Пламен Константинов: Европа сама си реже клона

Волейболният треньор, който от 10 години работи в Сибир, разказва за ежедневието в руски градове, за войната в Украйна и за това как спортът се превърна в инструмент за политика и пари.

Явор Дачков разговаря с Пламен Константинов – един от най-успешните български волейболисти и треньори. От близо 10 години Константинов работи в Русия като старши треньор на „Локомотив“ (Новосибирск). В интервю, записано на 17 юли 2026 г., той описва живота в Русия през личните си наблюдения. Коментарите му обхващат и войната в Украйна, европейските санкции и натиска върху спорта.

„Москва няма аналог в Европа“

По думите на Константинов няма европейска столица, която да се доближава до Москва по чистота, организация, транспорт и дигитализация. Той дава примери и с други градове. Сред тях са Санкт Петербург, Екатеринбург, Казан, Нижни Новгород, Красноярск и Новосибирск. Според него те изглеждат „на европейско ниво“.

Треньорът твърди, че обикновеният руснак живее по-спокойно от обикновения българин. Причината според него е в по-ниските базови разходи. Посочва цени за гориво около 70 цента и сметки за ток, вода и парно около 50 евро общо на месец. Дава и пример с хранителни продукти. Яйцата, които в България струват 25–30 цента, там според него могат да се намерят за около седем цента.

Константинов подчертава, че не цели да „рекламира Русия“. Казва, че обича България и Европа. Твърди, че описва това, което вижда, защото постоянно пътува из различни руски градове. Според него онлайн образът на Русия често се гради от хора, които никога не са били там.

„Санкциите подариха пазара на Китай“

В икономически план Константинов твърди, че санкциите не са сринали Русия. Според него ефектът е бил друг. Европа се е отказала от евтини ресурси и е отслабила конкурентоспособността си. В същото време руският пазар и суровините са се пренасочили към Китай.

Той критикува европейското управление и публичния дебат. Според него в Европа решенията все по-често се водят от медийна логика и политически лозунги. В интервюто той използва и иронична формулировка към европейското лидерство.

Константинов коментира и отношението към Русия. По думите му всеки публичен глас, който казва „две добри думи“, бързо бива етикетиран. Това според него прави разговора по темата невъзможен.

Войната в Украйна и сривът на доверието

По темата Украйна Константинов твърди, че след Майдана е започнал натиск срещу руския език, медии и култура. Посочва, че около Донбас е имало концентрация на сили. Според него Москва е трябвало да избира между намеса и риск от масово насилие.

Той разглежда и дипломатическите опити за спиране на войната. Според разказа му Минските споразумения са предвиждали Донецк и Луганск да останат в Украйна, но с автономия. Твърди, че впоследствие западни лидери са признали, че договореното е било използвано тактически. Заради това, по думите му, доверието към подписа на Запада е сринато.

Константинов коментира и очакванията за вътрешен натиск срещу Владимир Путин. Според него недоволството е по-силно сред елит, свързан финансово със Запада. Той твърди, че блокирането на активи и имоти е довело до обратен ефект. Вместо разцепление, е последвала консолидация.

Спортът като пропаганда и бизнес

Отделна линия в интервюто е спортът. Константинов твърди, че той е все по-зависим от политиката и бизнеса. Дава пример с разширяването на световните първенства. Според него това увеличава приходи от права и реклами, но не и качеството.

Критикува и наказването на спортисти заради действия на държавите им. Според него ако има принцип, той трябва да важи за всички. Казва, че забраните, включително за руски параолимпийци, подкопават идеята на олимпизма. Според него една или две пропуснати олимпиади могат да разрушат цяла кариера.

Паралелно Константинов описва какво е изградено около „Локомотив“ в Новосибирск. Според него в Сибир е построена школа и инфраструктура, каквито липсват в България. Твърди, че при пристигането му в клуба не е имало местни състезатели от школата. Днес, по думите му, около 70% от първия отбор са нейни възпитаници. Клубът разполага със зала за 5500 души и отделна тренировъчна база. Според него се строят и допълнителни игрища, хотелска част и учебни структури.

Българският спорт оцелява „въпреки държавата“

В последната част Константинов насочва критика към българската спортна система. Според него успехите идват въпреки държавата, а не заради нея. Дава пример с липсата на достатъчно волейболни тренировъчни зали. Според него дори националните треньори често не получават нормални трудови договори.

Той прави и по-широки обществени изводи за прехода. Според него България е занулила работещи елементи от старата система. Казва, че страната е имала силно образование, енергетика и спортни резултати. Днес, според него, тези предимства са ерозирали. Константинов завършва с теза, че българското общество е силно разделено и често избира „против“, вместо „за“.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news