Готвят ли ПП-ДБ съвместно с чуждестранни разузнавателни структури мащабна манипулация на изборите в България

След като прочетете този текст, накрая ще остане само един въпрос: Ще имат ли куража и доблестта българските власти да постъпят както своите словенски колеги и да осветят пред цялото общество действителния мащаб на готвената изборна измама

През последните дни, дори за напълно непредубедената българска публика, вече стана напълно видимо, че у нас стартира мероприятие, което през последните години няколко пъти беше наблюдавано в редица други европейски държави. Става дума за мащабна организация, включваща както политически партии на местно ниво, така и чужди разузнавателни структури, с цел мащабна манипулация на изборите и промяна на вота на гражданите на 19 април у нас.

Знаците, загатващи за началото на един такъв процес, са вече достатъчно ясни за всеки един анализатор, свикнал да гледа в дълбочина през медийната мъгла у нас.

Въпросните сигнали, освен че имат своята медийна страна, така също са видими и чрез публичните политически изблици на серия от добре познати „локални говорители“, в случая повечето обвързани с политическите и партийни структури на ПП-ДБ.

Освен тях, обаче, има и серия от други, невидими за широката публика знаци, които пък водят към разузнавателни структури и компании извън границите на страната ни. Последното се подкрепя от неофициални информации за скорошното посещението на определени чуждестранни лица в България, както и за срещите на тези лица с конкретни политически и партийни персонажи от кръга на ПП-ДБ у нас.

Става дума за израелските граждани Дан Зорела и Ави Янус. По наша информация, последните наскоро са посетили страната ни, като са пристигнали у нас с частен самолет „Фалкон“. Тъй като информацията ни към този етап е неофициална, още в самото начало ние бихме искали да запитаме българските власти били ли ли са тези лица наскоро в България, както и колко пъти са били?

Също така, кога точно са били, както и с кого са се срещали те у нас?

И в този контекст още бихме искали да знаем, били ли са засечени плащания към тези лица или техни фирми от фирми или граждани на България? Как са били извършвани тези плащания и към кого?

Към всичко това бихме искали още да знаем, дали в Министерство на вътрешните работи на България е получаван информация във връзка с въпросните лица?

Ще се радваме, ако външният министър Надежда Нейнски бъде така добра да ни разясни дали в МВнР е получавано запитване от страна на Словения, по линия на външните министерства на двете страни, за тези лица и техните фирми и тяхно посещение в България?

Що се отнася до медийната среда, първите знаци, че у нас се готви нещо крайно незаконно и нередно, дойдоха от публикации в сайтовете „Епицентър“, „Факти“, както и на още няколко други български медии, които се позовават на доклад на BFMI, който пък, от своя страна, бе разпространен от слабо известния “брюкселски” сайт Euobserver.

Масовата препечатка на текста на Euobserver в България пък, разбира се, далеч не е случайна, независимо, че многозина ще се опитат да я представят като точно такава. Нещо повече. Медийните експерти и професионалисти отлично знаят, че не е никакъв проблем и е сравнително лесно в сайта Euobserver да бъде поръчан и платен материал, а това пък да изглежда като независимо разследване на въпросната “брюкселска” медия.

Какво е по-любопитно във въпросната публикация обаче, която всъщност е и една от причините на мнозина в България да им „светне лампата“, че с изборите у нас се готви нещо доста мащабно и сериозно като манипулация.

В материала на Euobserver се цитира доклад на „Балканската инициатива за свободните медии“ (BFMI) и Sensika, които чрез свое изследване били документирали цифрови манипулации в голям мащаб в информационната среда в България, точно преди изборите.

Според Euobserver, тези манипулации били свързани с Румен Радев и коалицията му „Прогресивна България“.

Констатациите в самия доклад пък са съсредоточени основно върху бившия президент Румен Радев, като се прави намек, че той едва ли не изповядва проруски настроения и се внушава, че е нужна намеса на ЕС, за да бъдат възпрени той и тези му намерения. Дават се за пример крадени Facebook групи, които рекламират Радев, докато в същото време те представляват пример за руска намеса и мащабни манипулации върху публиката у нас. Освен Facebook, се споменават още редица други социални мрежи, като най-много се набляга на TikTok, където за пример се дава акаунта на Румен Радев, натрупал 90 млн. гледания, което пък, по думите на авторите, било странно.

В доклада на BFMI се казва още: „Колко от тази активност е израз на действителна обществена подкрепа и колко е произведена чрез фалшиви профили, пренасочени страници и координирано публикуване, целящо да имитира спонтанна гражданска мобилизация, остава основният и засега без отговор въпрос на тази кампания.“

От материала става ясно още, че предвид създалата се ситуация, точно както между другото се случи и в Румъния преди време, е нужна спешна намеса на европейските институции за да се гарантират честни избори на 19 април у нас.

Служебното правителство на Андрей Гюров, пък, моментално се задейства – нещо, което то по принцип трудно прави, предвид стандартната мудност на този кабинет за далеч по-важни неща, и “задейства Системата за бързо реагиране на Закона за цифровите услуги, два дни след като този мониторингов доклад на Балканската инициатива за свободни медии (BFMI) и Sensika, документира тези координирани цифрови манипулации в голям мащаб в информационната среда на България”. На същия този фон Гюров набързо събра в Министерски съвет някакви никому неизвестни инфлуенсъри, като с това се опита да създаде усещането за нещо извънредно, случващо се преди изборите у нас, вкарвайки допълнителен драматизъм в и без това изнервената среда.

От своя страна, външният министър Надежда Нейнски също излезе от летаргия и набързо създаде някакъв измислен координационен механизъм за противодействие на дезинформацията и борба с хибридните заплахи.

Тук трябва да добавим, че Гюров и компания извикаха у нас и скандалния псевдно журналист Христо Грозев, за който обосновано от доста време публично се предполага, че обслужва чужди разузнавателни служби и интереси, като му възложи да анализира медийната среда у нас, за да установи дали тя е манипулирана от проруска пропаганда и съществува ли опасност това да повлияе на изборите на 19 април.

Оставаме настрана колко дискредитирано е лицето Христо Грозев в България и как то не се ползва с абсолютно никакво доверие сред българското общество, но пък последният факт никога не е възпирал лица като Гюров и подопечените му да играят своята мръсна, но пък доста тъпа игра.

Към всичко изброено дотук се включиха и други, макар и значително по-слаби, дори комични, центрове на влияние, сред които изпъкват имената на зависими журналисти и компютърни експерти от величината на Благовест Кирилов. За игрите и манипулациите на последния пък си струва да посветим съвсем отделен материал, защото има много какво да се напише. Тук е достатъчно само да кажем, че Благовест Кирилов е част от един крайно комерсиален кръг от IT-специалисти, чийто интерес се измерва единствено в милиони.

Именно тук също така дебело може да подчертаем, че лицето Христо Грозев от години се занимава единствено и само с подмолни и мръсни игри, които обаче за негово съжаление са добре известни както на българските, така и на партньорските ни служби.

Всъщност цялата тази атака, въпреки опита да изглежда случайна, е съвсем организирана. Към нея набързо се включиха всякакви дребни говорители и говорителки от типа на Лена Бориславова, например, които в същия този стил се опитват да вменят тезите на програмния материал, излязъл в Euobserver.

Преди обаче да ви дадем значително повече информация и детайли за случващото се у нас, нека ви кажем накратко, каква всъщност е и елементарната цел на това доста жалко и комично мероприятие. Целта е да бъде спрян ударния поход на Румен Радев и „Прогресивна България“ към властта у нас, като за това трябва да бъдат мобилизирани всички възможни ресурси, включително и намесата на европейски институции, така както това вече се случи в Румъния и Словения преди време.

Успоредно обаче, организаторите от ПП-ДБ не се ограничават само с тези си действия и медийна шумотевица, но по наша информация дори са потърсили помощ и съдействие от чужди разузнавателни структури, специализирани от години в изборна манипулация. За една от компаниите, за които ще ви разкажем по-долу и за чиито представители и посещения ви споменахме по-горе, има потвърдени данни за намеса по време на последните избори в Словения. В този случай не става дума просто за някакъв “медиен шум” или голи подозрения, а за напълно потвърдена намеса в изборния процес от страна на въпросната компания.

По наша информация, през последните няколко седмици представители на тази компания са посещавали нашата страна и са имали среща с представители на определена политическа сила, пряко заинтересована от провала на Румен Радев на следващите избори, но пък играеща доскоро „демократична алтернатива“ на управлението на Борисов и ГЕРБ у нас. Както вече писахме малко по-горе, по наша информация, наскоро страната ни е била посетена от Дан Зорела и Ави Янус, които са пристигнали у нас с частен самолет „Фалкон“ за съвсем конкретни и предварително подготвени срещи. Кои обаче са тези израелски граждани, за коя компания работят те и защо са били на посещение у нас ще разберете малко по-надолу в този текст.

Всъщност ,целият този случай не просто е скандален, а той спешно налага организирана реакция от страна на държавните институции заради предстояща остра чужда намеса в парламентарните избори на България. Лошото е, че контролът върху същите тези държавни институции днес се намира именно под контрола на същите тези, които се опитват да организират тази чужда намеса в изборите у нас. За тях е жизнено важно Румен Радев и „Прогресивна България“ да постигнат възможно най-слаб резултат. Нещо повече – дори, ако може да бъдат изкарани от политическия живот на страната въобще, просто защото последното е екзистенциално важно за политическото оцеляване на въпросните организатори.

Социологическите агенции, от своя страна пък, ясно показват, че подкрепата за Радев и коалицията му драстично расте, докато ПП-ДБ ежедневно губят симпатизанти и много скоро могат да се озоват на опашката в партийната класация у нас.

Но ето за какво точно говорим, като в редовете по-долу ще се опитаме възможно най-точно да ви представим кой и как се опитва да манипулира изборите у нас, както и с какви средства и по какъв начин, той се опитва да постигне това. Внимателното четене на информацията по-долу пък, ясно ще ви покаже, че у нас се готви остра намеса в изборния процес от чужди разузнавателни агенции. Това пък се подкрепя и поръчва от актуални български политици, които са сериозно притеснени за своето бъдеще.

Кои са Sensika?

Официално българската компания Sensika представя сама себе си, като “най-мощната AI платформа в България за медиен мониторинг и откриване на дезинформация, обхваща онлайн медии, социални мрежи, печат, ТВ и радио.”

Не чак толкова официално и публично обаче за фирмата е известно, че е собственост на неслучайния Васил Величков. Величков е близък съветник на Божидар Божанов и на ПП-ДБ, в частност и на Асен Василев, като част от правителството на Кирил Петков, където Величков бе съветник. По време на правителството на Николай Денков и Асен Василев като финансов министър, Васил Величков пък бе един от двамата, които пренаписаха целия План за възстановяване. В българските медии има много статии, посветени на лицето Васил Величков, който остана съветник на Асен Василев, дори и когато последният бе министър на финансите в правителството на Николай Денков.

Величков, между другото, пази тежка дружба със споменатия по-рано Благовест Кирилов, който също незнайно защо е решил, че е българският Зукърбърг. Самозаблуда, която Кирилов съвсем скоро предстои да осъзнае. И Кирил, и Величков, както вече споменахме, са част от една крайно комерсиална група от IT-специалисти, чийто интереси се измерват единствено в милиони.

Кои са Black Cube?

Сянката на Black Cube над словенските избори: как официални данни, разузнавателни следи и една частна шпионска фирма взривиха европейския политически терен.

Когато в разгара на предизборна кампания една държава публично заговори за „чуждо влияние“, това обикновено означава две неща: или властта търси политически ефект, или вече има достатъчно материал, за да поеме риска от институционален взрив. В Словения през март 2026 г. темата премина именно в тази втора, много по-опасна зона. Правителството в Любляна, а после и самата словенска разузнавателна служба SOVA, изнесоха данни, че са установени конкретни действия на чужда „параразузнавателна“ структура и контакти със словенски субекти около парламентарния вот. В центъра на този скандал изплува името на Black Cube — израелска частна разузнавателна фирма с дълга и спорна международна биография. 

На 20 март словенското правителство публикува официално съобщение, според което директорът на SOVA Йошко Кадивник е представил на оперативната група към Съвета за национална сигурност „пълен отчет“ за събитията от 10–11 декември 2025 г., заедно с „материални доказателства“ за връзки между трима представители на Black Cube — Гиора Айланд, Лирон Цур и Дан Зорела (обърнете внимание, че тези същите лица и онези лица, за които по-горе в текста твърдим, че са посетили България) — и посещение на адреса на Trstenjakova ulica 8 в Любляна, където се намира централата на словенската десница SDS. В същото съобщение се твърди още, че констатациите на SOVA сочат разузнавателни действия срещу Република Словения и чуждестранна намеса в словенските избори. Това вече не е просто медиен шум. Това е държавна формулировка с тежки правни и политически последици. 

Шест дни по-късно, след заседание на Националния съвет за сигурност, словенското правителство отиде още по-далеч. Според официално огласената информация SOVA е „еднозначно потвърдила чужди влияния“ върху парламентарните избори, а събраните доказателства вече са предадени на прокуратурата и полицията. В това изявление името на фирмата не е изрично повторено, но то се наслагва върху предходното съобщение от 20 март, където Black Cube е назована поименно и свързана с конкретни посещения, лица и дейности. Така държавната линия в Словения вече не е „подозрение“, а твърдение, че има доказателствен пакет, достатъчен за намеса на правоприлагащите органи. 

Самият скандал избухна публично дни преди изборите. Reuters съобщи на 17 март, че представители на Black Cube, включително главният изпълнителен директор на фирмата и бивш високопоставен израелски служител по сигурността, са били свързани с посещение в Словения през декември и с предполагаема среща с лидера на SDS Янез Янша. SOVA потвърждава влизането на представители на Black Cube в страната, но не успява да потвърди самата среща. Янша отрича да е имало такава среща, а премиерът Роберт Голоб описва случая като най-големия скандал от словенската независимост насам. Президентът Наташа Пирц Мусар също публично изразява тревога за въздействието върху словенската демокрация. Тоест, в публичното пространство се формират два паралелни слоя: институционално потвърдена активност на Black Cube в страната и политически спор дали тази активност е стигнала до директна координация с опозицията. 

Тук е и критичната граница, която тежките разследвания не трябва да престъпват. Към момента публично потвърденото е следното: представители на Black Cube са били в Словения; словенските власти твърдят, че имат материални доказателства за връзки между трима представители на фирмата и адреса на централата на SDS; SOVA говори за разузнавателни действия и чуждо влияние върху изборите; а доказателствата вече са предадени на полицията и прокуратурата. Непотвърденото в публичен вид е дали е имало реална среща между ръководството на SDS и представителите на Black Cube, както и какъв точно е бил пълният оперативен механизъм на предполагаемото влияние. Именно тази разлика между „потвърдена активност“ и „недоказана пълна схема“ е мястото, където сериозният текст печели доверие — не като преувеличава, а като очертава ясно границата на доказуемото.

За да се разбере защо самото име Black Cube е достатъчно да взриви политически терен, трябва да се види каква е тази фирма. Според официалния ѝ сайт тя се представя като „intelligence firm“, специализирана в intelligence collection and analysis за високопрофилни съдебни дела, арбитражи и разследвания на бели якички. Компанията работи от Тел Авив, Лондон, Мадрид и Сингапур и се самопозиционира като корпоративен и правен инструмент, а не като политическа структура. С други думи, нейният публичен образ е на елитен, частен, международен разузнавателен бутик, който работи в рамката на бизнес спорове, измами, корупция и litigation support.  Ако трябва ние от наша страна да обобщим, Black Cube е съставена изцяло от служители на Мосад.

Но международната репутация на Black Cube далеч не се изчерпва с корпоративни арбитражи. Reuters припомня, че фирмата стана особено известна през 2017 г., след като се извини за работата си по операция в полза на Харви Уайнстийн. Разкритията, цитирани от Reuters и подробно разработени от The New Yorker, показаха, че Black Cube е била наета да помага за спиране на публикуването на обвиненията в сексуално насилие срещу холивудския продуцент. Според The New Yorker една от целите на операцията е била събиране на информация за журналисти и предполагаеми жертви, а Reuters цитира член на консултативния борд на фирмата, който впоследствие казва, че е било „жалко“, че компанията е поела този ангажимент. Тоест говорим за структура, която вече е глобално асоциирана с прикрити операции, психологическо профилиране и агресивно събиране на информация срещу цели от висок обществен интерес. 

Словенският случай става още по-тежък, когато се постави в европейски контекст. Reuters съобщи през 2023 г., че LinkedIn е обвинил Black Cube, че е стояла зад скрита видеооперация срещу унгарски активисти и журналисти в навечерието на изборите в Унгария през 2022 г. По данни на LinkedIn израелската фирма е изградила мрежа от фалшиви профили и е използвала фиктивни обяви за работа, за да се доближи до мишените си. Това е изключително важен детайл, защото показва модел: Black Cube не присъства в европейското публично пространство само като корпоративна intelligence фирма, а и като субект, обвиняван, че използва прикрити методи срещу активисти, журналисти и чувствителни политически среди преди избори. 

Има и още един пласт. По данни, цитирани от Haaretz и други издания, свързани със случая в Румъния, Black Cube е била въвлечена в операция срещу тогавашния главен антикорупционен прокурор Лаура Кьовеши. Reuters отразява по-късно румънските политико-съдебни развития около Кьовеши, а други надеждни регионални източници припомнят, че свързани с Black Cube фигури са признали вина или са били осъдени във връзка с операции по събиране на компрометираща информация и хакерски действия. Важното тук не е да се преповтаря всеки детайл от румънското досие, а да се отбележи, че фирмата отдавна не е възприемана просто като „частни консултанти“, а като структура, която неведнъж е влизала в допир с най-токсичните зони на политика, прокуратура, компроматни операции и тайно влияние. 

На този фон словенската история придобива далеч по-голяма тежест. Не защото вече е доказано всичко, а защото контекстът прави всяка нова следа експлозивна. Когато държавна служба твърди, че има материални доказателства за връзки между представители на Black Cube и адреса на опозиционна партия; когато същата служба говори за контраразузнавателни действия срещу държавата; когато след това правителството обявява, че чуждото влияние върху изборите е „еднозначно потвърдено“; и когато това се случва на фона на биография на Black Cube, натоварена с операции срещу журналисти, активисти, прокурори и жертви на сексуално насилие — тогава вече не става дума за скандал от жълт характер, а за класически европейски казус за хибридно влияние през частна структура. 

Особено важен е и геополитическият нерв на историята. Reuters подчертава, че конфликтът в словенската кампания не е бил само вътрешнопартиен.

Има и ясно различие в позициите по Близкия изток: либералният премиер Роберт Голоб е подкрепял признаване на палестинска държава и е въвел мерки срещу стоки от израелски окупирани територии, докато евентуално управление на Янша би могло да обърне тази линия. Това не доказва мотив, но прави въпроса за евентуален външен интерес към изборния резултат много по-реалистичен. В тежките международни разследвания именно такива зони на пресичане между вътрешна политика, външна политика и частни структури са мястото, където се търси истинският сюжет. 

Същевременно трябва да се отбележи и защитната линия на самата фирма. По информация на Associated Press Black Cube е заявила, че предоставя услуги „изключително на клиенти, ангажирани в бизнес дейности по света“, като подпомага съдебни дела, арбитражи и случаи на white-collar crime. Фирмата твърди, че се консултира юридически във всяка юрисдикция, в която работи, за да гарантира законността на действията си, и описва своята дейност като насочена към разкриване на измами, корупция и укриване на активи. Това е съществено, защото показва централния сблъсък в случая: от едната страна стои държава, която говори за чуждо влияние и разузнавателна операция; от другата — частна intelligence фирма, която настоява, че действа в рамките на закона и в сферата на бизнеса. 

Точно тук се намира и най-същественият въпрос за Европа. Ако една частна разузнавателна компания формално работи като „бизнес intelligence“ фирма, но фактически се оказва в близост до предизборни кампании, партийни централи, тайни записи, активисти и журналисти, тогава дали правният език „частна услуга“ не се превръща в щит за политическо влияние, което е много по-трудно за доказване от класическия държавен шпионаж? Словения днес не е само словенска история. Това е тест за способността на европейските демокрации да разпознават хибридни операции, които не идват непременно през посолства, тайни служби и официални канали, а през частни фирми с юридически отдели, корпоративни договори и международни адреси.

Що се отнася до България, проверката ни не открива директни публични източници, които до този момент да доказват досегашна дейност на Black Cube свързана с български избори или конкретни операции на фирмата на българска територия. Това обаче не бива да се запълва с фантазия. Сериозният текст не „дописва“ липсващите доказателства. Той отбелязва отсъствието им. Но отсъствието на публично потвърдени данни не отменя значението на словенския случай за България. Напротив — предупреждава, че когато такива фирми навлизат в предизборно пространство другаде в Европа, всяка държава в региона е длъжна да мисли предварително за собствените си уязвимости: партии, медии, активистки мрежи, фалшиви профили, скрити записи, компроматни течове и външни „консултанти“, които влизат през вратата на бизнеса и излизат през прозореца на политиката. 

Затова и истинската тежест на този сюжет не е в една фотография, едно име или едно посещение в Любляна. Тя е в модела. Модел, при който частна intelligence фирма с международно спорна история се появява в държава от ЕС точно около избори. Модел, при който официални органи говорят за „материални доказателства“, „разузнавателни действия“ и „чуждо влияние“. Модел, при който политическата битка се води не само с програми и кампании, а и със скрити записи, посредници, мрежи и операции под прага на видимото. И ако този модел днес е словенски, утре може да се окаже общоевропейски проблем с много по-голяма цена от един изборен цикъл. 

Най-опасното в тази история е, че тя не прилича на стария шпионаж. Няма дипломатически куфарчета, няма арести на граница, няма драматични признания в пряк ефир. Има нещо по-модерно и по-трудно за улавяне: частни структури, които се движат по ръба между законно събиране на информация и незаконно влияние; демокрации, които разбират твърде късно, че са били поле на операция; и общества, които научават за всичко постфактум, когато вече не е ясно къде свършва политическата борба и къде започва външната намеса. Именно затова словенският скандал с Black Cube трябва да се чете не като екзотична балканска аномалия, а като предупредителен сигнал за цяла Европа.

В същото време тук не трябва да изпускаме още един много важен чуждестранен център на влияние, който очевидно също е впрегнат от споменатите по-горе организатори, в бъдещата мащабна манипулация на изборите. Става дума за Cambridge Analytica: машината за влияние, която превърна личните данни в политическо оръжие

Кои са Cambridge Analytica?

Как една компания показа на света, че изборите вече могат да се обработват като рекламен пазар.

Името Cambridge Analytica не остана в историята просто като поредния технологичен скандал. То се превърна в символ на нов тип политическа операция — такава, в която хората не се убеждават масово, а се обработват индивидуално; не чрез един общ лозунг, а чрез хиляди различни внушения, насочени към слабостите, страховете и психологията на конкретни избиратели. Когато скандалът избухна през 2018 г., светът разбра не просто, че лични данни са били взети неправомерно. Разбра, че данните могат да бъдат превърнати в инфраструктура за политическо въздействие.  

В основата на случая стои приложението “thisisyourdigitallife”, разработено от Александър Коган чрез Global Science Research. По данни на Федералната търговска комисия на САЩ, приложението е събрало данни от приблизително 250 000–270 000 души, които са взаимодействали директно с него, както и от още 50–65 милиона техни Facebook приятели чрез тогавашния Graph API. FTC твърди, че съгласието е било получено чрез подвеждащи твърдения, включително че не се събира идентифицираща информация. По-късно Facebook съобщи, че засегнатите може да са били до 87 милиона души, повечето в САЩ.  

Това е първият ключов елемент, който отличава Cambridge Analytica от обикновената PR фирма. Тя не просто е купувала рекламно пространство или е правила стандартно електорално сегментиране. Регулаторната версия на случая е, че компанията е участвала в използването на масив от лични данни, добит чрез подвеждащи механизми, за политическо и търговско таргетиране. Точно така формулира случая и FTC: става дума за „deceptive tactics to harvest personal information … for voter profiling and targeting“. Това вече не е метафора за влияние, а институционално описание на практика, която свързва добива на данни с политическо профилиране.  

Скандалът не избухва от нищото. Още през март 2018 г. разследването на The Observer и The Guardian, базирано на показанията на whistleblower-а Кристофър Уайли, очертава как данните са били използвани за изграждане на система, която да профилира американски избиратели и да ги таргетира с персонализирани политически послания. Публикацията описва Cambridge Analytica като фирма, свързана с Робърт Мърсър, Стив Банън и политическата инфраструктура около Доналд Тръмп. Именно този момент превръща историята от нишов технологичен проблем в глобален политически взрив.  

Но истинската тежест на случая идва не от това, че Cambridge Analytica е ползвала данни. Тежестта идва от целта. Британската парламентарна комисия по култура, медии и спорт в окончателния си доклад за дезинформацията изрично включва в обхвата на разследването „data misuse and targeting“, свързани с Facebook, Cambridge Analytica и AggregateIQ, като поставя въпроса в рамката на демократичната отчетност и уязвимостта на изборните процеси към манипулативни дигитални техники. Комисията не третира случая като изолиран пробив в сигурността, а като част от по-широк проблем: как данните, алгоритмите и платформите могат да бъдат използвани за изкривяване на публичния дебат.  

Тук трябва да се направи едно важно разграничение. Има популярно твърдение, че Cambridge Analytica „спечели“ Brexit и „избра“ Тръмп. Проверимите източници не позволяват такова категорично заключение. Това, което е фактически издържано, е друго: компанията е била свързана с кампанията на Тед Круз и по-късно с президентската кампания на Доналд Тръмп; данните са били използвани за voter profiling и targeted advertising; а британските институции разглеждат случая като част от по-широката екосистема на дезинформация и микротаргетиране. С други думи, доказано е участието в архитектурата на влияние, но не и опростеното клише, че една фирма еднолично е „доставила“ изборен резултат.  

Именно затова разследването срещу Cambridge Analytica е толкова важно: то разкри нов модел на власт. Не става дума за класическа пропаганда, при която всички виждат едно и също послание.

Става дума за невидимо политическо сегментиране — различни хора да получават различни версии на реалността според личния си профил. Информационният комисар на Великобритания описва последицата по прост и тежък начин: разследването е показало как „детайлни картини на онлайн живота ни“ са били използвани от политически партии, за да се таргетират малки групи избиратели със специфични реклами. Това е механиката на модерното влияние: персонализирано, фрагментирано, трудно проследимо.  

След разкритията последва институционален удар по няколко линии. FTC заведе дело срещу Cambridge Analytica и постигна споразумения с бившия главен изпълнителен директор Александър Никс и разработчика Александър Коган; самата комисия издаде окончателен ред, след като дружеството не се противопоставя по същество на производството. В паралелен ход FTC наложи на Facebook рекордна глоба от 5 милиарда долара и нови ограничения, като заяви, че компанията е подвеждала потребителите относно способността им да контролират споделянето на лична информация. Това не е периферна реакция. Това е признание от американския регулатор, че случаят е стигнал до системен срив в контрола върху личните данни.  

В Обединеното кралство също последва силна реакция. ICO извърши обиск на офиси, свързани с Cambridge Analytica, и в по-широкото си разследване на използването на data analytics в политически кампании стигна до извода, че профилирането и политическото таргетиране са се развили в зона, в която регулацията изостава опасно. Същата институция подчертава, че трябва да се затворят нормативните пролуки между защитата на данните и изборното право. Това е особено важно, защото показва, че проблемът не е само в едно приложение или една фирма, а в самата екосистема, която е позволила подобна операция да се разгърне почти необезпокоявано.  

И когато бизнес моделът рухна публично, фирмата не оцеля. Reuters съобщи през май 2018 г., че Cambridge Analytica и британската ѝ майка SCL Elections прекратяват дейност, след рязък спад в бизнеса вследствие на скандала. Малко след това Cambridge Analytica подаде и за банкрут в САЩ. Формално компанията изчезна. Но това не е най-важното. Най-важното е, че методът не изчезна. Закриването на дружеството не изтри логиката, която то помогна да се нормализира: масивни данни, поведенческо профилиране, микротаргетиране и политически послания, които са невидими за всеки извън конкретната целева група.  

Тук е и големият урок за медиите и за демокрациите. Cambridge Analytica не е просто история за „кражба на данни“. Това определение е удобно, но твърде тясно. По-точното описание е, че случаят показа как личните данни могат да бъдат превърнати в инфраструктура за политическа манипулация. Когато потребителите са разглеждани не като граждани, а като масив от психологически уязвимости, изборният процес започва да прилича повече на лаборатория за поведенчески експерименти, отколкото на сблъсък на идеи. Именно затова британският парламент поставя въпроса в контекста на дезинформацията и демократичната отчетност, а не само в рамката на privacy law.  

Важно е и друго: след 2018 г. вече никоя сериозна редакция не може да третира политическата реклама в социалните платформи като техническа подробност. Случаят Cambridge Analytica промени самия език, с който се говори за избори. След него „аудитория“, „поведенчески профил“, „таргетиране“ и „dark ads“ престанаха да бъдат маркетингов жаргон и се превърнаха в демократичен риск. Когато различни граждани получават различни истини, проверката на публичния дебат става почти невъзможна. А там, където общото поле на фактите се разпада, манипулацията вече не е изключение, а работна среда.  

Що се отнася до България, при проверката ни не открихме надеждни публични източници, които да доказват пряка дейност на Cambridge Analytica в български изборни кампании. Това е граница, която не трябва да се прескача с внушения. Но отсъствието на публично доказана пряка връзка не прави историята irrelevant за България. Напротив.

Ако една международна фирма успява да използва Facebook инфраструктура, масови данни и психологическо сегментиране за политическо влияние в англоезичния свят, тогава уязвимостта не е географска, а системна. Въпросът за България не е „дали има същата фирма“, а дали същият модел — профилиране, микротаргетиране, емоционално натискане на групи избиратели — вече не е внедрен от други играчи с други имена. Това е по-трудният и по-опасен въпрос.  

Ето защо Cambridge Analytica остана толкова голямо име дори след собственото си разпадане. Не защото беше единствена. А защото беше първата, която беше хваната в момент, когато светът още не разбираше напълно какво гледа. Зад скандала не стоеше просто техническа злоупотреба, а ранна версия на политиката на XXI век: гражданите като набор от данни, кампаниите като алгоритмични операции, а изборите като пазар за персонализирани психологически удари. Формално компанията умря през 2018 г. Съдържателно тя остави след себе си модел, който още не е победен.

Или ако обобщим всичко казано дотук, то ситуацията е следната: чрез помощта на лица, заемащи високи държавни длъжности в момента, както и под шапката на две политически партии, които през последните месеци драматично губят подкрепа, у нас се готви мащабна манипулация на парламентарните избори. За нейната реализация се търси медийно внушение чрез платени публикации в европейската преса, както и чрез помощ от европейски НПО-та и институции, като практически организацията на цялото това мероприятие се очаква да бъде възложено и изпълнено от чуждестранна компания занимаваща се с предизборни манипулации. Целта е проста – нанасяне на удар по растящия резултат и подкрепа към бившия президент Румен Радев и коалицията му „Прогресивна България“, с идеята той да претърпи провал на изборите, а този факт пък да спаси от сигурна смърт представящите се като демократична управленска алтернатива ПП и ДБ.

И тук накрая ще зададем отново най-важния въпрос, а той е: Ще имат ли кураж и доблест българското правителство и власти, да направят това, което направиха техните словенски колеги, и да изкарат цялата истина за упоменатите по-горе лица, партии и частни разузнавателни структури, както и взаимоотношенията и зависимостите между тях? При всички положения обаче и отсега е сигурно, че държавата ни се нуждае от спешна намеса на абсолютно всички институции имащи отношение за националната сигурност и предстоящите избори. В страната ни в момента най-вероятно се осъществява остра намеса от чужди разузнавателни служби, а това налага моменталната намеса на всички правораздавателни структури, включително на ДАНС и прокуратурата. Изключително важно е тези две структури да се самосезират и да започнат спешна проверка на връзките между споменатите в този текст лица и компании, тъй като, ако всичко написано от нас дотук е истина, националната сигурност на България е поставена под директна заплаха.

Още новини в категория България

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news