Петко Динев за бъдещите мисии до Луната и ролята на българските технологии

Инженерът Петко Динев, чиито технологии са част от мисиите „Артемис“, очаква регулярни полети до Луната и разкрива мащаба на българското участие в космическата индустрия.

Историята на инженера Петко Динев започва от Казанлък и достига до едни от най-амбициозните космически мисии на НАСА. Днес неговата компания разработва високотехнологични камери, използвани в ракети, спътници и капсули за пилотирани полети.

Технологиите му са били част от мисиите „Артемис I“ и „Артемис II“. Те са сред ключовите елементи за наблюдение и анализ по време на полетите.

Камери, които издържат космоса – но не и завръщането

Камерите, поставени на капсулата „Орион“, играят важна роля по време на мисията. Те обаче не могат да бъдат използвани повторно.

Причината е екстремната температура при навлизане в атмосферата. По думите на Динев тя достига около 3000 градуса върху защитния щит.

Преди да бъдат изстреляни, устройствата преминават през тежки тестове. Те включват температури от минус 55 до над 90 градуса, както и симулации на вибрации и удари при излитане.

Хиляди камери в орбита

По данни на инженера в космоса вече работят над 3000 камери, създадени от неговата компания. Още над 1000 са монтирани на ракети-носители.

Технологиите се използват и от водещи компании като United Launch Alliance. Техните ракети изстрелват както телекомуникационни, така и военни спътници.

Компанията получава постоянна обратна връзка от партньорите си. Видеоанализите при проблеми помагат за подобряване на следващите мисии.

Космическите технологии в ежедневието

Динев подчертава, че космическите разработки имат пряко приложение на Земята. Пример за това са GPS системите и специализираната екипировка.

Технологии от скафандрите вече се използват при ски и мото облекла. Това показва как космосът влияе върху ежедневния живот.

Инженерът обръща внимание и на проблема с космическия боклук. Натрупаните отломки застрашават активните спътници и бъдещите мисии.

Разработват се решения като „космически прахосмукачки“ – специални спътници, които да събират отпадъците и да ги насочват към атмосферата.

Следващата цел: Луната всяка година

Според Динев завръщането на хора на Луната е въпрос на време. През 2028 година се очаква мисия с четирима астронавти.

Тя ще изследва възможностите за изграждане на база. В края на същата година или началото на 2029 г. се планира нова мисия за стартиране на строителството.

След това, по негови думи, Луната ще стане постоянна дестинация. Очакването е всяка година да има нова мисия.

Това поставя началото на нова ера в космическите изследвания – с българско участие зад кадър.

Още новини в категория Интервю

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news