Лекари алармират: Все повече ученички посягат към опасни естетични процедури – кампанията „Лицето не е чернова“ стартира на 21 април в 10 софийски училища

От филтър в TikTok до некроза и инфекции

Все повече момичета в България, включително ученички, планират естетични процедури без медицинска нужда. Най-често става дума за уголемяване на устни, контуриране на лице и агресивни терапии при здрава кожа. За тенденцията предупреждават лекари от Българската асоциация на естетичните дерматолози (БАЕД) и сдружението „Пациенти на естетичната медицина“.

Според специалистите интересът рязко се засилва преди абитуриентските балове. Причината често е натискът от социалните мрежи и моделите на „перфектно лице“, които филтрите внушават. Рискът обаче не е козметичен. При грешна намеса последствията могат да останат за цял живот.

„Лицето не е чернова“: лекари влизат в училищата

От 21 април стартира националната кампания „Лицето не е чернова“. Тя ще обхване 10 гимназии в София. Идеята е дерматолози и представители на пациентски организации да говорят директно с момичетата.

Председателят на „Пациенти на естетичната медицина“ Симона Александрова предупреждава, че много ученици търсят „бързи и евтини“ корекции. Често ги правят при хора без медицинско образование. Процедурите се предлагат и в козметични или фризьорски салони. Това повишава риска от трайно обезобразяване.

Кампанията поставя акцент върху практични правила. Момичетата трябва да различават козметик от лекар. Трябва да изискват паспорт на продукта. Не бива да приемат ниската цена като гаранция. Целта не е забрана, а информиран избор.

От филтър в TikTok до некроза и инфекции

Д-р Снежана Атанасова, зам.-председател на БАЕД, посочва, че социалните мрежи създават илюзия за лесна „корекция“ на външния вид. По думите ѝ кожата не е поле за експерименти. Всяка намеса в ранна възраст може да има дълги последствия.

Рисковете при неправилно изпълнение включват инфекции, белези и съдови усложнения. Лекарите предупреждават и за некроза. Това е отмиране на тъкан. В редки случаи са възможни трайни увреждания.

Симона Александрова допълва, че около 60% от сигналите към тях са за усложнения след нерегламентирани инвазивни процедури. По думите ѝ причината най-често са неправоспособни лица и продукти с неясен състав.

Сред описаните тежки случаи са гнойни инфекции, болезнени грануломи и деформации. Най-тежкият риск е необратима слепота. Лечението може да продължи месеци. Понякога трае години и е скъпо. Белезите често остават.

Как да се разпознае легален продукт и легитимна практика

Д-р Магдалина Гюрова от БАЕД посочва, че всеки може да провери дали изделие е разрешено за продажба у нас. Регистрираните медицински изделия имат MDR код. Тя предупреждава за сайтове, които продават продукти без MDR. Някои дори дават клипове за „домашно инжектиране“.

Според лекарите контролът често следи медицинските практики, но не и козметичните и фризьорските. Затова препоръката е ясна. Пациентите трябва да търсят регистрирани дерматовенерологични практики. Нужно е да се провери дали специалистът е дипломиран дерматолог или пластичен хирург.

От БАЕД уточняват, че легитимна практика е тази, която е регистрирана в Българския лекарски съюз и в регионалните здравни инспекции. Там се прави реална преценка „риск–полза“. Лекари отказват процедура, когато няма показания.

Проблемът не е само при филърите. Специалистите отчитат и спад във възрастта, при която деца използват козметика за възрастни. Говори се за момичета на 12–13 години с продукти с anti-age съставки. Д-р Атанасова предупреждава за нарушена кожна бариера, дерматити, по-силно акне и хронична чувствителност. Особено рискови са киселини във високи концентрации, ретиноиди и агресивни пилинги.

Лекарите призовават и родителите да са активни. В ранна възраст грижата трябва да е проста и безопасна. Тя трябва да отговаря на реалните нужди, а не на трендовете.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news