„Статистическо папагалче с диплома от Харвард“: Кеворк Кеворкян за изкуствения интелект и българската „недонаправеност“

Авторът тества ИИ с „мъртви“ думи като „мундар“ и „текбурмалия“, но стига до по-страшен извод: в епохата на слухове и фалшива сигурност губим връзката със себе си.

Кеворк Кеворкян тръгва от един познат български рефлекс. Каквото и да започнем, често остава недовършено. Нещо „стърчи“. Нещо е „криво“. И вместо да ни боде, ние свикваме с него.

Авторът използва старата дума „мундар“. Това е човек, който е немарлив. Нехае за хигиена, външен вид и чистота около себе си. Той признава, че посяга към такива архаизми нарочно. Иска да види дали изкуственият интелект ще се затрудни.

Планът не проработва.

Тестът с „мундар“ и неочакваното самопризнание на ИИ

Кеворкян задава на ИИ въпрос, който очаква да го забави. Пита кое е най-остроумното определение за самия него. Отговорът идва бързо. И звучно.

„Статистическо папагалче с диплома от Харвард.“

Тази формулировка, според обяснението на ИИ, описва механиката му. Той предсказва следващата най-вероятна дума. Прави го по модели и огромни масиви текст. Това напомня папагал, който повтаря. Но често го прави „красноречиво“ и убедително.

Тук тревогата на автора се измества. Не е важно дали машината знае значението на „мундар“. Важното е, че хората започват да свикват с „папагалчетата“. И да ги приемат като авторитет.

„Текбурмалия“ и държавата, която трака отвътре

Кеворкян опитва и втори тест. Пита за думата „текбурмалия“. Терминът описва човек, който не е „с всичкия си“. Все едно му липсва „бурма“. Нещо не е завито докрай. Затова „трака“, „стърже“ и издава странни звуци.

От тази метафора авторът стига до по-широк образ. Аномалията постепенно се приема за нормална. Първо за отделния човек. После за държавата.

Той описва общество, което чака. Често без да знае какво чака. Това „очакване“ е превърнато в навик. И в оправдание.

Останките на цар Самуил и „ураджийската“ реакция

Кеворкян дава и конкретен пример за тази спонтанност. Еуфорията около останките на цар Самуил. Първо се появяват учени, които гарантират автентичност. После идва друга група учени. Те поставят всичко под съмнение.

Резултатът е познат. Шум. Самоувереност. После отричане. И накрая усещане за недовършена работа.

Авторът нарича това „ураджийска работа“. Тоест направено набързо. Без риск анализ. Без последователност.

Най-лошото според Кеворкян: губим връзката със себе си

В края Кеворкян рисува и образа на „обикновения българин“. Доскоро недоверчив. Сега все по-лековерен. Все по-обсебен от слухове. Тази промяна има цена. За човека и за обществото.

Най-тежката диагноза е проста. Според автора днес се случва най-лошото. Губим връзката със себе си. Губим и паметта какво трябва да бъде тази връзка.

И това, подчертава той, не е защото някой ни я е отнел насила. А защото ние постепенно сме свикнали да живеем без нея.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news