Хампарцумян: Високи цени, недостиг и лимит на горивата може да станат новата реалност

Банкерът вижда двойна криза – в логистиката и производството – и риск проблемът да не е само цената, а наличността на горива и газ. Торовете поскъпват, а това носи нов удар върху храните.

България може да влезе в период на трайно високи цени, недостиг и дори ограничаване на потреблението. Такъв сценарий очерта банкерът Левон Хампарцумян в интервю за бТВ. По думите му проблемът вече не е само в поскъпването. Започва да се поставя и по-тревожният въпрос – дали изобщо ще има горива и газ за купуване.

Хампарцумян посочи, че страната е изправена едновременно пред криза на логистиката и криза на производството. Част от производствените инсталации са спрени или увредени. Те няма как да се върнат бързо в нормален режим.

Дори войната да приключи „утре“ с мир, ефектът ще остане. Пазарите реагират нервно. Доставките, които вече са били на път, са пристигнали и са разтоварени. По-големият удар може да дойде по-късно, ако несигурността се задържи.

От „скъпо“ към „няма“: рискът от лимитиране

Според банкера страната може да попадне в режим на недостиг. Това би означавало ограничаване на покупките, включително на горива. Той даде пример с възможни лимити, измервани в литри на месец.

Паралелно с това растат цените на торовете. Това означава по-скъпа земеделска продукция след месеци. Хампарцумян очаква инфлационен натиск и дефицити на определени стоки. Цените на част от продуктите вероятно ще останат по-високи.

Еврозоната като буфер, не като заплаха

Хампарцумян подчерта, че присъствието на България „на прага“ на еврозоната е по-скоро плюс. Той напомни, че левът е фиксиран към еврото. Според него еврото не затруднява живота. За повечето хора то дори го улеснява.

Той обаче предупреди и за силни публични послания срещу общата валута. Определи част от тях като пропаганда.

Защо някои стоки са по-скъпи у нас

На въпрос защо определени продукти струват повече в България, отколкото в Западна Европа, банкерът посочи мащаба на пазара. Германският пазар е много по-голям. Това позволява по-ниски надценки при големи обороти.

Той допусна и друг фактор. В някои сектори може да има картелни практики. Като пример даде пазара на мляко, където голяма част от производството е концентрирано в малък брой фирми.

Хампарцумян настоя, че силата на европейските производители е в кооперирането. Според него това не трябва да се разбира като стария модел на ТКЗС. Става дума за модерни кооперации, които събират обеми и договарят по-добри условия. Така цените могат да бъдат притиснати надолу.

Той цитира и позиция на представители на големи търговски вериги. Ако има български производител, който може да доставя качество и количества като тези от Италия и Германия, веригите биха го предпочели.

По темата за компенсации и извънредни мерки в други държави, Хампарцумян остана скептичен. Според него често има политически цели. Ефектът може да е краткосрочен, но при дълго прилагане мерките не работят.

Той коментира и директните помощи от типа „20 евро“. По думите му за част от хората това е по-скоро символичен жест. Въпреки това, след като има подадени заявления, тези хора оценяват подкрепата.

Банкерът посочи и проблем с насочването на помощите у нас. При около 30% сива икономика държавата трудно преценява кой има реална нужда от тези средства.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news