НАТО пренаписва военните си планове за конфликт с Русия: Европа може да остане без ключова подкрепа от САЩ

НАТО преразглежда военния си план за евентуален конфликт с Русия заради възможното намаляване на американското военно присъствие в Европа, пише Politico.

Пентагонът вече е изключил някои самолети, безпилотни летателни апарати, подводници и кораби от силите, предоставяни на разположение на НАТО, отбелязва изданието.

В тази връзка държавите членки на НАТО ще трябва да определят какви войски и въоръжение биха били необходими при евентуален военен конфликт с Русия до 2029 г. и кой ще поеме разходите за тях.

Politico откроява пет основни въпроса, които могат да определят бъдещите военни планове на Алианса.

Колко войници ще са необходими при очакваната война?

Досега държавите членки се бяха споразумели, че освен основните сили на НАТО трябва да бъдат създадени и 18 резервни бригади, всяка с приблизително 5000 военнослужещи. Те биха могли да бъдат използвани за по-малки военни операции извън територията на Алианса.

Под натиска на САЩ обаче сега тези резерви ще трябва да бъдат съкратени или дори напълно премахнати.

С какво да бъдат заменени американските оръжия и военнослужещи?

Ако САЩ решат да изтеглят напълно войските си от Европа, Алиансът ще загуби важни военни способности. Politico посочва сред най-съществените от тях самолетите за дозареждане във въздуха, ракетите с голям обсег, тежките военнотранспортни самолети и средствата за разузнаване.

Така пред НАТО стои следната задача: да определи кой ще запълни тези пропуски при ограничени бюджети.

„Доскоро целият процес на планиране в НАТО изглеждаше така: изчисляваш от какво се нуждае Алиансът и когато се окаже, че нещо не достига, САЩ запълват празнините. Това вече не работи“, заявява Камий Гран, бивш високопоставен представител на НАТО.

На кои направления да се даде приоритет?

В момента, както пише изданието, Алиансът следи действията на Русия в Арктика. Това обаче предизвиква недоволство сред някои държави членки.

Според тях по-голям приоритет трябва да имат южният и югоизточният фланг на НАТО. Това означава повече внимание към ситуацията в Либия, използването на миграцията като средство за политически натиск, както и активността на подводници и безпилотни апарати в Черно море.

Какво да се купува — дронове или танкове?

Повечето държави от НАТО планират да разширят използването на безпилотни системи. Съюзниците обаче все още трябва да определят какво съотношение да има между тях и традиционните оръжия, включително танковете и артилерията.

Един от аргументите в полза на дроновете е недостигът на военнослужещи в европейските армии.

„Една от причините всички да се насочват към по-широкото използване на безпилотни системи е застаряването на нашите общества. Имаме проблем с числеността на личния състав“, обяснява Гран.

Освен това държавите от НАТО ще трябва да положат „доста радикални усилия“, за да не изостават от темповете на руското военно производство.

Какви поуки от „специалната военна операция“ ще бъдат полезни за НАТО?

От една страна, опитът от бойните действия в Украйна ще бъде полезен за НАТО. От друга обаче, той не съответства напълно на военната доктрина на Алианса, която предвижда бързи маневри, превъзходство във въздуха и прецизни удари от голямо разстояние.

Върховният главнокомандващ на съюзническите сили на НАТО в Европа, генерал Алексъс Гринкевич, заявява, че европейците „не искат“ да водят война по този начин:

„Можем да извлечем изключително важни поуки от този конфликт и трябва да ги усвоим. Но не искаме да водим война от такъв тип.“

Новите изисквания на Алианса трябва да покажат доколко европейските държави са способни самостоятелно да гарантират отбраната си без досегашното равнище на американска подкрепа, както и какви оръжия ще трябва да разработят и закупят за тази цел.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news