Неплатена сметка за ток или бърз кредит от 50 евро може да набъбне до 500 евро! Хора съдят, без да знаят

Камарата на частните съдебни изпълнители предупреждава: заповедното производство се ползва масово за дребни вземания, а част от длъжниците изобщо не са уведомени. Решението според бранша е повече доброволно събиране и по-малко принуда.

Порочната практика хора да бъдат съдени, без да знаят, продължава. Това е един от най-сериозните проблеми при делата за неплатени сметки и бързи кредити. Системата се пълни с казуси за ток, вода, парно и телефон. Част от длъжниците разбират твърде късно, че срещу тях има претенция. Сред причините е и неактуалната адресна регистрация.

За тези рискове предупредиха от Камарата на частните съдебни изпълнители (КЧСИ) на българо-румънски форум. Според организацията една от работещите мерки е въвеждане на доброволно събиране на малки задължения. Темата се обсъжда от години. Тя обаче не е приоритет в законодателния дневен ред.

Дребни сметки, огромни дела и задръстени съдилища

Софийският районен съд е сред най-натоварените от дела за комунални сметки. Натискът е толкова голям, че заради обема изпълнителни листове се издават и от районни съдилища около София.

Председателят на КЧСИ Георги Дичев посочи конкретния ефект за гражданите. При липса на доброволно плащане неплатена сметка или пропусната вноска по бърз кредит от 50–100 евро може да нарасне до 400–500 евро след края на изпълнението. Ръстът идва от лихви, неустойки и разноски.

Дичев заяви, че заповедното производство масово се използва за събиране на малки вземания. Според него това често води до изкуствено увеличаване на дълговете чрез допълнителни начисления. По думите му процедурата вече се е превърнала в „машина за надути дългове“.

Доброволното събиране: практика в Европа, спор у нас

По думите на КЧСИ в Европа има трайна тенденция проблемите да се решават преди принудителното изпълнение. Такива модели съществуват в много западноевропейски държави и в прибалтийските републики. На Балканите те работят в Сърбия.

В България, по оценка на Дичев, принудата се е превърнала в правило. Камарата твърди, че при доброволно събиране рискът от злоупотреби е ограничен. Аргументът е, че длъжникът и кредиторът са равнопоставени. Длъжникът може и да откаже. Може и да оспори сумата.

Идеята за този модел е на масата от 2019 г. Дичев даде пример с годините на ковид пандемията. Според него при наличие на доброволно събиране много хора нямаше да стигнат до запорирани сметки.

На 28 септември КЧСИ е изпратила свои предложения до Министерството на правосъдието.

Колектори, обърквания и натиск по телефона

На форума е обсъдена и ролята на колекторските фирми. Частните съдебни изпълнители признават, че получават гневни обаждания всяка седмица. Причината е, че граждани ги бъркат с колектори. В отделни случаи представители на колекторски компании твърдели, че действат от името на ЧСИ.

Дичев описа и икономическия механизъм. Част от бизнеса прехвърля вземанията си на специализирани компании. Цената, която получават, често е 5–10% от главницата. Загубите след това се разпределят в цените за всички клиенти. А длъжниците остават под натиск, най-често по телефона.

КЧСИ отчете и ръст на събраните суми в полза на гражданите. Те са около 105 млн. евро. В този обем попадат неизплатени издръжки, невърнати заеми и забавени заплати.

Паралелно с това продажбите на имоти от частни съдебни изпълнители намаляват. В момента те са около 2 хил. годишно. За сравнение през 2014 г. са били 25 хил.

В дискусиите е засегната и темата за личния фалит. В Румъния законът за несъстоятелността на гражданите е от 2018 г. Според представените данни от 2018 г. досега са започнати около 900 процедури. Отчетен е и ръст през 2026 г. спрямо 2025 г., като за първите месеци броят на процедурите се увеличава.

Посланието на КЧСИ е ясно. Когато системата работи основно чрез принуда, дребните задължения се превръщат в големи проблеми. А част от хората научават за тях, когато вече е късно.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news