Кадиев: С новите назначения в МФ Горанов запазва влиянието си

У нас, върви назначението на втория ешелон. За другите министерства не знам, но новите зам.-министри в МФ не са добра новина. Горанов запазва влиянието си в МФ, а това е недопустимо. Отделно, те са свикнали и си правят едно и също нещо от 20 години. Аз поне не очаквам реформа там, при този кадрови състав.

• Във Великобритания, кампанията за отстраняване на Стармър като министър-председател на Обединеното кралство бързо набира сила, като към бунта на около 80 депутати вече се присъединиха и членове на кабинета. Големият проблем в британската политика обаче е, че никой не дебатира каква конкретна политическа програма трябва да следва следващият премиер. Страната спешно се нуждае от работещ модел за икономически растеж след Брекзит. Стармър претърпя неуспех именно защото не успя да пренасочи публичните разходи от социални помощи към инвестиции в публичния сектор, нито пък се откъсна ефективно от регулациите на Европейския съюз. Вчерашната му реч остана на нивото на плитка реторика за това как страната трябва да бъде в „сърцето на Европа“, което е безсмислено, без да се предложи пълноправно членство в ЕС, Шенген и еврозоната. Стармър разпиля огромно парламентарно мнозинство, без да знае какво да прави с властта. Той е емблематичен пример за Радев какво да не прави.

• В Иран, преговорите за прекратяване на войната навлизат в изтощителен и добре познат кръг, при който първоначалният пазарен оптимизъм бързо бива сринат от несъвместимите искания на САЩ и Иран. Вашингтон настоява за ограничения върху ядрената програма на Техеран, а иранският режим изисква край на международната си изолация, като нито една от страните не отстъпва от червените си линии. Запасите от суров петрол и рафинирани продукти се изчерпват бързо, въпреки че САЩ направиха рекордно седмично освобождаване на обеми от стратегическия си резерв. Главният изпълнителен директор на Сауди Арамко предупреди, че наличностите от бензин и самолетно гориво достигат критично ниски нива преди натоварения летен сезон. Морган Станли също отбеляза, че буферите на САЩ и Китай няма да издържат, ако блокирането продължи след края на юни. Очаквайте рязко скачане на спот цените на петрола. 

• Отново в Иран, свързаните с Корпуса на стражите на ислямската революция новинарски агенции предложиха Техеран да наложи суверенитет над подводните интернет кабели, преминаващи през Персийския залив и да таксува технологичните компании за тях. Според техните аргументи, базирани на нератифицираната от Иран Конвенция на ООН по морско право, държавата има право над морското дъно в припокриващите се териториални води в Ормузкия пролив, а полагането на кабели без разрешение се счита за окупация. Това обаче изрично нарушава международното право, което защитава правото на глобалните доставчици да изграждат и поддържат подводна инфраструктура. Най-тревожното искане е технологичните гиганти да оперират под иранското законодателство и да се сдружават с местни фирми, особено предвид факта, че в Иран е наложено пълно интернет затъмнение. Тъй като тези кабели са собственост на компании като Гугъл, Мета, Майкрософт и Амазон и пренасят критични маси от данни между Азия, Европа и Близкия изток, евентуални повреди биха засегнали тежко облачните услуги, стрийминга и плащанията, въпреки възможностите за пренасочване на трафика през сателити.

• В Италия, нейната двукамарна система на парламент умишлено насърчава фрагментацията и ражда неработещи коалиции. Сегашното правителство на Мелони, поучило се от провала на Матео Ренци с големите конституционни реформи, залага на по-малък законодателен ход. Прокарат се промени за избирателна система по гръцки модел, която предвижда бонуси в брой места за всяка партия или коалиция, спечелила над 40% от гласовете. Целта е законът да получи предварително одобрение до лятото, за да влезе в сила за изборите през 2027. 

• В Африка, континентът преминава през дълбоки структурни промени, съчетавайки над 50 активни въоръжени конфликта с едни от най-бързо растящите икономики в света.

За последното си държавно посещение френският президент Еманюел Макрон избра англоговоряща Кения – страна без френско колониално минало. В Найроби тонът бе много скромен и изцяло ориентиран към бизнеса по време на срещата на върха „Африка напред“. Макрон защити тезата, че съдбата на Африка и Европа е свързана и че икономическият провал в Африка ще засили миграционния натиск към Европа. 

• В Чехия, социалните партньори не постигнаха споразумение относно правителствения план за таван на пенсионната възраст от 65 години, срещу който работодателите твърдо възразяват заради застаряването на населението. Междувременно президентът Петър Павел подписа закон, позволяващ на правителството да налага твърд таван върху цените на горивата за срок до 12 месеца с възможност за безсрочно удължаване при икономическа криза....

• В Литва, държавният съвет за отбрана на Литва одобри план за разгръщане на до 40 военнослужещи и цивилни служители в Ормузкия пролив, които да се присъединят към водената от САЩ международна коалиция за възстановяване на търговското корабоплаване. Това решение бележи отстъпление от по-предпазливата позиция на правителството и е отговор на американско искане на фона на напрежението с Иран. 

• В братска Македония, правителството подготвя ревизия на държавния бюджет за 2026 година, насочена към подкрепа на икономическия растеж и запазване на макроикономическата стабилност. Финансовият министър Гордана Димитриеска-Кочоска обяви, че икономиката е изправена пред сериозни предизвикателства, произтичащи от военния конфликт в Близкия изток, включително проблеми с енергийните доставки, инфлационен натиск и забавяне на растежа. 

• В Полша, министърът на енергетиката обяви, че правителството ще вземе решение за бъдещето на данъчните облекчения за горивата, които изтичат на 15 май. Намаляването на ДДС за горивата на 8% и редукцията на акцизите до минимума за ЕС вероятно ще бъдат удължени поради липсата на успокоение в Близкия изток и трайните рискове за глобалния енергиен пазар. Въпреки че някои бензиностанции изпитват затруднения с рентабилността, програмата се очаква да продължи да действа без съществени промени в близко бъдеще.

• В Румъния, президентът обмисля четири сценария за формиране на ново правителство, включващи кабинет на малцинството на PSD, кабинет на малцинството на PNL, изцяло технократско правителство или смесена формула. Държавният глава изключва повторното номиниране на Илие Боложан и планира нови консултации с партиите след срещата на върха на Б9 в Букурещ. Целта на президента е да предложи премиер до края на май, като се увери, че кандидатът разполага с договорено парламентарно мнозинство за преминаване на вота на доверие.

• В Турция, последно проучване показва, че управляващата партия AKP си връща крехката преднина пред опозиционната CHP, макар че картината остава неясна поради рекордните 35.9% неотговорили избиратели. Електоратът изпитва силно икономическо затруднение, като 74.2% от анкетираните свързват напрежението в Ормузкия пролив директно с покачването на цените в магазините, а близо две трети не одобряват икономическата политика. Въпреки нарастването на подкрепата за коалицията AKP-MHP на хартия, високият дял на мълчаливите гласоподаватели сигнализира за голяма политическа несигурност.

• В Украйна, бившият началник на кабинета на Зеленски, Андрий Ермак, е заподозрян в пране на пари в размер на 460 милиона гривни чрез недвижими имоти, което се определя като индиректен удар на антикорупционните органи срещу Зеленски. Паралелно с това в Брюксел външният министър Андрий Сибиха категорично отхвърли идеята на Владимир Путин бившият германски канцлер Герхард Шрьодер да бъде посредник в преговорите с Русия.

• В Израел, Кнесетът прие закон за преследване на терористите от атаките на 7 октомври, който предвижда провеждането на публични военни съдилища и налагането на смъртно наказание. На международната сцена ЕС постигна политическо съгласие за налагане на санкции срещу заселници на Западния бряг, което стана възможно след отстраняването на Орбан.

• В Дубай, Обединените арабски емирства са извършили тайни въздушни удари срещу Иран, поразявайки петролна рафинерия на стратегическия остров Лаван в Персийския залив. Тези действия представляват рязък завой от традиционната дипломация на ОАЕ и са предприети в отговор на масираната иранска агресия, при която страната е била мишена на над 2 800 ракети и дронове. Остров Лаван е ключов енергиен център, в който се намират големи терминали за износ на суров петрол и огромни находища на природен газ.

• В Русия, правителството намали прогнозата си за икономическия растеж през 2026 до рекордно ниските 0.4%, което е най-консервативната оценка до момента. Вицепремиерът Александър Новак обясни забавянето със структурната трансформация на икономиката, продължителната затегната монетарна политика и естествения цикъл на спад в инвестициите. Същевременно прогнозата за инфлацията беше вдигната на 5.2%, а оценките за дългосрочните цени на петрола бяха редуцирани до 50 долара за барел поради несигурността около конфликта в Близкия изток.

Сега знаете повече за геополитиката около нас във вторник, както аз я виждам.

Георги Кадиев

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news