The Economist: Може ли това да е последното Световно първенство по футбол?

Войнствеността на Америка, съчетана с нефункционалността на ФИФА, предвещават проблеми, смятат подкастърите на Soccernomics

Международното сътрудничество е застрашено от възхода на етно-национализма, а глобалните институции губят доверие. Статусът на Световното първенство като най-голямото развлекателно събитие на планетата създаде илюзията, че това е едно от малкото космополитни начинания, които могат да се издигнат над силите на парохиализацията. Но пукнатините в тази фасада изглеждат все по-големи, което ни кара да се запитаме: може ли това да е последното Световно първенство?

Може да звучи абсурдно, но чуйте ни.

Турнирът отначало процъфтяваше отчасти защото представляваше отличен инструмент за политическата агенда на националните правителства. Световното през 1934 г. на Мусолини и това, организирано от аржентинската хунта през 1978 г., са сред по-известните примери. Дори благоприятните случаи като Франция през 1998 г. или Германия през 2006 г. бяха успешни главно защото се съгласуваха с националните агенди. Във Франция – насърчаване на мултикултурализма. В Германия – обединението и нов, по-атрактивен патриотизъм. Самата ФИФА отдавна прокарва своя политическа агенда. Независимо дали чрез принуждаване на Япония и Южна Корея съвместно да домакинстват през 2002 г. или чрез организирането на първото африканско Световно през 2010 г.

Но през последното десетилетие светът навлезе в нова, по-тревожна фаза. Сега се насочваме към трето поредно Световно първенство, обгърнато от призиви за бойкот заради човешките права или външната политика на домакина.

Въпреки негативното отношение на пресата преди техните турнири, Русия и Катар в крайна сметка организираха успешни събития през 2018 и 2022 г. Дали предстоящото издание, съвместно домакинствано от Америка, Канада и Мексико от 11 юни до 19 юли, ще премине толкова гладко? Или именно то ще изпрати турнира в спирала, от която няма да може да се възстанови?

Ето само някои от безпрецедентните аспекти на „Световното на Тръмп“: за пръв път нация-домакин е въвлечена в незаконна война с участваща в турнира държава; за пръв път граждани на четири участващи държави са обект на забрана за пътуване, издадена от нация-домакин; и за пръв път лидер на нация-домакин открито заплашва да анексира един от съдомакините и разкъсва търговски споразумения с другия. И макар Световното първенство да се откроява като фестивал на международните пътувания, американските политики за влизане в страната, както и насочването срещу имигрантите вътре в нея — да не говорим за влудяващо високите цени на билетите — накараха много фенове да се замислят.

Често критичната преса предвещава катастрофа, докато самото събитие минава по план. Но г-н Тръмп има свой собствен модел и този път предсказаните катастрофи може наистина да се материализират. Добавете към изброените аномалии непредсказуемостта на президента и неограничената му власт. Има добра вероятност нещо да се обърка сериозно. Ако това се случи, тлеещите напрежения във фамилията на ФИФА могат да станат непоправими.

Това е фамилия, която вече е дисфункционална. Отношенията между Европа, където са повечето пари, и останалата част от ФИФА, където е политическата власт, са напрегнати. ФИФА иска да подкопае УЕФА, европейския управляващ орган. Да завладее приходните му потоци. Миналогодишното Клубно световно първенство беше проведено изцяло заради това, ФИФА да засенчи Шампионската лига на УЕФА. ФИФА все повече се обръща настрани от Европа, като президентът ѝ Джани Инфантино прекарва все повече време в Маями. Тези разделения доведоха и до създаването на нов профсъюз на играчите, който ще конкурира ФИФПРО, предимно европейския съюз, близък до УЕФА. С разширяването на броя и размера на турнирите, които организира, ФИФА създава напрежение с УЕФА и по темата за натоварването на играчите и "прегарянето".

Освен това, докато ФИФА гледа отвъд Европа, някои от уж изгряващите клонове на фамилията са в криза. Африканската футболна федерация (КАФ) все още се възстановява след фарса, който създаде с решението си да отнеме Африканската купа на нациите от Сенегал и да я даде на домакина Мароко — два месеца след събитието.

Възможен ли е разпад или внезапно сриване на доверието в ФИФА?

Всъщност има близък прецедент: Олимпийските игри се радваха на забележителен растеж, но едва не се сринаха след Втората световна война. Последователните бойкоти през 1976, 1980 и 1984 г. почти ги унищожиха. Други спортове са се фрагментирали пред лицето на конкуриращи интереси, като боксът е ярък пример с множество санкциониращи органи и съперничещи формати на състезания.

Не забравяйте също, че ФИФА е малко повече от сбора на своите членски асоциации и висококонтрoверсните имиграционни политики на Америка, практиките за прилагане и новооткритата ѝ войнственост могат да поставят непоносимо напрежение върху алиансите и гласовите блокове на организацията.

Произходът на кризата рядко е предвидим в детайли, но ето един сценарий:

Испанска фенка е задържана докато влиза на стадиона, за да гледа националния си отбор, транспортирана е до съоръжение на ICE, пребита е и умира от нелекувана инфекция. Испания настоява за санкции срещу Американската футболна федерация като домакински управляващ орган. ФИФА, в близки връзки с администрацията на Тръмп, отказва да се намеси. Испания, заедно със съдомакините за 2030 г. Португалия и Мароко, решава да забрани влизането на американски фенове по време на Световното. ФИФА заплашва Испания със санкции, УЕФА подкрепя Испания и няколко африкански държави — все още ядосани, че Мароко получи Африканската купа — решават да бойкотират Световното първенство изцяло. Фантастично? Може би, но живеем във време, когато реалността изглежда по-странна от фикцията.

Световното първенство се разширява непрекъснато от създаването си през 1930 г. Нищо не расте вечно и когато растежът спре, обикновено следва спад — и той може да бъде бърз. Едно е сигурно: настоящото издание ще фокусира върху себе си всичко, което хората не харесват в излишъците на турнира.

Най-вероятният резултат, разбира се, е Световно първенство през 2030 г. да има. Но то не е гарантирано. А ако има турнир, как ще изглежда той? Колко държави ще се интересуват или ще си направят труда да се появят? И ако критична маса се оттегли, ще означава ли това нещо? Съвсем възможно е да не означава. Защото ФИФА се превърна във фарс и завесата в крайна сметка трябва да падне.

Източник: The Economist

Информация за авторите: Стефан Шимански е професор по спортен мениджмънт в Мичиганския университет и съавтор на „Soccernomics“.

Ашиш Малхотра е журналист и създател на поредицата „The Dark Side of The World Cup“ за Zeteo.

Те са водещи на подкаста The Soccernomics Podcast (заедно със Саймън Купър).

Още новини в категория Спорт

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news