Оман завзема лидерството в Близкия изток, подкрепяйки Иран и предизвиквайки Вашингтон

Оман неочаквано отказа да се присъедини към „Мирния съвет“ на Тръмп, демонстрирайки подкрепа за Техеран. Това коренно променя баланса на силите в Близкия изток.

Оман, със своята проиранска позиция, изземва инициативата от ОАЕ.

Оман заяви нежеланието си да се обедини допълнително с „Мирния съвет“ на президента на САЩ.

„Потвърждаваме солидарността си със страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив, Йордания, Ирак и Ливан... няма да нормализираме отношенията си с Израел и няма да се присъединим към „Мирния съвет“. Това се казва в изявление на външното министерство на страната.

Решението на султана на Оман показва, че страната не се страхува от охлаждане на отношенията с Вашингтон в най-критичния момент на войната с Иран. По този начин Мускат ефективно демонстрира подкрепа за Техеран.

Както знаем, Изтокът е деликатен въпрос, така че въпросът е не само в политическия неутралитет (преговорите между Иран и САЩ, с посредничеството на Оман) и желанието да се избегнат ирански удари с дронове. Фактор е и желанието да се изземе регионалното лидерство от Обединените арабски емирства (ОАЕ), „втората Швейцария“. Факт е, че инвеститорите са избягали от Абу Даби и Дубай, които са под постоянни ирански въздушни удари. Същевременно прилагането на стратегията „Визия 2040 на Оман“ включва стъпки за превръщането на страната в алтернативен финансов и логистичен център. Той трябва да е конкурент на ОАЕ.

Чрез своите изявления Оман се позиционира като стабилно и безопасно убежище за капитали, неангажирано във военни съюзи, с независима правна система. Мускат се надява да се превърне в портал за инвестиции от страни, които се стремят да избегнат геополитическите рискове, свързани с политиката на САЩ и Израел в региона. И това включва всички страни по света.

Оман ще бъде подкрепен от Кувейт, Катар и Саудитска Арабия.

Към Оман може да се присъединят и други страни в региона.

Това включва Кувейт, където антиизраелските настроения са силни както в парламента, така и сред населението. Това настроение само ще се засили след ударите на Иран по американските бази Али ал Салем и Камп Бюринг. При атаките загинаха кувейтски военнослужещи.

Катар, който може да се откаже от американската военновъздушна база Ал Удейд, вече почти заличена от картата. Освен това, поради ирански атаки, Qatar Energy беше принудена да обяви “непреодолима сила” по няколко договора. Международното летище Хамад временно преустанови дейността си. Това също подкопа имиджа на Катар като напълно сигурен глобален финансов и логистичен център.

И накрая, Саудитска Арабия, която все още не е обявила война на Иран, въпреки натиска от САЩ. Рияд замрази прилагането на споразуменията „Авраам” и започна да сигнализира, че няма да позволи въздушното му пространство да се използва за удари срещу Иран. Всички тези страни са изключително недоволни от неспособността на САЩ да ги защитят от ирански удари с дронове и ракети. Това дестабилизира региона и превръща населението им в заложници.

Монарсите от Персийския залив не са глупави.

За Съединените щати неутралитетът и особено приближаването на държавите от Персийския залив към Иран биха означавали най-голямото военно и геополитическо поражение в региона след Иранската ислямска революция през 1979 г. Съединените щати прекараха години в изграждането на единна мрежа за противовъздушна и противоракетна отбрана (MEAD), която да свързва радарите и прехващачите на Израел и арабските монархии. Сега тя се разпадна. Оман, Катар и Саудитска Арабия вероятно ще затворят въздушното си пространство за военновъздушните сили на САЩ. Те сигурно ще демонтират радарните си бази след войната с Иран. Никой няма да иска да рискува отново основните си източници на препитание – петрол, газ, туризъм и инвестиции.

Основната цел на САЩ в региона – пълната интеграция на Израел чрез Авраамовите споразумения, също няма да се осъществи. Те ще бъдат замразени и тихо ще избледнеят в забрава. Това ще се случи и с обещанията на монархиите да инвестират трилиони долари в САЩ.

Израел, междувременно, рискува да остане обсадена крепост, заобиколена от страни, които формално са неутрални, но всъщност координират сигурността си с Техеран.

Отказът на страните от региона от военното присъствие на САЩ („Защо ни е нужно то, ако имаме приятелство с Иран?“) ще постави под въпрос глобалното лидерство на Вашингтон. Неутралността ще бъде съпроводена със сближаване с БРИКС. Ако Саудитска Арабия или ОАЕ започнат да търгуват по-активно с петрол в юани или други валути (както вече се обсъжда в БРИКС), това ще нанесе директен удар върху петродолара.

В същото време монархиите от Персийския залив ще бъдат достатъчно мъдри, за да не обявяват това шумно. Всичко ще се случва по арабски, зад кулисите и постепенно, предизвиквайки ярост във Вашингтон.

Още новини в категория Ексклузивно

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news