БИЗНЕС

Минималната заплата нагоре с 40–50 евро: Икономисти предупреждават за охлаждане на труда и натиск върху бюджета

07 септември 2026 преди 7 ч

Планираният ръст носи социален ефект, но може да изпревари производителността, да ускори автоматизацията и да повиши разходите в бюджетния сектор и пенсиите.

Предложението за увеличение на минималната работна заплата с 40–50 евро отново отвори спор за цената на административните решения. Икономистите доц. Щерьо Ножаров и проф. Николай Щерев коментираха темата в ефира на Нова телевизия. Повод станаха заявени от социалния министър Наталия Ефремова възможни промени в доходите през следващата година.

Според доц. Ножаров подобно увеличение означава ръст от около 6,5 до 8%. По думите му това е темп, който може да изпревари дългосрочния ръст на производителността на труда. Резултатът може да е допълнително „охлаждане“ на пазара на труда.

Той посочи и конкретен сигнал. Заетостта за последната година е спаднала с 0,5%, по негови думи. Според него прекалено бързото увеличение на минималното възнаграждение може да ускори замяната на нискоквалифициран труд с автоматизация.

Риск за пазара на труда и ускорена автоматизация

Ножаров предупреждава, че административният натиск върху разходите за труд може да накара част от работодателите да търсят заместващи решения. Това са машини, софтуер и системи с изкуствен интелект. Най-уязвими са работните места с по-ниска квалификация.

Проф. Щерев също признава този риск, но го тълкува като възможен стимул. По думите му по-високата минимална заплата може да насърчи фирмите да инвестират в технологии. За работещите това може да е сигнал да повишат квалификацията си.

Той подчерта и социалната функция на минималната заплата. Според него тя трябва да позволява покриване на базови разходи. В противен случай трудът не изпълнява основната си цел, а натискът върху социалната система расте.

Ефект върху бюджета и заплатите в държавния сектор

Доц. Ножаров акцентира върху вторичния ефект върху публичните финанси. При увеличение на минималната заплата често възниква нужда от корекции в част от възнагражденията в бюджетния сектор. Това създава допълнителен разход за държавата.

В по-дълъг хоризонт по-високите доходи влияят и върху пенсионните разходи. Затова Ножаров настоява за умерен подход. Той посочи, че увеличение с около 40 евро изглежда приемливо, но по-голям скок носи по-висок риск.

Проф. Щерев постави друг проблем. Той напомни за големите регионални различия в доходите. По думите му София е по-близо до европейските равнища, но в други части на страната възнагражденията остават значително по-ниски. Според него минималната заплата може да се използва и като инструмент за ограничаване на тази разлика.

Пенсионната система също е под натиск

Двамата икономисти се обединиха около нуждата от реформи в пенсионната система. По-остър е спорът за първа и втора категория труд. Ножаров твърди, че сегашните правила не отразяват технологичните промени.

По думите му списъкът с категориите труд е наследен от по-стари модели и не отчита автоматизацията. Според него рисковете в част от професиите вече не са същите, а привилегиите трябва да се преразгледат. Това включва и практиките за ранно пенсиониране.

Проф. Щерев също подкрепи промени. Той настоява да се преосмисли начинът на пенсиониране, ако целта е повече средства за пенсионерите. Като възможен подход той посочи стимули по време на трудовия живот. Така натискът върху бюджета при пенсиониране може да намалее.

Дебатът за минималната заплата остава сблъсък между социална цел и икономическа устойчивост. Следващите решения ще определят не само доходите, но и темпа на автоматизация, разходите на държавата и устойчивостта на пенсионната система.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━