Катя Попова: Гласът, който покори Европа – и полетът, който я прекърши

От Плевен до Париж и Рим, от „Йоланта“ до „Манон“: 42 години живот, десетки роли и една фатална катастрофа край Братислава, която и днес ражда въпроси.

Катя Попова (1924–1966) остава едно от най-ярките имена в историята на българската опера. Тя има всичко, което сцената изисква. Лиричен сопран, силно сценично присъствие и интелигентност в изграждането на образа. От дебюта си през 1947 г. до трагичната си смърт през 1966 г. тя е сред големите звезди на Софийската опера.

В онези години операта е във фокуса на културния живот. Конкуренцията е висока и публиката е взискателна. Именно в такава среда Попова се налага като първа любимка. Това я прави и мерило за цяло поколение.

От Плевен до голямата сцена

Катя Попова е родена на 21 януари 1924 г. в Плевен. Родителите ѝ са учители и обичат операта. Тя расте с тази музика. На седем години вече свири на пиано. В гимназията пее в самодейни оперети. Като ученичка изнася концерт с Плевенския симфоничен оркестър.

През 1944 г. е приета в Консерваторията в класа на проф. Мара Маринова – Цибулка. Завършва през 1947 г. с отличен успех и златна значка. Същата година се явява на конкурс в Операта. Над 70 кандидати се борят за мястото. Победител е тя.

Дебютът идва на 3 ноември 1947 г. като Есмералда в „Продадена невеста“ от Сметана. След това ѝ поверяват ключови лирични роли. Сред тях са Микаела в „Кармен“, Керубино в „Сватбата на Фигаро“ и Адина в „Любовен еликсир“. Така бързо влиза в елита на лиричните сопрани.

Върховете: „Йоланта“, „Фауст“ и триумфът в Париж

През 50-те години важна роля за развитието ѝ има диригентът Асен Димитров. Той работи индивидуално с певците. Според разказа в текста Попова преминава през тежка гласова криза. Кариерата ѝ е застрашена. Подкрепата на Димитров ѝ помага да възстанови формата си.

Първият голям връх идва на 14 февруари 1952 г. с ролята на Йоланта в операта на Чайковски. Партньор е тенорът Димитър Узунов. Спектакълът остава като знаков момент за българската сцена.

Втори връх е Маргарита във „Фауст“ от Гуно (1955). За нейното изпълнение е запазен запис във фонда на БНТ. Описанието е категорично. Изящество, драматизъм и отлична дикция.

Следват роли като Памина, Софи, Лаурета и Мими от „Бохеми“. През 1957 г. Попова изпълнява Манон от Масне и Наташа Ростова във „Война и мир“ от Прокофиев. Именно Манон ѝ носи голям международен отзвук. В Парижката „Опера комик“ критиката я приема възторжено. След концерт в Рим тя е наречена „българската Рената Тебалди“.

Признание, премиери и една смърт, която остава тема

В началото на 60-те години тя разширява репертоара си. Пее Марженка, Лиу и Татяна. Получава Държавната (Димитровската) награда. Преди това печели конкурси в Букурещ и Прага.

Двама водещи композитори, Парашкев Хаджиев и Марин Големинов, я избират за първа изпълнителка на главни сопранови роли. Това са оперите „Луд Гидия“ (1960) и „Ивайло“ (1959). Участието ѝ помага на премиерите да се превърнат в събития.

На 24 ноември 1966 г. Катя Попова загива при самолетна катастрофа край Братислава. Там ѝ предстоят гастроли. В текста се посочва, че и днес съществуват разговори за версия, свързвана с Държавна сигурност. Твърдението е представено като слух от епохата. Посочва се и име на предполагаема цел.

Разказано е и друго. Пианистът Трифон Силяновски, описван като добър астролог, я предупреждава да не лети в този период. Тя не приема думите му и ги определя като суеверие.

Спомен остава и последният ѝ рецитал в Плевен. Близки си спомнят, че е била в отлична форма. След концерта я обграждат приятели и почитатели. Малко след това идва новината, която прекъсва кариера в подем.

През 1966 г. Попова е сред учредителите на фестивала „Лауреатски дни“ в Плевен. От следващата година той носи нейното име. Форумът остава сцена за млади таланти от цял свят. Така паметта за нейния глас продължава да работи и днес.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news