Израелско изследване: Много правителства са занижили смъртността от КОВИД-19 — реалните жертви може да са над 12 млн.

Анализ на данни от 134 държави показва, че институционалният контрол и достъпът до информация са по-важни за точността на отчетите от чистия статистически капацитет.

Пандемията от КОВИД-19 се превърна в тест за болниците. Но и за доверието в държавата. Ново израелско изследване стига до тревожен извод. В редица страни официалните данни за смъртността са били значително по-ниски от вероятната реалност.

Проучването е на Ариел Карлински и проф. Моше Шайо от Еврейския университет в Йерусалим. То е цитирано от израелската агенция ТПС. Учените анализират смъртността в 134 държави и територии. Фокусът е върху първите две години от пандемията.

Официално, през 2020 и 2021 г. са отчетени 5,08 млн. смъртни случая от КОВИД-19. Според оценката на изследователите реалният брой е около 12,47 млн. Това означава огромна разлика между официалната статистика и вероятната свръхсмъртност.

Авторите изчисляват, че между 45% и 55% от правителствата в извадката са представяли неточни данни. Занижаването е било много по-често от завишаването.

Реалните жертви са повече, а изкривяването е масово

Карлински формулира два основни извода. Първият е, че жертвите на пандемията са били много повече от официално съобщеното. Вторият е, че се наблюдава „мащабно манипулиране на информация“ от много правителства.

Изследването обаче прави важна уговорка. Разлика между отчетени и реални стойности не означава автоматично умишлена лъжа. Причини могат да бъдат слабости в системата. Сред тях са ниско тестване и непълна регистрация на смъртните случаи.

Затова учените използват по-строг критерий. Те определят даден случай като неточно отчитане само когато официалните данни падат значително под правдоподобния диапазон. Този диапазон е изчислен чрез оценките за свръхсмъртност.

Институциите се оказват по-важни от „капацитета“

Карлински и Шайо проверяват и друго. Дали разминаванията се обясняват с техническата способност на държавите да събират статистика. Резултатът е изненадващ.

Статистическият капацитет обяснява само малка част от различията. По-точно отчитане се наблюдава в държави с по-силни механизми за взаимен контрол над властта. Също и там, където гражданите могат по-лесно да оценяват информацията сами. Ключови фактори са образованието и достъпът до интернет.

Авторите отчитат и статистически зависимости. По-високи равнища на неточност се виждат в страни със социалистическо минало. Също и там, където по време на пандемията са провеждани избори. Те подчертават, че това са корелации. Те не доказват причинно-следствена връзка.

Индия, Никарагуа и примерът Чили–Русия

Най-голямото разминаване в абсолютни числа е отчетено за Индия. Там официално са съобщени около 500 хил. смъртни случая от КОВИД-19. Според изследователите реалният брой е бил приблизително 4,5 млн.

В Никарагуа официално са регистрирани под 250 починали за две години. Данните за свръхсмъртност обаче сочат хиляди смъртни случаи.

Карлински сравнява и Чили с Русия. И двете държави получават високи оценки за обработка на статистически данни. В Чили, където ограниченията върху властта са по-силни, официалните данни са сравнително точни. В Русия броят на починалите е бил значително занижен.

Изследователите посочват и ролята на самото тестване. Според Карлински то може да стане част от проблема. Той дава примери с Беларус и Египет. В тези държави са направени сравнително малко тестове. В същото време има сведения от местни болници за високи нива на заразяване и смъртност.

Авторите признават, че точният брой жертви може никога да не стане ясен в някои страни. Това важи най-вече за по-бедни държави. Там системите за регистрация на смъртните случаи често са непълни. За да компенсират, учените използват и косвени източници. Сред тях са болнични данни и некролози.

Изводът има значение и отвъд КОВИД-19. Държавната статистика влияе върху здравни решения, икономическа политика и международна помощ.

„Както хората могат да лъжат, така могат и правителствата“, казва Карлински. Той призовава журналистите да са предпазливи. Особено при данни от държави със съмнения за достоверност. И да посочват ясно, когато информацията не може да бъде независимо проверена.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news