Predatorgate: Гръцкият скандал с подслушванията, който стигна до присъди — но не и до въпроса кой е поръчал всичко

Четирима частни играчи получиха тежки присъди за незаконни следения чрез Predator. Но решението на прокуратурата към Върховния съд да остави по-широката държавна част от случая в архива отприщи нова политическа буря в Атина.

Гърция вече има присъди по скандала с подслушванията. И то не символични. На 26 февруари 2026 г. съдът в Атина призна за виновни четирима частни бизнесмени, свързани с казуса Predator — Тал Дилиан, Феликс Битзиос, Янис Лавранос и Сара Александра Хаму. Наложената обща присъда е 126 години и 8 месеца затвор, като реално подлежащата на изтърпяване част е 8 години, а изпълнението е спряно до решението на втора инстанция.

Но точно тук започва големият политически въпрос.

Защото съдът не просто осъди четирима души. Той поиска материалите да бъдат изпратени за допълнително разследване — включително за евентуални наказателни отговорности на други лица, за възможна съпричастност, за лъжесвидетелстване, за незаконно разпространение на софтуер и дори за хипотеза за шпионаж.

Малко по-късно обаче прокуратурата към Върховния съд прецени, че няма основание по-широкият държавен пласт на делото да бъде изваден от архива. Аргументът: посочените данни не били „нови“ в смисъла на гръцкия наказателен процес и не преобръщали предишните изводи.

Така се получи парадоксът, който взриви гръцката политика:
има виновни за незаконното следене, но остава неразплетен въпросът кой е стоял зад системата, кой я е ползвал, кой е поръчвал целите и защо толкова много чувствителни фигури са попаднали в обсега ѝ.

Как започва схемата

Скандалът, известен като Predatorgate, се свързва с проследяване на журналисти, политици, военни, бизнесмени, съдебни и държавни фигури чрез два паралелни механизма: официални подслушвания от гръцката Национална разузнавателна служба — ЕИП, и заразяване или опити за заразяване на телефони със spyware софтуера Predator.

След изборите през 2019 г. правителството на Кириакос Мицотакис поставя ЕИП под пряк контрол на премиера. Това става в рамката на т.нар. „Епителико Кратос“ — модел на централизирано управление, въведен със закон 4622/2019. Същият модел поставя под контрола на правителственото президентство не само разузнавателната служба, но и обществени структури като държавната телевизия и информационната агенция.

На теория това е административна реформа за по-добра координация.

На практика, според критиците, тя създава силно концентрирана вертикала на власт — такава, при която службите, информацията и публичната комуникация се приближават опасно близо до политическия център.

Именно в тази среда се развива скандалът.

Predator: не просто подслушване, а пълен достъп до живота на целта

Predator не е обикновено подслушване. Това е шпионски софтуер, който при успешна инфекция може да даде достъп до съдържанието на телефона — съобщения, снимки, файлове, микрофон, камера и комуникации.

Според публично обобщените данни са изпратени около 220 SMS съобщения с опити за заразяване на 92 телефона, принадлежащи на журналисти, политици, бизнесмени, държавни служители, военни и други публични фигури.

Това е ключово.

Защото ако една държава използва законно подслушване, тя би трябвало да има процедура, разрешение, срок, основание и контрол. Но ако паралелно се използва частен шпионски софтуер, който не просто слуша разговори, а прониква в цялото устройство, тогава вече не говорим за класическа национална сигурност.

Говорим за инструмент за пълен дигитален контрол.

Първите публични лица

Един от централните случаи е този на журналиста Танасис Кукакис, който разследва финансовия сектор. Той установява, че е бил обект на наблюдение и че телефонът му е бил заразен с Predator. По-късно лидерът на ПАСОК Никос Андрулакис подава жалба, след като на телефона му е открит опит за заразяване чрез линк, свързан с Predator.

Тук скандалът излиза от техническата зона и влиза в политическата.

Защото когато цел са журналисти, това е удар по свободата на медиите.
Когато цел е опозиционен лидер, това е удар по изборния процес.
Когато цел са военни и държавни фигури, това вече засяга националната сигурност.

Оставки, но не и политически край

След разкритията последват оставки. Напускат шефът на ЕИП Панайотис Контолеон и генералният секретар на премиера Григорис Димитриадис, който е и племенник на Мицотакис.

Тези оставки обаче не затварят скандала.

Напротив — те го правят по-голям.

Защото когато ръководителят на службата и най-близкият административен човек до премиера напускат след скандал с подслушвания, общественият въпрос става неизбежен:
кой е знаел, кой е разрешавал, кой е координирал и кой е имал политическа полза?

Съдът казва: виновни са

На 26 февруари 2026 г. идва първият голям съдебен резултат. Четиримата обвиняеми са признати за виновни за незаконен достъп до данни, нарушаване на тайната на комуникациите и намеса в системи с лични данни.

Съдът приема, че действията са извършени с общ умисъл. Това е тежък извод. Не става дума за техническа грешка, за случайна злоупотреба или за неясна корпоративна дейност. Съдебната логика сочи организирано поведение.

Още по-важно е, че съдът иска разследването да продължи към други лица и към по-тежки възможни престъпления. Сред споменатите направления са евентуална съпричастност на други хора, лъжесвидетелстване, незаконно движение на софтуер и хипотеза за шпионаж.

Това е моментът, в който казусът можеше да премине от „частни изпълнители“ към „поръчители и институционален чадър“.

Но не премина.

Върховната прокуратура: няма нови данни

На 27 април 2026 г. прокурорът към Върховния съд Константинос Дзавелас постановява, че няма основание делото за по-широката част от подслушванията да бъде извадено от архива. Според него материалите, на които се позовава съдът, не представляват нови доказателства, способни да преобърнат предишните изводи.

Това решение е ключово.

Прокурорската логика е, че правосъдието не може да влиза в безкраен цикъл от идентични разследвания без съществено ново основание.

Политическата логика на опозицията е обратната: когато има присъди, когато съдът сам иска допълнително разследване, когато има неразплетена връзка между Predator и държавните подслушвания, отказът да се отвори делото изглежда не като процесуална строгост, а като институционален щит.

Най-опасният въпрос: частна схема или държавен механизъм?

Това е сърцето на Predatorgate.

Ако случаят е само частна престъпна схема, тогава четиримата осъдени са центърът на историята.

Но ако Predator е вървял паралелно с официални подслушвания от ЕИП, ако едни и същи или сходни цели са попадали и в държавния, и в частния канал, тогава историята става много по-тежка.

Европейският парламент вече е разглеждал случая именно като част от по-широкия проблем с употребата на шпионски софтуер в ЕС. В информация на Европейския парламент от март 2026 г. се посочва, че гръцкият скандал е избухнал през 2022 г., след като журналисти, политици и представители на гражданското общество са установили, че са били таргетирани с Predator, като в много случаи това е било паралелно с подслушване от държавните служби.

Това „паралелно“ е думата, която тежи най-много.

Защото тя превръща случая от криминален в системен.

Политическата буря

Решението делото да остане в архива предизвика остри реакции. Лидерът на ПАСОК Никос Андрулакис го определи като нов епизод на обезценяване на правовата държава и разделението на властите. Той обяви, че партията му ще поиска парламентарна анкетна комисия.

Правителствената страна отговори, че решенията на правосъдието трябва да се уважават и че атаките срещу съдебната власт са проблемно поведение.

Това е класическият сблъсък при подобни скандали:

Властта казва: „Оставете институциите да работят.“
Опозицията казва: „Институциите работят така, че да не стигнат до властта.“

Европейският контекст

Predatorgate не е изолиран гръцки проблем.

Той влиза в по-широката европейска картина на злоупотреби със spyware — заедно с казуси в Испания, Унгария, Полша и други държави. Именно затова Европейският парламент създаде анкетната комисия PEGA, която изготви препоръки през 2023 г.

Human Rights Watch определи присъдите от февруари 2026 г. като важна стъпка към отчетност, но подчерта, че случаят е свързан с по-широк проблем за върховенството на правото в Гърция.

Reuters също отбелязва, че макар четиримата да са осъдени, държавният пласт на случая е бил оставен настрана от върховната прокуратура още през 2024 г., а правителството отрича неправомерни действия.

Изводът

Predatorgate вече има съдебни виновници.

Но няма окончателен отговор на най-важния въпрос:

Беше ли това просто частен бизнес с незаконен spyware, или част от по-дълбок механизъм, при който частният софтуер и държавното подслушване се движеха в една и съща посока?

Докато този въпрос стои без отговор, присъдите няма да затворят скандала. Те ще го държат отворен.

Защото обществото вече знае, че незаконното следене се е случило.

Това, което още не знае, е кой наистина е държал дистанционното.

Още новини в категория Избрано от P26

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news