Три месеца след началото на войната: Иран е обзет от страх, икономическа криза и несигурност

В Техеран лоялистите доминират улицата, критиците се оттеглят, а бизнесът се задъхва от инфлация и несигурност. Отмяната на интернет блокадата носи кратко облекчение, но бъдещето остава неясно.

Три месеца след началото на войната в Иран настроението в страната се втвърдява. Очакванията, че конфликтът може да отвори път към политическа промяна, са отслабнали. На тяхно място идват страх, умора и борба за оцеляване. Паралелно икономическата криза се задълбочава, а ежедневието става все по-несигурно.

В Техеран ежедневните демонстрации дават ясен сигнал. Сред множеството се чува лозунгът: „Бяхме във война и страдахме. Няма да предадем урана си“. Спорните в преговорите със САЩ запаси от уран все повече се представят като въпрос на национална чест. Такава е картината, описана от германската обществена медия АРД.

Лоялистите са видими, критиците се скриват

Макар да са малцинство, привържениците на властта доминират публичното пространство. Критично настроените граждани изглеждат по-тихи и по-невидими. Част от тях се отдръпват от обществения живот.

Бившата медицинска сестра Мармар казва пред АРД, че вече почти не излиза. „На никого по света не му пука за нашите проблеми. Затова се затворих у дома“, обяснява тя. Подобни думи звучат като диагноза. Не само за политическата ситуация, но и за усещането за изолация.

Икономиката натиска всекидневието

Най-осезаемият удар за много хора е икономическият. Шивачът Мехди разказва, че преди е ходил с приятели в планината и е свирил на даф. Това вече е минало. Поръчките почти са изчезнали.

„Кой се нуждае от шивач, когато животът се разпада?“, пита той.

Подобна е ситуацията и при Али, 50-годишен собственик на фризьорски салон. Клиентите намаляват, а разходите растат. Материалите и уредите поскъпват. Несигурността изяжда плановете. Той казва, че хората са притискани от постоянно растящите цени.

Цените на електроенергията, газа и бензина почти не са променени. Това изглежда като опит за ограничаване на напрежението. В миналото именно поскъпването на горивата е водело до протести. Сега обаче мнозина се страхуват.

Страхът измества протеста, несигурността остава

Според АРД почти ежедневно има съобщения за екзекуции. Най-често те са на осъдени за престъпления, но има и случаи, свързвани с противници на властта. Това засилва усещането, че цената на откритото несъгласие е прекалено висока.

Търговецът Реза описва ситуацията с една фраза: „Няма нито война, нито мир“. За мнозина това е най-тежкото. Никой не знае какво ще донесе утрешният ден.

Надеждата за смяна на режима, която е съществувала в началото на войната в края на февруари, според АРД вече е избледняла. Хората се надяват поне на по-нормален живот. И тази перспектива изглежда все по-далечна.

Все пак има и знак за промяна. Президентът Масуд Пезешкиан отменя блокирането на интернет. Това помага на хората и на работещите онлайн. Но мярката може да се окаже временна. Според АРД има противници на отварянето на мрежата и е възможна съдебна отмяна.

Иран остава в сива зона. Между натиск и страх. Между обещания за стабилност и ежедневна несигурност. А за голяма част от обществото най-важният въпрос вече не е политически. Той е прост и личен: как се живее утре.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news