Кеворк Кеворкян: Между „Онзи“ и „Този“ Васил Попов – и българската амнезия

В публикация във Facebook журналистът Кеворк Кеворкян коментира необичайния случай с двама писатели на име Васил Попов – единият починал през 1980 г., а другият роден през 1990 г., като поставя въпроса за паметта, литературата и българския „преход“.

Журналистът Кеворк Кеворкян публикува коментар във Facebook, посветен на необичаен литературен казус.

Повод за него е текст на писателя Стефан Цанев, който поставя въпроса за двама писатели с едно и също име – Васил Попов.

Единият е утвърден български автор, починал през 1980 година.

Другият е съвременен писател, роден през 1990 година.

Според Кеворкян това създава странна ситуация в литературната памет.

Той нарича случая поредна българска бъркотия.

Спомен за „онзи“ Васил Попов.

В текста си Кеворкян си спомня за срещите си с покойния писател Васил Попов.

Той го описва като особняк и силна личност в писателските среди.

По думите му Попов бил силно повлиян от Ърнест Хемингуей, когото наричал „Папа“.

Превеждал негови текстове и бил обсебен от стила и характера на американския писател.

Това дори довело до шеги сред колегите му, които го наричали „Хемингуей от село Миндя“.

Кеворкян си спомня и атмосферата в писателския ресторант, където понякога разговаряли.

Там Попов често седял сам и наблюдавал хората с характерния си поглед.

Среща с „този“ Васил Попов.

След като прочел текста на Стефан Цанев, Кеворкян решил да се обади на съвременния писател със същото име.

Той искал да разбере какъв човек стои зад новото име.

В разговора писателят признал, че започнал да пише първата си книга след дълъг работен ден, в професия, която няма нищо общо с литературата.

По думите му последното, за което мислел тогава, било как се казва.

Това признание впечатлило Кеворкян.

Той останал с усещането, че младият писател е искрен и не търси конфликти.

Името като литературен парадокс.

По време на разговора новият Васил Попов дори предложил вариант да добави буква към името си.

Например „р“ между Васил и Попов.

Така би избегнал объркването с покойния писател.

Кеворкян обаче го посъветвал да не го прави.

Вместо това му предложил да напише книга за „задочното запознанство“ между двамата Василовци.

Размисъл за паметта и забравата.

В края на публикацията Кеворкян прави по-широк коментар за българската действителност.

Според него преходът е оставил след себе си култура на забрава.

Той нарича забравата един от „най-мръснишките инструменти“ на този период.

По думите му именно тя е спечелила битката срещу паметта.

Кеворкян завършва с иронична мисъл.

Той се пита как биха изглеждали лицата на „гавазите на забравата“, ако внезапно се появи „онзи“ Васил Попов.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news