни, според израелския Канал 12, Нетаняху е настоявал Доналд Тръмп да не се съгласи на прекратяване на огъня. „Никога не е имало подобна политическа катастрофа в цялата ни история. Израел дори не беше близо до масата за преговори, когато се вземаха решения, отнасящи се до същината на нашата национална сигурност“, каза лидерът на израелската опозиция Яир Лапид.

• В Германия, войната в Иран предизвика промяна в реториката на Алтернатива за Германия.

Ръководството на партията започна да се дистанцира от администрацията на Тръмп, опасявайки се от икономическите последици от високите цени на енергията и антиамериканските настроения в Източна Германия преди предстоящите регионални избори. Докато някои в партията все още държат на съюза със САЩ, други открито призовават за изтегляне на американските войски от Германия. Войната е масово непопулярна сред германското общество, а основният страх е свързан с енергийната сигурност и възможността Германия да бъде въвлечена в конфликта.

• В Европа, отново се прокрадва идеята за премахване на единодушието при вземане на решения в областта на външната политика и преминаване към гласуване с квалифицирано мнозинство. Това би изисквало промяна в договорите на ЕС, срещу което най-вероятно ще се възпротивят самите Франция и Германия, тъй като не биха искали да бъдат прескочени по въпроси, засягащи ядрената им политика или отношенията с Израел. Вместо да търси бързи процедурни решения за заобикаляне на ветото на държави като Унгария, ЕС трябва да се фокусира върху поетапна европеизация на отбраната, започвайки от съвместните обществени поръчки. 

• В Близкия Изток, алиансът OPEC+ реши да увеличи производството на петрол с 206 000 барела на ден от май. Решението се взема на фона на войната в Иран и блокирането на Ормузкия пролив. Организацията поставя нов акцент върху сигурността на морските пътища и енергийната инфраструктура, позиционирайки се като стабилизиращ фактор в условията на геополитическа несигурност.

• В Русия, Кремъл твърди, че изтеклият разговор между Путин и Орбан не показва нищо вредно, наричайки Орбан „прагматичен и ефективен“ лидер, действащ в интерес на Унгария. Песков: „Ако не друго, разговорът всъщност показва Орбан в доста прагматична и ефективна светлина. Той изглежда като човек, който защитава интересите на Унгария, не на Русия, не на Америка, а на собствената си страна. Въпреки това, много хора в Европа, особено в Брюксел, не искат да видят Орбан да спечели отново, това е очевидно. И подкрепят политическите му опоненти, надявайки се, че подобни изтекли разговори могат да му навредят.“

• Отново в Русия, Дмитрий Медведев: „Не е ясно как ще се развие примирието между Вашингтон и Техеран. Но едно е сигурно - Иран изпробва ядреното си оръжие. То се нарича Ормузки проток и потенциалът му е неизчерпаем.“

• В Унгария, Орбан е на километри назад в социологическите проучвания, но контролира всички лостове на властта - парламента, президентството, Върховния съд. Замисляли ли сте се дали и той не може да ползва румънския сценарий, за да отстрани конкурента си, както сега нашето ПП-ДБ служебно правителство се мъчи да го ползва, за да отстрани Радев? 

• Отново в Унгария, по време на митинга Ванс се обади на Тръмп. „Г-н Президент, в момента разговаряте с около 5000 унгарски патриоти и мисля, че те ви обичат дори повече, отколкото обичат Виктор Орбан.“ Тръмп: „Голям фен съм на Виктор. Подкрепям го напълно. Обичам Виктор, обичам Унгария. Имате лидер, който е запазил страната ви силна, докато толкова много други държави се провалиха.“ Ванс откри нов начин за кампания- разговор на живо с Тръмп.

• В Хърватия, премиерът Пленкович обяви, че правителството обмисля нови мерки за овладяване на цените на горивата. Тъй като възможностите за намаляване на националните акцизи са почти изчерпани, Хърватия е поискала разрешение от Европейската комисия за намеса в т.нар. европейски акцизи. Обсъждат се и промени в ДДС, включително модел на „плаващ ДДС“, който да позволи по-бърза реакция при резки скокове в цените на енергията. Нашето правителство нищо не обсъжда.

• В Латвия, министерството на икономиката предлага намаляване на акциза върху бензина, след като вече беше одобрено 15% съкращение на този за дизела. Тъй като очакваният спад в цените все още не е факт, властите проучват и възможността за по-широко намаление на ДДС върху горивата, както и въвеждането на данък върху свръхпечалбите на компаниите в сектора.

• В Полша, премиерът Туск потвърди, че защитните мерки за цените на горивата остават в сила въпреки обявеното примирие в Иран. Намаленият ДДС върху горивата е в сила до края на април, а акцизите могат да се върнат към нормалните си нива след 15 април, ако ситуацията се стабилизира.

Сега знаете повече за света в четвъртък, както аз го виждам.

Георги Кадиев

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news