Людмил Стойков и сянката над АЕЦ „Козлодуй“: Публичната следа на един “бизнесмен”, който незнайно защо винаги оцелява

От САПАРД до енергетиката — как около името на Людмил Стойков се натрупват обвинения, съмнения, политически връзки и въпроси за обществени пари

Людмил Стойков е от онези български “бизнесмени”, чието име не просто се появява в куп скандали, а оцелява след тях. Наглостта и алчността му от десетки години са пословични, а милионите които прибира, често за сметка на държавата, са стотици.

Публичната му биография минава през аферата „САПАРД“, обвинения за пране на пари, окончателно оправдаване, твърдения за политически чадъри, връзки с хора от енергетиката и особено чувствителната линия АЕЦ „Козлодуй“. Там въпросът вече не е само бизнес. Там става дума за национална сигурност, обществени поръчки, гориво, радиоактивни отпадъци и стотици милиони.

Първият голям публичен белег върху името му е аферата „САПАРД“. Делото за пране на пари приключва окончателно през 2016 г. с оправдателни присъди за всички подсъдими. Mediapool посочва, че ВКС оправдава всички по обвинението за пране на 7,5 млн. евро, а според обвинението Стойков е бил сочен като човек, създал престъпна група, ръководена от Марио Николов. Съдът обаче приема, че прокуратурата не доказва организирана престъпна група.

Това е ключовата формула в публичния образ на Стойков: голям скандал, тежки обвинения, огромен обществен шум — и накрая липса на осъдителен резултат. De Fakto също отчита, че ВКС окончателно оправдава Марио Николов и Людмил Стойков и подчертава липсата на доказателства за организирана престъпна група.

Но оправдателната присъда не изтрива политическия и обществен контекст. Свободна Европа припомня, че аферата „САПАРД“ става известна преди влизането на България в ЕС, че германците по случая са осъдени още през 2008 г., докато в България процесите се влачат години, отменят се присъди и накрая случаят приключва без осъдени у нас.

Всъщност една от основните причини Стойков, все да излиза сух от съмнителните си схеми, са продажните български политици от последните години. Първо, бившият висаджия” беше изключително близък с бившия лидер на БСП и бивш президент Георги Първанов. По време на първото десетилетие на 2000-та година у нас беше публична тайна, че именно Първанов е политикът, който разпъва чадър над скандалния Стойков. В последствие пък пернишкият олигарх бързо се преориентира и полегна пред Бойко Борисов. Днес очевидно Стойков се готви нов лупинг, този път готов да удари чело пред новия “голям” Румен Радев.

Именно тук обаче изниква и по-големият въпрос: как човек, преминал през толкова тежки публични скандали, не само остава в големия бизнес, но според редица публикации постепенно се появява около една от най-стратегическите зони на държавата — ядрената енергетика.

АЕЦ „Козлодуй“: от тежки схеми, през стотици милиони, към политически обвинения

Най-сериозната линия в публичните твърдения за Людмил Стойков е връзката му с АЕЦ „Козлодуй“. Изданието „Филтър“ твърди, че Стойков е в енергийния бизнес от няколко години и че от 2020 г. е сочен като „сивия кардинал“ в АЕЦ „Козлодуй“, особено около обществените поръчки. Изданието се позовава на бившия енергиен министър Румен Овчаров, който публично е говорил за влияние на Стойков върху централата.

Според същата публикация Овчаров свързва назначаването навремето на Георги Кирков и Андрей Красночаров в ръководството на АЕЦ „Козлодуй“ именно с Людмил Стойков. Това е тежко твърдение, защото ако е вярно, означава не просто бизнес влияние, а кадрово проникване в управлението на стратегическо държавно предприятие.

Classa от своя страна пък цитира Овчаров с още по-крайно обвинение — че задачите на новите шефове в АЕЦ се разпределяли лично от Людмил Стойков, както и че оперативки се провеждали в хотел „Родина“, свързван като собственост с Людмил Стойков. Това са твърдения, не съдебно доказани факти, но са произнесени от бивш енергиен министър и затова не могат да бъдат третирани като обикновен слух.

Същата линия се появява и в публикация на Opposition.bg, който твърди, че с назначаването на Георги Кирков в АЕЦ „Козлодуй“ реално се връща влиянието на Людмил Стойков в централата. Текстът стига до твърдение, че Стойков „години наред“ е стоял „на входа и на изхода“ на АЕЦ и е контролирал обществени поръчки — формулировка, която е силно обвинителна и трябва да бъде разглеждана като медийно твърдение, а не като доказан съдебен факт.  

Хранилището за радиоактивни отпадъци: най-чувствителната нишка

Особено внимание заслужава твърдението, че Стойков „влиза“ в орбитата на АЕЦ „Козлодуй“ още през 2017 г. покрай проекта за национално хранилище за ниско- и средноактивни радиоактивни отпадъци. „Филтър“ твърди, че проектът е за 72 млн. лв. и че Стойков стои зад него, макар официално изпълнението да е през консорциум.

Opposition.bg цитира по-ранни публикации, според които зад проекта за хранилището за радиоактивни отпадъци стои именно Людмил Стойков, а обектът е описан като дългосрочно съоръжение с контрол за десетилетия напред. Тук рискът е очевиден: когато става дума за радиоактивни отпадъци, въпросът не е просто кой печели поръчката, а кой контролира технологични, финансови и институционални процеси около ядрената инфраструктура.

Публикации в Narod.bg, Informiran, Provaton и други пък отиват още по-далеч, като твърдят, че Борисов лично е „поставил“ Стойков „на входа и изхода“ на АЕЦ „Козлодуй“, както и че всяка поръчка минавала през него и че той определял победителите.

Енергийният завой: фирма на Стойков и търговия с ток

Според „Филтър“ фирмата „Леяро Ковашки Машиностроителен комплекс“, която Стойков купува през 2015 г., вече има лиценз за търговия с електроенергия. Изданието посочва, че прогнозните приходи са 3,5 млн. лв. за 2024 г., 34 млн. лв. за 2025 г. и 55,6 млн. лв. за 2028 г.

Това е важно, защото променя профила на Стойков: от бизнесмен, свързван с туризъм, индустрия и САПАРД, към играч в енергетиката. А когато същевременно името му се споменава около АЕЦ „Козлодуй“, обществените поръчки и кадровите назначения, картината става още по-чувствителна.

Обществените поръчки: ядрото на подозренията

Същинската тежест на историята не е дали Людмил Стойков има формална длъжност в АЕЦ „Козлодуй“. Публичните твърдения са много по-опасни: че влияние може да се упражнява не чрез официален пост, а чрез хора, фирми, доставчици, поръчки и неформални зависимости.

„Филтър“ твърди, че Стойков е сочен за човек, който контролира обществените поръчки в АЕЦ „Козлодуй“ и че през тях изтичат стотици милиони. Това е централното обвинение в медийната следа — не просто участие, а неформално управление на финансови потоци.

Гражданското сдружение БОЕЦ също е поставяло въпроса за съмнителни обществени поръчки в АЕЦ „Козлодуй“, като в публикация твърди, че е сезирало ДАНС и прокуратурата за поръчки в полза на фирми, свързани с Богомил Манчев и Людмил Стойков. Това е граждански сигнал, не доказателство за вина, но показва, че подозренията около АЕЦ не идват само от партийни коментатори или жълти издания.

САПАРД като урок: когато България не наказва никого

Историята със САПАРД остава ключова, защото показва модел на институционален провал. Европейската служба ОЛАФ говори за групата „Николов–Стойков“ в контекста на големи нарушения по проекти, според публикации в портала Europe.bg.

Frognews цитира данни от доклад на ОЛАФ, според които групата „Николов–Стойков“ е свързвана със схеми за стари машини, представяни като нови, с проекти за милиони евро и с още 17 проекта, които са били в процес на разследване.

В крайна сметка обаче българският съд не приема обвинителната конструкция за организирана престъпна група. Това трябва да бъде казано ясно: Людмил Стойков е окончателно оправдан по делото за пране на пари от САПАРД. Но обществената щета от казуса остава, защото случаят се превръща в символ на българската неспособност да доведе докрай тежки дела за европейски средства.

Политическите чадъри: Първанов и Борисов

Почти всяка публикация около Стойков го поставя в политически контекст. Opposition.bg го описва като един от основните спонсори на президентската кампания на Георги Първанов по „пернишка линия“.  

„Филтър“ също го свързва с Първанов и разказва биографична линия от „Балкантурист“ и ВИС-2 до приватизация, курорт „Дюни“ и енергийни интереси. Този профил е важен не като биографична клюка, а като контекст за начина, по който в България се изграждат бизнес империи — през политически връзки, приватизация, обществени поръчки и стратегически отрасли.

По-късните публикации вече го свързват с влияния около Бойко Борисов, а след това и с кръгове около президентството, но никога лично с Румен Радев. Тези твърдения са политически силно заредени и често идват от медии с ясна позиция, но повтаряемостта им през годините показва, че името на Стойков постоянно се появява там, където бизнес и власт се припокриват.

Какво е доказано и какво остава в зоната на тежките подозрения

Доказано публично е, че Людмил Стойков е бил подсъдим по знаковото дело за пране на пари от САПАРД и е окончателно оправдан. Доказано публично е, че случаят „САПАРД“ приключва без осъдени в България, въпреки германските присъди и дългогодишния интерес на ОЛАФ.

Публично документирано е, че бившият енергиен министър Румен Овчаров е правил тежки твърдения за влияние на Стойков в АЕЦ „Козлодуй“, включително чрез кадрови назначения и неформално разпределяне на задачи.

В зоната на твърденията остават обвиненията, че Стойков контролирал всяка обществена поръчка в АЕЦ, че стоял зад конкретни консорциуми и че извличал проценти от поръчки. Те са многократно публикувани, но не открих публично достъпен окончателен съдебен акт, който да ги доказва.

Заключение: защо този случай е опасен

Историята на Людмил Стойков е история за българската преходна недосегаемост. Един бизнесмен минава през най-голямата афера с предприсъединителни евросредства, остава без присъда, запазва активи и години по-късно името му отново се появява около стратегически държавен ресурс — този път АЕЦ „Козлодуй“.

Това не е доказателство за престъпление. Но е достатъчно основание за сериозен обществен въпрос:

Как човек с толкова тежка публична биография продължава да бъде споменаван около най-чувствителните финансови и технологични процеси в българската енергетика?

Ако твърденията за влияние върху АЕЦ „Козлодуй“ са неверни, институциите трябва да го кажат ясно и с документи. Ако са верни — въпросът вече не е журналистически, а прокурорски и контраразузнавателен.

Защото АЕЦ „Козлодуй“ не е частна каса. Не е партиен актив. Не е бизнес територия за неформални посредници. Това е стратегически обект на държавата.

И когато около него години наред се върти едно и също име, придружено от едни и същи думи — „поръчки“, „влияние“, „назначения“, „хранилище“, „енергетика“, „политически чадър“ — мълчанието на институциите вече не звучи като предпазливост, а като съучастие. Дали обаче новата власт ще укроти този нагъл олигарх или пък всичко ще си продължи постарому - тепърва предстои да видим.

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news