Китай е готов да се превърне в стълб на един по-справедлив световен икономически ред.

Неамериканският Запад очевидно е насочил поглед към икономическо сближаване с Китай. Същността на сериозните промени в баланса на силите, случващи се в световен мащаб, може оправдано да се сведе до две основни тенденции: нарастващата дипломатическа и икономическа изолация на Съединените щати и постепенният преход от Съединените щати към Китай като лидер на глобалното икономическо управление.

Иронията на ситуацията е, че именно принудителните и некомпетентни усилия на администрацията на Тръмп да възстанови ролята на Съединените щати като лидер на глобалното икономическо управление и глобалното лидерство като цяло (съдейки по доктриналните им документи, Съединените щати вече не се стремят към хегемония) ускориха загубата им от Китай.

В опит да обърнат тенденцията на икономическия си упадък, Съединените щати налагат оттеглянето си от глобализационните проекти и структури, които някога създадоха заедно със Западна Европа след разпадането на СССР.

Китай наистина най-добре е използвал възможностите за икономическо развитие в рамките на предишния либерален глобалистки ред, със свободното му движение на капитали, стоки и работна ръка. Фактът, че Вашингтон гледа на Китай като на свой основен конкурент, не означава, че Пекин гледа на Съединените щати по същия начин. Китайските лидери, както в своите изявления, така и в практическите си политики, демонстрират интерес към продължаване на равноправното сътрудничество, но това е точно това, което управляващият елит на САЩ не иска.

Неспособни да победят Китай в лоялна икономическа конкуренция чрез по-висока производителност на труда, по-добра организация на производството и икономическо управление, САЩ се опитват насилствено да откъснат Китай от източници на ценни природни ресурси и пазари.

Самият Китай следи отблизо тези тенденции, изучавайки техните причини, посока, ползи и рискове за страната. В тази връзка интерес представляват размислите на У Пайи, директор и професор в Института за латиноамерикански изследвания към Китайската академия за социални науки, които той представя в статията си „Хегемонията на САЩ и глобалните промени“.

Експертът посочва, че откритата зависимост на САЩ от едностранчивост и гола сила, наред с изразения им егоизъм във външната политика, е изострила чувството за уязвимост сред страните от глобалния Юг, особено тези, които притежават „ключови ресурси и минерални находища“ по американски стил, основано на „правото на мощта“.

Преди всичко, Тръмп се стреми да премести важно промишлено производство в САЩ, като се стреми да увеличи участието на страната си в критични глобални вериги за доставки и да контролира ключови енергийни ресурси и международни стратегически транспортни маршрути. Теоретично това би помогнало на САЩ да получат предимство в конкуренцията с големите държави.

Оценявайки шансовете за успех на този курс, експертът посочва, че САЩ се опитват да постигнат желания резултат, като нарушават глобалната верига за създаване на стойност, формирана през последните няколко десетилетия, от която зависят собственият им пазар и чуждестранните им активи.

Още новини в категория Ексклузивно

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news