ГЛАСОВЕ

Каракачанов: „Войната е далавера“. Случаят „Петрохан“ и взривовете край Трявна пак станаха оръжие в политиката

19 септември 2026 преди 8 ч

Бившият военен министър поставя фокус върху разследването на Ивайло Калушев, оспорва автоматичната теза за руска следа при складовете на Гебрев и предупреждава, че европейското превъоръжаване може да излезе по-скъпо от самата война.

Разговор на Явор Дачков с бившия министър на отбраната и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов събира няколко взривоопасни теми. В центъра са новите данни за случая „Петрохан“ и Ивайло Калушев. Следват взривовете в оръжейни складове край Трявна, обвиненията за руска намеса и войната в Украйна.

Каракачанов твърди, че европейските лидери не показват воля за край на конфликта. Според него зад продължаването му стоят икономически интереси. В разговора той защитава и линията си за военни покупки. Поставя условие парите да се връщат в българската икономика чрез производство и технологии.

„Петрохан“: въпросът не е „защо сега“, а „какво е станало“

Каракачанов определя част от реакциите след огласяването на нови данни като опит за отклоняване на вниманието. Според него ключовото е съдържанието на обвиненията. Той поставя тежки въпроси. Дали Калушев е злоупотребявал с непълнолетни. Дали е убил две момчета. Дали е подтикнал други към самоубийство.

Бившият министър казва, че случаят има и политическа страна. Причината е, че се говори за финансиране и публична подкрепа. Той твърди, че сред дарителите и поддръжниците се споменават политически фигури. Посочва и кмета на София Васил Терзиев като име, свързвано с темата.

По думите му част от защитните реакции преместват фокуса. Вместо върху евентуални престъпления, дебатът отивал към това кой и кога е изнесъл информация.

Взривовете край Трявна: съмнение към „автоматичната“ руска версия

По темата за взривовете в складове на оръжейния търговец Емилиян Гебрев Каракачанов заявява, че няма данни кой стои зад инцидентите. Той оспорва практиката вината да се приписва „по подразбиране“ на Русия.

Според него трябва да се проверят всички сценарии. Немарливост и човешка грешка. Умишлена провокация. Или конфликт между конкуренти в оръжейния бизнес. Той дава и аргумент за мотива. Пита каква би била ползата за Кремъл да атакува склад в малко населено място, вместо реални логистични центрове.

Каракачанов уточнява, че при един от взривовете е бил на километри от района. Подчертава и детайл, че складът не е в самата Трявна. Според него медийният автоматизъм обслужва политическа теза. Но не замества доказателства.

Той коментира и твърдения за руски военнослужещи на частен полигон край Габрово. Казва, че познава базата. Описва я като място за стрелкова подготовка и състезания. Според него през 2024 г. там са били украински военни. Те са дошли за възстановяване след лечение.

Европа, войната и оръжейните сделки: „заеми, които ще се връщат“

Каракачанов критикува посоката на ЕС. Според него в речта за състоянието на Съюза Урсула фон дер Лайен не е предложила промяна. Русия отново е посочена като основен враг. Зелената сделка остава. А разговорът за превъоръжаване се води без реална индустриална база.

Той твърди, че Европа губи конкурентоспособност. Според него енергията е по-скъпа, а компании изнасят производство. Добавя и теза, че част от държавите запазват икономически връзки с Русия чрез посредници. По думите му нефт и газ стигат до Европа, но по-скъпо. Печалбите отивали при посреднически схеми, а сметката плащали гражданите.

Каракачанов предупреждава и за риска от ескалация. Според него Европа няма обществена готовност за пряк сблъсък. Поставя въпроса кой реално би воювал и как ще се попълни личният състав. Той твърди, че опитите за връщане на наборна служба срещат отпор.

По темата за военните програми казва, че част от инициативите се представят като помощ. Но според него са заеми, които държавите ще връщат. Той допуска, че средствата пак ще отидат при големите западни концерни.

В българския контекст Каракачанов защитава сделката за първите осем F-16 Block 70. В същото време настоява за индустриално сътрудничество при всяка голяма покупка. Дава примери с проекти с трансфер на технологии. Споменава „Самел-90“ в Самоков и намерения за производство в ТЕРЕМ – Търговище.

Той разказва и за обсъждана опция за участие в производство на южнокорейски самолети Т-50. Според него идеята е била свързана със сътрудничество с Южна Корея и „Локхийд Мартин“. Но не е получила американска подкрепа.

Накрая Каракачанов предупреждава за новата реалност на войната. Дроновете ускоряват технологичната надпревара и увеличават риска. Според него натискът срещу Русия може да доведе до крайна реакция. Той определя призивите за още война като опасна линия, която отдалечава мирните решения.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━