От президент до премиер: Защо случаят „Радев“ няма аналог

България отново се оказва в центъра на необичаен политически сценарий. Според анализ, цитиран в публикацията, преходът на Румен Радев от президент към министър-председател няма директен аналог в съвременната политическа практика.

Описаният модел изглежда прост на пръв поглед. Радев подава оставка като държавен глава. След това участва в парламентарни избори. Накрая оглавява изпълнителната власт като премиер.

Според автора именно комбинацията от тези действия прави случая различен от познатите международни примери за прехвърляне или запазване на властта.

Русия: рокада за запазване на контрол

Като първи пример е посочена Русия през 2008 г.

Тогава Владимир Путин приключва втория си президентски мандат. Конституцията не му позволява трети пореден мандат като държавен глава.

Решението идва чрез политическа рокада. Дмитрий Медведев се кандидатира за президент и предварително обявява, че при победа ще назначи Путин за министър-председател.

След изборите това действително се случва. Медведев печели с над 70% от гласовете, а Путин поема правителството.

Четири години по-късно двамата отново разменят ролите. Путин се връща в президентството, а Медведев става премиер.

Според западни наблюдатели моделът формално спазва закона, но на практика запазва реалната власт в едни и същи ръце.

Армения: обещание, което взриви улицата

Вторият пример е Армения.

Серж Саргсян управлява два президентски мандата между 2008 и 2018 г. Междувременно в страната е направена конституционна реформа, която прехвърля основната власт към парламента и премиера.

Преди промените Саргсян обещава, че няма да използва новата система, за да остане начело на държавата.

Когато мандатът му като президент приключва обаче, управляващата партия го издига именно за министър-председател.

Това предизвиква масови протести в Ереван. Хиляди излизат по улиците. Опозицията обвинява властта, че се опитва да запази контрола чрез формална смяна на поста.

Само шест дни след назначаването си Саргсян подава оставка.

Фиджи: власт след преврат и години чакане за избори

Третият пример идва от Фиджи.

Франк Байнимарама взема властта след военен преврат през 2006 г. По-късно се самоназначава за временен премиер.

Следват съдебни спорове, политическа криза и промени в конституцията.

Едва години по-късно Байнимарама печели избори и получава демократична легитимност чрез парламентарен вот.

В анализа този случай е представен като пример за власт, преминала през силови и извънредни механизми.

Какво прави случая „Радев“ различен

Според автора именно тук идва основната разлика с българския сценарий.

В описаните международни примери става дума за политически маневри, насочени към запазване на вече съществуваща власт. Често чрез конституционни промени, партийни договорки или извънредни механизми.

При Румен Радев тезата е различна.

Акцентът е върху доброволната оставка от президентския пост, последвана от участие в парламентарни избори и връщане във властта чрез изборен резултат.

Авторът подчертава, че вотът не е бил официално оспорван и именно това според него придава различна политическа легитимност на процеса.

Случай за политологичните учебници?

В заключение текстът определя случая като потенциален пример за политологичните учебници.

Аргументът е, че рядко се среща комбинация от напускане на президентството по собствено решение и последващо завръщане във властта през парламентарен механизъм.

Дали този модел ще остане уникален политически прецедент или ще се превърне в нова формула за трансфер на власт, вероятно ще стане ясно едва след години.