Умен костюм с 58 електрода влиза в рехабилитацията: България тества новото оръжие срещу парализата

На форум в София лекари очертаха завоя към „интелигентна“ неврорехабилитация – от активиране на невропластичността до роботизирана терапия и магнитна мозъчна стимулация. Екзопулс Моли вече се използва у нас при инсулт, церебрална парализа и множествена склероза.

Модерната неврохирургия вече работи с навигационни системи и лазери. Те стигат там, където скалпелът няма шанс. Но истинската битка за независимостта на пациента често започва след операцията. Там, в рехабилитацията.

На международен форум в София специалисти поставиха фокуса върху „интелигентната“ неврорехабилитация. Целта е ясна. Инвалидизацията да не се приема като окончателна присъда. Технологиите вече се намесват пряко в процеси, които доскоро бяха само биология.

Травмите на гръбначния мозък: проблемът е млад и масов

Гръбначномозъчните травми остават критичен здравен и социален проблем. В Европа се регистрират около 15 000 случая годишно. В САЩ те са около 11 000.

Пострадалите са предимно мъже. Делът им достига 80%. Средната възраст е 31 години. А 60% са между 16 и 30 години. Данните съобщи чл.-кор. проф. Николай Габровски, началник на неврологията в „Пирогов“.

Катастрофите са водещата причина и формират 35% от случаите. Следват битовите инциденти с около всеки пети случай. Спортните травми са 15%. Две трети от тях са от скок във вода.

Последиците често са тежки. В 53% от случаите се стига до параплегия. В 47% – до квадриплегия. Това означава тежко ограничение и трудна социална адаптация.

Новата стратегия: не компенсация, а стимулация на мозъка

Експертите очертаха промяна в подхода. Вместо лечение, което само компенсира загубени функции, се търси активна стимулация на невропластичността. Това е способността на мозъка да се пренастройва и да изгражда нови връзки.

В този модел пациентът не е пасивен получател на упражнения. Той става активен участник в терапията. Технологиите помагат с адаптация в реално време. Така се избягва шаблонната и монотонна рехабилитация.

Специалистите подчертаха и нуждата от обмен на знания. Те го описаха като „демократизация на познанието“. Идеята е да се изгради глобален „общ мозък“ чрез свободно споделяне между екипи и центрове.

Екзопулс Моли вече е в България: костюм, който отпуска и „събужда“

Една от технологиите, които вече се използват у нас, е екзопулс Моли. Това е невромодулиращ костюм с електроди, който работи чрез дозирани импулси. По думите на проф. Димитър Масларов, началник на Клиниката по нервни болести към Университетска първа МБАЛ – София, това е първи по рода си подход.

Костюмът действа в две посоки. Отпуска спастичната мускулатура. И активира слабите или „заспали“ мускулни групи.

Приложенията са широки. При детска церебрална парализа може да подпомогне отпускането на крайниците и стойката. При множествена склероза се използва при скованост и спазми. Пациенти го търсят и заради умората от постоянен мускулен тонус.

След инсулт често се появява пареза или скованост в едната половина на тялото. Тогава костюмът може да подпомогне активирането на пасивни мускули. Това може да ускори възстановяването на ръка или крак.

При частични увреждания на гръбначния стълб целта е да се активират мускули под нивото на травмата. Костюмът може да намали и болезнени спазми. Споменава се и приложение при травматични мозъчни увреждания.

Ефектът върху болката е индиректен. При отпускане на мускулите напрежението намалява. С него може да спадне и болковият синдром.

Стимулация без операция и следващата вълна с роботи

В практиката навлизат и техники за неинвазивна дълбока мозъчна стимулация. Те използват магнитни полета или слаб ток през черепа. Целта е да се стимулират конкретни мозъчни зони. Прилагат се при проблеми с паметта, говора и движението.

Когато стимулацията се комбинира с физиотерапия, ефектът може да се засили. Причината е, че мозъкът е в режим на по-висока пластичност по време на процедурата.

По-сложни методи като функционална електростимулация на гръбначния стълб също дават резултати. Там се имплантират електроди под мястото на травмата. Целта е да се „прескочи“ прекъснатата връзка. Тези решения обаче изискват време до масово навлизане.

По-бързо се очаква разширяване на роботизираната терапия и системите с изкуствен интелект. На форума беше демонстриран и българският хуманоиден робот Робърт. В диалог с лекари роботът настоя, че машините ще поемат рутинната работа. А човешката роля ще остане решаваща при сложните случаи и индивидуалния подход.

Посланието от София е едно. Следващото десетилетие ще пренареди рехабилитацията. Клиниките, които инвестират навреме, ще задават стандарта. Останалите рискуват да изостанат.

Още новини в категория Технологии

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news