Калин Костов: Политици и институции подготвят превземане на независимия Съвет на ректорите

Юристът на Съвета на ректорите твърди, че зад опитите за създаване на нова структура стои политически дневен ред и предупреждава за риск от намеса в академичната автономия

Сериозно напрежение продължава да разделя ректорите на българските висши училища заради статута и бъдещето на Съвета на ректорите. Според адвокат Калин Костов, юридически съветник на организацията, се прави опит настоящият Съвет да бъде делегитимиран и заменен с нова структура.

Костов определя действията като „рейдърство“ и твърди, че зад тях стоят политици и държавни институции. Това е неговата оценка за развиващия се конфликт, докато други участници в спора поставят акцент върху необходимостта от промени в организацията и нейния статут, предава fakti.bg.

„Безпрецедентен външен натиск“

По думите на Костов Съветът е подложен на безпрецедентен външен натиск, който цели да отслаби обществената му легитимност и да промени ролята му.

Той твърди, че се подготвя създаването на „казионна квазиструктура“, която според него би била по-лесна за политическо влияние.

„Това не е нещо ново за нас, академичните хора“, заявява Костов, според когото университетите трябва да запазят устойчивостта си спрямо политически натиск.

Има ли подкрепа от над 30 университета?

На въпрос дали повече от 30 висши училища подкрепят създаването на нова структура Костов определя това твърдение като манипулативно.

Той посочва, че броят на членовете на Съвета е ограничен от броя на висшите училища в страната и заявява, че ако действително има мнозинство от над 30 университета, те могат да участват в управлението на съществуващата организация.

Според него през последните месеци ръководството на Съвета е отправяло призиви за диалог и обсъждане на различията в рамките на настоящата структура.

„В академичните среди диалогът никога не е изчерпан“

Костов поставя под въпрос твърдението, че възможността за диалог между ректорите е изчерпана.

По думите му именно диалогът е един от основните принципи на академичната общност и отказът от него според него е знак за наличие на друг дневен ред.

Той твърди, че целта не е само промяна в структурата, а отслабване на авторитета и влиянието на Съвета на ректорите.

Спорът за юридическия статут

Една от основните теми в конфликта е дали настоящата организация съответства на разпоредбите на Закона за висшето образование.

Костов категорично отхвърля тезата, че има юридически проблем със статута на Съвета. Според него организацията съществува от 1993 г., а Законът за висшето образование от 1999 г. нормативно регламентира вече съществуваща структура.

В публикуван доклад, изготвен от Костов и двама консултанти, също се защитава тезата, че режимът на Закона за висшето образование и този на Закона за юридическите лица с нестопанска цел могат да се прилагат съвместно.

От другата страна в публичния дебат се поставят въпроси именно за съответствието между действащото сдружение и органа, предвиден в чл. 23 от Закона за висшето образование.

Членският внос и структурата също са част от спора

Костов защитава наличието на управителен съвет, комисии и членски внос като нормални характеристики на една работеща организация.

Той посочва, че годишният членски внос е 511 евро за университет и определя сумата като номинална за големи висши училища.

Според него именно превръщането на Съвета в по-активен коректив на държавните политики е причината той да се превърне в неудобен за определени политически интереси.

Какво предстои на 23 септември?

На 23 септември е насрочено общо събрание в Националната спортна академия. Според Костов в поканата се говори за „възобновяване работата на Съвета на ректорите по чл. 23 от ЗВО“, без да е уточнено какво ще бъде правното положение на тази структура и каква ще бъде съдбата на настоящото сдружение.

Самият Съвет на ректорите публично защитава тезата, че организацията има 33-годишна история и че поставянето под съмнение на нейния статут е юридически и исторически необосновано.

В същото време спорът вече има и ясно изразено политическо измерение. Костов заявява, че основният въпрос е къде трябва да бъде поставена границата между държавните правомощия и академичната автономия.

Предстоящото събрание на 23 септември може да се превърне в следващия важен етап от конфликта, който през последните месеци раздели част от ректорите и постави въпроса за бъдещия модел на представителство на българските висши училища.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news