БИЗНЕС

Минималната пенсия гони средната: Рекордно малка разлика от 157 евро, а над половината пенсионери са до 400 евро

07 септември 2026 преди 12 ч

НОИ отчита 68,9% „сближаване“ между минимална и средна пенсия. В същото време разходите на ДОО растат по-бързо от приходите, а регионалните дисбаланси остават тежки.

Минималната пенсия в България продължава да се движи нагоре по-бързо от средната. Разликата между двете вече е рекордно малка за последните 17 години. Данните на Националния осигурителен институт (НОИ) показват, че през септември минималната и средната лична пенсия са разделени от 156,68 евро. В процентно изражение минималната е 68,9% от средната.

От 1 юли минималната пенсия за стаж и възраст е 347,51 евро. Средната лична пенсия е 504,19 евро.

Този процес изглежда като „догонване“. На практика обаче той повдига и трудни въпроси. Един от тях е за натиска върху бюджета. Друг е за справедливостта между хора с различен принос през годините.

Рекордното „сближаване“ и защо се случва

Преди години разликата беше по-голяма. През 2010 г. тя е 58,13%. После започва да пада. През 2015 г., когато влезе пенсионна реформа, разликата достига 54,51%. Година по-късно е 53,95%. Това остава най-малката разлика в онзи период.

Причините са няколко. Минималната пенсия дълго време се увеличаваше изпреварващо. Ключов момент бе 2022 г. Тогава пенсиите първо бяха повишени с 10% от юли. След това към тях бе включена и т.нар. COVID добавка от 60 лв. В последствие имаше и компенсаторни суми, когато промяната се оказваше неблагоприятна.

През октомври 2022 г. последва ново преизчисление с различна тежест на стажа. Само тогава 894 249 пенсионери получават увеличение. Средната сума при тях нараства от 813,84 лв. на 937,55 лв. Ръстът е 15,2%.

През тази година управляващите опитаха да ограничат ефекта, като швейцарското правило да не се прилага върху COVID добавката. След публичен спор идеята бе изоставена.

В същото време за новоотпуснатите пенсии тези 30,38 евро вече не участват във формулата. Това е сред причините средната лична пенсия през септември да е 504,19 евро. През август тя е 503,97 евро.

Кой живее с минимална пенсия и къде е най-тежко

През септември 428 838 души получават минималната пенсия за стаж и възраст, тоест до 347,51 евро. Около половината от тях са със социална пенсия за старост.

148 307 са се възползвали от възможността за по-ранно пенсиониране с една година. Мъжете са 174 083, а жените – 254 755. Най-често хората с такива ниски пенсии са между 70 и 74 години.

Има силни регионални разлики. В Кърджали 44,06% от пенсионерите са на минимална пенсия. В Смолян делът е 41,76%. В Шумен е 41,51%, а в Търговище – 41,11%. Това означава, че в тези области около 4 от всеки 10 пенсионери живеят с основна пенсия до 347,51 евро.

На другия полюс са области с по-нисък дял. В Габрово на минимална пенсия са 23,22%. В София-област делът е 23,7%. В Перник е 24,63%, а във Враца – 25,67%.

Средната пенсия на бивши военни и полицаи е 1027,14 евро. Това е около два пъти над останалите.

Между 347,52 и 400 евро получават още 725 259 души. Така общо 1 154 103 пенсионери са с пенсия до 400 евро. Това са 55,76% от всички пенсионери.

Около 550 хил. пенсионери вземат над 500 евро. От тях 90 315 са с пенсия над 1000 евро.

Таванът, „без таван“ постовете и растящият дефицит

Замразяването на максималния размер от 1 юли увеличи рязко броя на хората, които го получават. В първите три месеца на годината тази сума вземат 8922 души. От юли те вече са 15 817.

През септември 15 917 пенсионери са с максимална пенсия от 1738,40 евро. Над 1738,40 евро получават 20 души. По Кодекса за социално осигуряване таванът не важи за хора, заемали определени длъжности. Сред тях са президент и вицепрезидент, председател на Народното събрание, министър-председател и съдия в Конституционния съд.

Важно уточнение е, че Румен Радев вече е бивш президент и настоящ министър-председател.

Финансовата картина на ДОО остава напрегната. Към юли разходите за пенсии и обезщетения са близо 8,6 млрд. евро. Приходите са 4,8 млрд. евро.

Само за пенсии през първите 7 месеца са платени 7,655 млрд. евро. Спрямо същия период на 2025 г. разходите са се увеличили с 694,7 млн. евро. Ръстът е 10%.

За тази година общите разходи на ДОО са 15,262 млрд. евро. Догодина се очакват 16,404 млрд. евро. След две години сумата стига 17,489 млрд. евро.

Очакваният недостиг е 6,739 млрд. евро за 2027 г. и 6,768 млрд. евро за 2028 г. В дългосрочен план натискът идва от демографията, условията за пенсиониране и т.нар. коефициент на заместване. Това посочва в отговор до парламента вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев.

Паралелно се подготвят и промени. От 1 юли догодина пенсиите трябва да се вдигнат по швейцарското правило. Обмисля се и по-висока тежест на стажа във формулата. В момента една година стаж носи 1,35%. В минали планове е обсъждано достигане до 1,5%.

По линия на доходите се очаква и нов механизъм за минималната заплата. Сега тя е 620,20 евро. Социалният министър Наталия Ефремова посочи, че реалистичното увеличение от 1 януари е с 40–50 евро.

За социална подкрепа е заложена и еднократна помощ за Коледа от 50 евро за 520 хил. бедни през ноември. Бюджетът за тази мярка е 30 млн. евро. Предвиждат се и изчисления за по-висока подкрепа за майките и семейните помощи.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━