Милиарди за спътници: Европа търси изход от разузнавателната зависимост от Вашингтон

Според The Times европейските армии остават силно зависими от американските космически ресурси за наблюдение и определяне на цели. Нови сателитни проекти и инвестиции трябва да намалят тази зависимост.

Европейските държави имат сериозни ограничения при провеждането на операции за удари по цели в дълбочина без американска помощ. Това посочва британският вестник The Times, който цитира анонимен европейски командир от НАТО.

Според него самостоятелните европейски космически способности за разузнаване, наблюдение и рекогносцировка, известни като ISR, са силно ограничени.

„Ако погледнем космическите способности на европейците по отношение на разузнаването, наблюдението и рекогносцировката, те не са особено значителни — всъщност без САЩ са почти нулеви“, заявява командирът пред изданието.

Американските ресурси имат водеща роля

По информация на The Times американските космически ресурси осигуряват около 85% от централизирано изготвяните разузнавателни доклади на НАТО. Евентуално ограничаване на достъпа до тях би оставило европейските въоръжени сили без достатъчно информация за част от операциите им.

Франция, Германия и Италия разполагат със собствени сателити. Според публикацията обаче техните възможности не достигат американските по глобален обхват, честота на обновяване на данните и постоянно наблюдение в реално време. Тези способности са необходими за прецизното определяне на цели.

Зависимостта не се изчерпва със сателитните изображения. Според цитирания доклад на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) от март 2026 г. европейските армии разчитат на американска инфраструктура и за ранно предупреждение за ракетни заплахи, изстрелване на тежки товари в космоса и проследяване на сателити.

Нови спътници и милиардни инвестиции

Европа се опитва да намали тази зависимост чрез общи инициативи, национални проекти и технологии от частни компании.

Една от предвижданите промени е разширяване на досегашния мирен мандат на Европейската космическа агенция (ESA) с отбранителни цели. Посочен е ангажимент за около 1,5 млрд. долара за „неагресивни“ способности за сигурност и технологии с двойно предназначение.

Сред направленията са високорезолюционното наблюдение на Земята, наблюдението на сателити и защитените комуникации.

Германия е одобрила около 1,9 млрд. долара за нова сателитна система, наречена Spock-1. Тя трябва да включва 40 спътника с радар със синтетична апертура (SAR). Берлин води разговори и с Норвегия за разработване на нови способности за разузнаване и наблюдение.

Европейските държави се обръщат и към финландската частна компания Iceye, която предоставя технологии за радарно сателитно наблюдение.

Спирането на информацията за Киев изостри въпроса

Стремежът към по-самостоятелно европейско сателитно разузнаване идва след временното прекратяване на американския обмен на разузнавателна информация с Украйна.

Мярката беше предприета с цел Киев да бъде притиснат да участва в преговори. Тя постави на преден план зависимостта от решенията на Вашингтон за достъпа до ключови разузнавателни ресурси.

Предвидените европейски инвестиции са насочени към намаляване на тази зависимост. Описаните от The Times ограничения обаче показват мащаба на способностите, които Европа се стреми да изгради.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news