Тайният храм на книгите до Пантеона: „Казанатенсе“ пази 400 000 тома и барокови чудеса

На метри от най-оживените римски площади се крие библиотека, създадена като обществено знание „по 6 часа на ден“ – с редки инкунабули, многоезични ръкописи и мраморна статуя, чиято „дантела“ изглежда истинска.

Буквално на няколко крачки от Пантеона и площад „Венеция“ в Рим има място, което повечето туристи пропускат. То не е музей, нито катедрала. Това е библиотеката „Казанатенсе“ – бароков храм на знанието, който повече от три века събира, подрежда и пази паметта на европейската наука и култура.

Днес институцията е държавна публична библиотека към Министерството на културата на Италия. Фондът ѝ надхвърля 400 000 тома. Има и около 6000 ръкописа. Тя остава работещо място за изследователи, а не просто архитектурна атракция.

Кардиналът, който „отключва“ личната си колекция за всички

Историята започва с кардинал Джироламо Казанате (1620–1700). Той е учен и колекционер, роден в Неапол. През живота си събира голяма частна библиотека. През 1698 г. прави рядък за епохата жест. Дарява значителна част от богатството си на доминиканците от манастира „Санта Мария сопра Минерва“.

Целта е ясна. Да се създаде обществена библиотека за учени и изследователи. В завещанието си кардиналът поставя конкретно изискване. Всеки ден тя трябва да е отворена поне 6 часа за интересуващите се. Поставя и идейна рамка. Библиотеката трябва да разпространява томистката философия на св. Тома Аквински. Условието е твърдо. Личната му колекция трябва да остане достъпна за обществото.

На 3 ноември 1701 г., само година след смъртта му, библиотеката е тържествено открита. Проектът е дело на архитекта Антонио Мария Бориони. Сградата е изградена върху част от манастирския двор на „Минерва“. В строежа участва и лекарят Джовани Мария Кастелани. Той дарява 12 000 скуди.

Редки томове, инкунабули и езици от целия свят

Първото голямо богатство са над 25 000 тома от личната колекция на Казанате. Сред тях има ръкописи, инкунабули и редки издания от XVI и XVII век. Още през XVII век учените оценяват мащаба ѝ. Карло Бартоломео Пиаца я описва като „сборник на всички науки“.

Сърцето на „Казанатенсе“ е основният салон. Той е дълъг над 60 метра и широк над 15. По стените се издигат два реда дървени лавици. Те са свързани с балкон-галерия. Така библиотекарите достигат до най-горните рафтове. В миналото тук са били подредени около 60 000 тома, разделени в 27 тематични класа.

Тринадесет класа са посветени на религиозните науки. Има Свето писание, патристика и църковна история. Има и богословие, литургика и жития на светците. До тях стоят право, философия и медицина. Присъстват математика, литература и естествени науки. Фондовете включват текстове на много езици. Сред тях са библейски еврейски, арменски и коптски. Срещат се арабски, китайски и японски.

Още през 1717 г. салонът започва да се оказва тесен. Доминиканците разширяват колекцията чрез покупки от цяла Европа. Целта е универсална библиотека. Бориони е извикан отново за план за разширение. Проектът се забавя от съдебен спор. Йезуитите от „Коледжо Романо“ оспорват размера на новата сграда. Строежът завършва през 1725 г. През 1729 г. папа Бенедикт XIII посещава библиотеката. Това е знак, че проектът е окончателно утвърден.

Мраморна „дантела“, която изглежда като плат

В центъра на салона стои статуя на кардинал Казанате. Тя е изработена от Пиер льо Гро-младши. Материалът е карарски мрамор, известен от творбите на Микеланджело. Детайлът, който спира посетителите, е одеждата.

Скулпторът постига ефект, който изглежда невъзможен. Твърдият камък напомня мека тъкан. Най-впечатляващ е дантеленият мерлет. Отворите в дантелата са пробити един по един. Нишките са толкова фини, че създават илюзия за истински текстил. Светлината преминава през мрамора и добавя още реализъм. Мнозина се приближават, убедени че това е истинска дантела. После разбират, че всичко е изсечено от един блок.

От манастирска библиотека до държавна институция

През 1873 г. съдбата на „Казанатенсе“ се променя. Италианската държава приема закон за премахване на религиозните корпорации. Библиотеката преминава под държавно управление.

За период тя е управлявана съвместно с Националната библиотека „Виторио Емануеле II“. Двете сгради дори са свързани с мост. След съдебен процес доминиканците губят правата си през 1884 г. Библиотеката става автономна държавна институция.

В следващите десетилетия сградата е модернизирана. Появяват се отделни помещения за съхранение. Изграждат се по-просторни читални. Големите прозорци осигуряват естествена светлина. В края на XIX век е построено ново стълбище на „Виа ди Сант Иняцио“ 52. То е официалният вход и днес.

„Казанатенсе“ не е просто красива зала с рафтове. Тя е доказателство, че идеята за обществен достъп до знанието има история. И че в центъра на най-посещавания град в Европа все още има места, които остават скрити в сянка.

Още новини в категория Пътуване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news