Социалният министър: 108 000 чуждестранни работници са влезли в България за три години

Социалният министър Наталия Ефремова защити вноса на персонал с аргументи за недостиг на умения и квалификация. Критиците виждат друго: заместване на местни хора с по-евтини работници и промяна на пазара на труда.

Социалният министър Наталия Ефремова обяви в ефира на БНТ, че за три години в България са влезли 108 хиляди чуждестранни работници. Данните отново повдигат въпроса какво реално се случва на пазара на труда.

Официалната теза е позната. Работодателите нямали достатъчно кадри. Част от регистрираните безработни нямали нужната квалификация. Имало „глад за умения“, който не можел да се запълни вътре в страната.

Проблемът е, че зад тези формулировки стои по-неудобна картина. Все по-често се говори не за липса на хора, а за заместване. Местни работници отпадат, а на тяхно място се назначават чужденци. Това променя условията на труд и натиска заплатите в ниско и средно платени сектори.

„Гладът за кадри“ срещу реалността на заместването

Един от ключовите спорни моменти е разминаването между посланията и практиката. Ако недостигът е общ, логично е да има силен натиск за повишаване на заплащането и подобряване на условията.

Вместо това се наблюдават случаи, в които позиции се запълват с работници от чужбина при условия, които местните не приемат. Така „гладът за кадри“ започва да изглежда като глад за по-евтина работна ръка. Това е и основната критика към политиката по вноса на труд.

Аргументът за квалификацията и въпросът какви кадри се внасят

Министърът посочва, че част от регистрираните в бюрата по труда нямали добра квалификация. Критиците обаче отбелязват, че много от внасяните работници заемат позиции, които по правило не изискват висока квалификация.

Тук спорът става директен. Ако се внасят хора основно за услуги и логистика, тогава аргументът за липса на квалифицирани местни кадри звучи непълно. Същото важи и за обяснението за „глад за умения“. Трудно е да се защити теза за дефицит на редки компетенции, когато пазарът търси масово сервитьори, продавачи и склададжии.

Политическият риск и ефектът върху обществото

Темата не е само икономическа. Тя е и социална, защото засяга доходите, конкуренцията за работа и интеграцията на нови групи работници. При липса на ясни правила и контрол, вносът на труд лесно се превръща в инструмент за понижаване на цената на труда.

Критиците предупреждават и за политическа приемственост. Ако настоящата линия се запази, тя може да повтори модела на предишни управления, при които се даде старт на масовия внос на работници.

В този контекст въпросът към кабинета, воден от премиера Румен Радев, става по-конкретен. Ще защити ли държавата местния трудов пазар с мерки за заплати, обучение и контрол, или ще разчита на постоянен внос на работна ръка. Отговорът ще определя не само статистиката, а и посоката на българската икономика.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news