„Скъперникът“ се завръща в Народния театър: Арпагон вече не трупа само пари, а и власт

На 28 и 29 май Народният театър „Иван Вазов“ представя нов прочит на Молиер с режисьор Слободан Унковски и с Георги Мамалев и Валентин Ганев в ролята на Арпагон

Премиерните представления на „Скъперникът“ от Молиер в Народния театър „Иван Вазов“ на 28 и 29 май поставят стар въпрос в нова светлина. Колко струва страхът да загубиш. И колко самота носи желанието да притежаваш.

Новата постановка обещава мащабен, съвременен прочит на една от най-популярните комедии в световната драматургия. Режисьор е Слободан Унковски от Северна Македония. За него това е дебют на българска сцена, съобщава bnr.bg.

Арпагон като огледало на днешния ден

В центъра отново е Арпагон. Той е човек, обсебен от мисълта, че ще загуби притежанията си. Тази обсесия го прави подозрителен и затворен. Оставя го и болезнено самотен.

Днес този персонаж звучи по друг начин. В спектакъла Арпагон е представен като събирателен образ. Той е символ на хора, които трупат не само пари. Трупат влияние и власт. Комедията остава смешна. Но под нея стои тревога, която се разпознава лесно.

Ролята се изпълнява от двама актьори. На сцената като Арпагон излизат Георги Мамалев и Валентин Ганев. Двойният прочит дава различни нюанси на един и същ страх. И усилва внушението за образ, който не е единичен случай.

Дебютът на Слободан Унковски в София

Слободан Унковски работи с голям актьорски състав. Георги Мамалев го определя като режисьор с изключителна прецизност. Той акцентира върху начина, по който Унковски подрежда действията на сцената. И как води много актьори в една обща динамика.

Това е важен знак за спектакъл като „Скъперникът“. Комедията разчита на темпо, точност и ясни отношения. В противен случай шегата се размива. А идеята остава недоизказана.

Енергията между поколенията

За Мамалев силен момент в работата е срещата с младите попълнения в трупата. Той посочва, че именно енергията между поколенията прави спектакъла жив. И го прави истински.

Тази смес от опит и нова енергия е и част от посланието. Историята за алчността не е музейна пиеса. Тя се пренася през епохи. И всеки път се връща с нови лица и нови оправдания.

Публиката ще види класически текст, поставен като съвременна притча. Смехът ще бъде на мястото си. Но и въпросът ще остане. Кога притежанието се превръща в капан.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news