Учени от Харвард разкриха механизъм за заздравяване на кожата без белези

Учените свързват белезите с „пренаселване“ от нервни влакна, задействано от гена Cxcl12. При мишки блокирането на сигнала връща по-пълна регенерация на кожата.

Учени от Харвард описват механизъм, който може да отвори път към заздравяване на кожата без белези. Данните, цитирани от „Knowridge“ и dariknews.bg, сочат, че организмът има потенциал за пълна регенерация. Тази способност обаче се „изключва“ след раждането.

При повечето хора зарастването на рана завършва с белег. Причината е прагматична. Тялото приоритизира бързото затваряне на тъканта. Така не се възстановяват напълно структури като космени фоликули, потни жлези и нерви. Те са важни за нормалната функция на кожата.

Как ембрионите заздравяват без следа

Изследователите обръщат внимание на известен феномен. Ембрионите могат да възстановяват кожата без белези. След раждането това рязко се променя. Въпросът е какво точно обръща „режима“ на зарастване.

В новото проучване екипът проследява зарастването при мишки в различни етапи. В кратък прозорец около раждането кожата може да се възстановява почти напълно. След този период започва типичното белезообразуване.

Генът Cxcl12 и „свръхнервиране“ на раната

Ключовото откритие е свързано с нервните влакна. След раждането зоната на раната се изпълва с твърде много нервни окончания. Това пречи на нормалното възстановяване. Процесът е описан като хиперинервация.

Според учените това се задвижва от ген, наречен Cxcl12. Когато сигналът му е активен, той привлича допълнителни нервни влакна към раната. Това променя средата в тъканта и затруднява правилната работа на клетките, които изграждат кожата.

Какво се случва, когато сигналът бъде блокиран

Екипът тества какво става при блокиране на този сигнал. Резултатът е по-малко нервни влакна в раната. В част от случаите зарастването става по-близко до нормална кожа. Вместо плътна белезна тъкан се наблюдава по-пълно възстановяване.

Учените правят и втори подход. Те потискат нервната активност с вещество, подобно на ботокс. И тук се получават сходни ефекти. Това подкрепя идеята, че контролът на нервните сигнали може да е ключов за нови терапии.

Първоначално фокусът е бил върху имунните клетки. В хода на работата обаче се откроява друго. Основният проблем изглежда е взаимодействието между фибробластите и нервните влакна. Тази промяна в гледната точка може да пренасочи бъдещи изследвания.

Проучването е продължило пет години и включва детайлни експерименти. Важното уточнение остава, че тестовете са върху мишки. Нужни са допълнителни изследвания, за да се потвърди приложимостта при хора. Ако това стане, резултатите могат да доведат до лечения, които намаляват или предотвратяват белезите. И да подобрят възстановяването при широк кръг пациенти.

Още новини в категория Лайфстайл

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news