Възмездието като държавен етос: Когато законът спре да плаче

Министър Демерджиев върна на институциите забравеното изкуство на волята, но истинското пречистване тепърва предстои в списъците с „интересни имена“

В българския политически и обществен живот думите често имат свойството да девалвират по-бързо от валута в условия на хиперинфлация. Свикнали сме с гръмки фрази, които се пукат като сапунени мехури още в първия коридор на Съдебната палата. Но днес, на фона на последните събития около залавянето на прокурорския син Васил Михайлов, в думите на вътрешния министър Иван Демерджиев прозира нещо различно. Нещо, което отдавна бяхме отписали като архаичен остатък от времената на държавността: решителност, подплатена с интелект и резултати.

Задържането на Михайлов в софийския квартал „Свобода“ е повече от успешна полицейска акция. То е символ. Фактът, че един млад мъж, чието име стана нарицателно за безнаказаност и арогантност, бе открит и закопчан след период на очевидно симулативно издирване от страна на предишни структури, говори за тектонична промяна в МВР. Демерджиев не просто „обеща справедливост“. Той демонстрира, че МВР може да функционира като хирургически инструмент, когато ръката, която го държи, не трепери от зависимости.

Но тук идва голямата тема, която министърът само загатна, но която обществото трябва да изкрещи: кои са тези „интересни имена“, помогнали на беглеца? Демерджиев спомена, че сред тях има хора, свързани с институции. И точно тук е заровено кучето на българския институционален разпад. Ако един доказан насилник и престъпник може да намери убежище под крилото на държавни служители, то ние не говорим за пропуск в системата. Ние говорим за тумор.

Нека бъдем пределно ясни – тези, които са осигурявали логистика, квартира, информация или просто „чадър“ над този младеж, не са просто съучастници. Те са по-големи престъпници от него. Защото той е продукт на лошо възпитание и чувство за всепозволеност, но те са предатели на държавната клетва. Когато един полицай, прокурор или държавен чиновник протегне ръка, за да скрие беглец от правосъдието, той извършва акт на държавна измяна. Той плюе върху униформата и върху всеки честен служител, който рискува живота си за 1500 лева заплата.

Обществото ни не трябва да се задоволява само със снимката на Михайлов с белезници. Ние трябва да поискаме пълна, безмилостна и публична акция по „разчистване на тила“. Трябва да видим имената на тези „благодетели“. Трябва да разберем какви позиции заемат и кой ги е назначил. И най-важното – те трябва да последват своя „питомец“ в килията. Не можеш да служиш на закона през деня и да криеш престъпници през нощта. Този шизофреничен модел на съществуване на администрацията трябва да бъде прекратен със силата на желязната метла.

Министър Демерджиев постави началото на един оздравителен процес. Неговият стил – премерен, ерудиран, лишен от излишната театралност на негови предшественици, вдъхва респект именно защото залага на професионализма, а не на популизма. Той разбира, че истинската справедливост не е телевизионно шоу, а тиха и упорита работа по проследяване на капилярите, през които изтича държавността.

Време е за национална непримиримост. Нека случаят „Михайлов“ не приключи с едно съдебно заседание. Нека той стане повод за мащабна чистка в структурите, които са позволили това безобразие. Когато министърът казва, че справедливостта ще бъде неизбежна, той хвърля ръкавицата не само към ъндърграунда, но и към онези „бели якички“, които са се сраснали с него.

Ние, като общество, сме длъжни да застанем зад тази линия на поведение. Трябва да дадем кредит на доверие на МВР в този му вид, но и да изискваме докрай – до последното „интересно име“. Защото ако днес про простим на помагачите, утре ще се появи следващият „син“, който ще знае, че винаги има къде да се скрие.

Държавата не е пансион за престъпници, а дом на закона. Иван Демерджиев започна да подрежда този дом. Нека не го оставяме сам в това начинание, защото битката с вътрешните предатели е винаги по-тежка от тази с явните врагове. Справедливостта не е милостиня, тя е дълг. И този дълг трябва да бъде събран с лихвите. От всеки. Без изключение.

Явор Станчев, SIK.bg

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news