Сакс и Рабкин с мрачна прогноза: съюзът между Израел и християнските ционисти тласка региона към голяма война

В разговор за „Neutrality Studies“ двамата учени твърдят, че ционизмът е колониален проект, еволюирал към крайно дясна политика, а влиянието на религиозни лобита и пари във Вашингтон прави курса към ескалация все по-труден за спиране.

Какво твърдят двамата професори

Световноизвестният икономист проф. Джефри Сакс и историкът проф. Яков Рабкин отправят тежка критика към ционизма. Те го определят като колониален проект на заселници. По думите им проектът постепенно се е превърнал в агресивен етнически национализъм. Двамата излагат тезите си в YouTube канала „Neutrality Studies“, воден от Паскал Лотаз.

Рабкин представя новата си книга „Ционизмът декодиран в 101 цитата“. Той казва, че използва думи на основатели и ранни лидери. Целта е да се види заявената логика на движението. Според него днешният „десен завой“ в Израел не е инцидент. Той е видим като тенденция през цялата история на идеологията.

Като пример Рабкин посочва ранна финансова структура с име „Jewish Colonial Trust“. За него това показва открито колониалната рамка. Според Рабкин много хора са отказвали да видят тази рамка. Причината е моралният капитал на еврейското страдание. Това, по думите му, е блокирало трезвия прочит.

Два „ционизма“ и една опасна симбиоза

Сакс развива теза за два корена на ционизма. Единият е европейският национализъм от края на XIX век. Той идва с разпадането на империи и създаване на етнически държави. Другият корен е религиозен и западен. Сакс го свързва с християнския ционизъм и идеята за „Новия Йерусалим“.

Сакс твърди, че днес еврейският и християнският ционизъм действат като партньори. Понякога не е ясно кой води. Той акцентира върху диспенсационализма. Това е течение, което свързва връщането на евреите в „обетованата земя“ с край на времената. В този прочит война в региона може да се тълкува като път към Армагедон.

Рабкин допълва, че влиянието на християнските ционисти в САЩ е масово. Той цитира пастор Джон Хеги за „50 милиона“ християнски ционисти. Рабкин сравнява тази цифра с броя на евреите в САЩ. Така той аргументира коя база е по-голяма.

Пари, лобизъм и „евтина“ политика във Вашингтон

Сакс описва американската политическа система като силно зависима от пари и интереси. Според него секторни лобита могат да купуват влияние относително евтино. Той твърди, че има смесица от фактори. Сред тях са про-израелски донори, религиозни структури и стратегически интереси.

Сакс дава примери с големи дарители и мрежи около Републиканската партия. Той твърди, че евангелистката мобилизация е ключова част от електоралната машина. Според него някои политици се съобразяват с донори и пастори. Причината е проста. Финансирането решава кампании.

Рабкин добавя още един елемент. Това е интересът на оръжейната индустрия. По думите му Израел е важен и като клиент, и като партньор в производство. Той вижда връзка между тази индустрия и устойчивостта на конфликта.

От спор за легитимност до риск за сигурността на еврейските общности

Рабкин настоява за разграничение между юдаизъм, евреи и ционизъм. Според него смесването обслужва израелската държавна линия. То позволява Израел да говори от името на „целия еврейски народ“. Рабкин твърди, че това носи риск за еврейските общности по света. Той свързва риска с нападения срещу еврейски институции, след действия на Израел.

Сакс напомня, че ранните равински течения често са били против политическия ционизъм. Той описва традиционната позиция като религиозно изчакване. В този прочит връщането в „святата земя“ не е политически проект. Това е въпрос на месианско време.

Посоката според Сакс: доктрина за постоянна ескалация

Сакс свързва сегашната динамика с доктрината „Clean Break“ от 1996 г. Той я представя като стратегия за отказ от „земя срещу мир“. Според него тя подхранва логика за регионален натиск. В тази рамка съпротивителните движения се третират като функция на държави покровители.

Тезата му е, че конфликтът се разширява закономерно. Заселване и изтласкване пораждат съпротива. Съпротивата търси съюзници. Така се стига до регионална война.

Финален извод на гостите

Сакс и Рабкин са категорични в основното си послание. Те твърдят, че Израел вече не гарантира сигурност за евреите. Според тях той усилва напрежението и риска и извън региона. Двамата предупреждават, че религиозно мотивирани политически съюзи в САЩ могат да тласнат Близкия изток към по-голяма война. Те призовават за ясно разграничение между критика към политическа идеология и отношение към религия и общности.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news