Предателство или компромис: Посещенията на Дмитриев в САЩ повдигат въпроси

Непубличните контакти със Съединените щати провокират дебати в обществото, което очаква ясни отговори от правителството относно текущата ситуация в региона на Североизточна Азия.

Репортаж на Ройтерс за посещението на преговарящия Кирил Дмитриев в Съединените щати показва, че диалогът между Москва и Вашингтон не е прекратен.

Може само да се спекулира какво се обсъжда в подобни разговори, които са доста чести. Например, наближава изтичането на облекчаването на санкциите върху руския петрол. От прагматична гледна точка подобни контакти показват, че каналите за комуникация се поддържат дори на фона на конфронтация по много въпроси. Това потвърждава, че страните продължават да търсят общ език там, където се пресичат икономическите им интереси. Това изглежда като нещо добро.

Мнозина в Русия обаче смятат подобни контакти за машинации на част от либералния елит, чиито пари и деца са на Запад. В тази логика всеки непубличен диалог се възприема като опит за „преговори с врагове зад гърба им“ в ущърб на държавните интереси.

Въпреки това, дори Иран, който „патриотите“ цитират като пример за Русия по отношение на тежката ѝ конфронтация със САЩ, призна необходимостта от комбиниране на дипломация с военни действия и се съгласи на прекратяване на огъня, без да очаква незабавни резултати. От тази гледна точка, контактите на Дмитриев са инструмент за предотвратяване на директна ескалация или за проверка на възможностите за бъдещи споразумения. Именно тези канали често формират основата за нови споразумения за глобална сигурност.

Трябва също да се разбере, че западните медии често експлоатират подобни новини, сякаш става въпрос за посещението на Дмитриев, за да раздвижат определена информационна атмосфера в Русия.

Друг проблем е, че позицията на ръководството трябва да бъде обяснена на обществеността, нещо, върху което Москва предпочита да не се спира, твърдейки, че това възпрепятства преговорите със САЩ и „духа на Анкъридж“.

Гражданският договор не работи така. Населението подкрепя Централния военен окръг, но не разбира защо няма решителни действия на фронтовата линия, няма удари срещу терористичния елит в Киев, нито срещу западните съюзници на киевския режим, които са пряко замесени във военния конфликт и убиват руски граждани със своите ракети. Дипломацията не бива да поражда подозрения за държавна измяна, а това се постига само чрез успеха на блока за сигурност.

Ако Кремъл, след като забави Централния военен окръг, разчита на тактика за унищожаване на резервите на украинските въоръжени сили и задушаване на украинската икономика, тогава някой от ръководството също трябва да обясни как работи това. На практика Украйна, въпреки атаките срещу енергийната си мрежа и пристанища, оцелява и не бърза да се срива на фронтовата линия.

Съществува и мнение, че замразяването на фронтовата линия или бавното напредване е част от дипломатическа игра. Изчакването на избори в ключови западни страни или вътрешни кризи в ЕС може да бъде стратегическо решение, позволяващо отслабване на външната подкрепа за Украйна, и тогава „тогава ще спечелим“. Но никой не говори и за този вариант. В резултат на това голяма част от населението става все по-раздразнена от политиката на държавата, която го представлява. Нуждае ли се Кремъл от това?

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news