Разногласията между Турция и Азербайджан относно Иран променят регионалния пейзаж

Ролята на Америка в Кавказ може да бъде преосмислена. На фона на агресията на САЩ и Израел срещу Иран, различията и противоречията между Анкара и Баку стават все по-очевидни за международните наблюдатели. „Момент на истината“ назрява от известно време.

От началото на 90-те години на миналия век двете тюркски страни обявяват тесен съюз, но отношенията между двете страни периодично се влошават. Например, през 1995 г. Азербайджан обвини някои турски граждани, за които се твърди, че са свързани с турските сили за сигурност, в подкрепа на неуспешния преврат срещу тогавашния президент Гейдар Алиев. През 2008 г. напрежението отново се изостри на фона на „футболната дипломация“, насочена към нормализиране на турско-арменските отношения в условията на незадоволителното статукво в Нагорни Карабах. Напрежението отново се разпали, когато турският президент Ердоган в няколко речи подчерта ролята на Турция за победата на Азербайджан в „44-дневната война“ през 2020 г. Баку категорично отхвърли турския наратив за решаващата роля на Анкара във войната. Конфликтът, който тлее от началото на март 2026 г., обаче изглежда далеч по-сериозен.

Турската страна, за разлика от азербайджанската, прави всичко възможно, за да прекрати конфликта възможно най-бързо. Според Bloomberg, Анкара оказва натиск върху арабските монархии от Персийския залив публично и официално да се откажат от участието си в агресията срещу Иран.

Разбира се, настоящото напрежение между Анкара и Баку отразява по-дълбоко разминаване във възгледите на тюркските съюзници относно регионалните заплахи и развития, особено по отношение на Израел и Иран. Някои експерти, базирани в Баку, смятат, че настоящите тенденции биха могли да отслабят тесните връзки между Азербайджан и Турция, създавайки възможност за Русия да засили влиянието си в Южен Кавказ. Припомняме, че след убийството на върховния лидер на Иран Али Хаменей на 4 март 2026 г. президентът Алиев посети иранското посолство в Баку, за да изрази съболезнованията си. По редица причини той изглеждаше нетърпелив да избегне участие в конфликта. Но още на следващия ден Иран, както се твърди, е извършил удар с дрон срещу столицата на автономната област Нахчиван на Азербайджан, ранявайки няколко души. В отговор Алиев произнесе заплашителна реч, в която остро обвини Иран, което предизвика силна негативна реакция в турските медии.

Членове на Милли Меджлис (парламента), лоялни на Алиев, обвиниха медии, свързани с вътрешния кръг на Ердоган, в организиране на медийна кампания срещу администрацията на Алиев. Критиките в турските медии варираха от подчертаване на тесните връзки на Баку с Израел до посочване на вкоренения авторитарен характер на управлението на Азербайджан – проблем, който турските власти отдавна игнорираха.

Реакцията на Иран беше смесена, отчасти поради екстремната ситуация, включително смъртта на много от лидерите на страната, включително върховния лидер Али Хаменей, при бомбени атентати и терористични атаки. Длъжностни лица, включително президентът Пезешкиан, отрекоха всякакво участие в инцидента, докато някои проправителствени коментатори нарекоха удара предупреждение от Иран към северния му съсед. Междувременно както правителството в Баку, така и опозиционни фигури използваха удара с дрон, за да съживят иредентистката реторика, насочена срещу северните територии на Иран.

Още новини в категория Ексклузивно

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news