Унгария натиска за еврото до 2030 г.: Брюксел, 17 млрд. евро и тежката сметка на Маастрихт

Новото ръководство обещава „завръщане“ към ЕС и ускорен път към еврозоната. Но слабата икономика, високият дефицит и блокираните европейски средства правят срока рисковано амбициозен.

Новото унгарско ръководство поставя ясна цел: страната да бъде готова за еврото до края на десетилетието. Това е и политически сигнал към Брюксел. След години на напрежение с ЕС Будапеща търси „завръщане“ към центъра на Съюза.

Планът обаче идва в момент на слаба икономика и натиск върху бюджета. Затова част от експертите предупреждават, че срокът до 2030 г. може да се окаже нереалистичен. Дори поддръжниците на идеята признават, че успехът зависи от тежки реформи и дисциплина при публичните разходи.

Политическият залог: размразени пари и нов курс към ЕС

Лидерът Петер Мадяр заявява намерение да действа бързо за възстановяване на отношенията с Брюксел. Еврозоната е ключова част от това послание. То трябва да покаже, че Унгария излиза от периферията, в която бе поставяна при управлението на Виктор Орбан.

Времето обаче притиска. Будапеща настоява ЕС да размрази 17 млрд. евро финансиране, блокирано заради проблеми с върховенството на закона и отстъпление от демократични стандарти. Според информацията 10 млрд. евро от тази сума трябва да бъдат усвоени преди края на август. Това усилва натиска за бързи решения и убедителни ангажименти към реформи.

Анализаторът Сили Тиан от Economist Intelligence Unit посочва, че пътят към еврото ще е сериозно изпитание. По думите му перспективата за приемане „през следващото десетилетие“ изглежда слаба. Той отчита и външни рискове, включително напрежението в Близкия изток. Те ограничават възможностите за бюджетни маневри.

Маастрихт: инфлация, дефицит и болезнени икономии

Обществената подкрепа за еврото е висока. Около 75% от унгарците одобряват приемането му, показва проучване от 2025 г. Почти толкова обаче смятат, че страната още не е готова.

Юлия Кирай, бивш подуправител на Централната банка и професор в Унгарската академия на науките, казва, че 2030 г. не е „невъзможна“ цел. Тя подчертава, че основната пречка е изпълнението на Маастрихтските критерии. Те включват тавани за инфлация, държавен дълг, бюджетен дефицит, лихвени нива и валутна стабилност.

В момента Унгария не покрива тези показатели. Най-трудно изглежда овладяването на дефицита. Това предполага сериозни съкращения на разходи. Според Тиан ще е „невъзможно“ да се постигне нужната корекция до 2030 г. Той посочва и допълнителен проблем. Мадяр се ангажира да запази част от фискалните политики на предишното управление. Паралелно с това се очаква ускоряване на разходите за отбрана заради целите на НАТО.

Ползите са реални, но еврозоната ще гледа с недоверие

Дори самият опит за присъединяване може да донесе ползи. Официална кандидатура би могла да стабилизира форинта. Това може да свали инфлацията и лихвите. По-ниските разходи по заемите биха се отразили и на държавата, и на бизнеса. Надзорът на Европейската централна банка също се разглежда като фактор за по-стабилен финансов сектор.

Дългосрочно еврозоната премахва валутния риск и транзакционните разходи. Това е важен аргумент за икономика, силно зависима от износа. Такива ефекти биха подпомогнали търговията и инвестициите, включително в ключови сектори като автомобилостроенето и електрониката.

Минусът е ясен. Унгария ще загуби автономната си парична политика. Това ограничава способността за самостоятелни реакции при кризи. В замяна страната получава достъп до ликвидни програми и защитни механизми на еврозоната.

Въпреки това партньорите могат да бъдат предпазливи. Слабото икономическо и финансово състояние, както и натрупаните институционални проблеми, вероятно ще засилят скептицизма. В еврозоната още е жива паметта за гръцката дългова криза.

Capital Economics прогнозира, че Унгария ще бъде разглеждана с резерви. Допълнителен риск е възможна промяна на курса след изборите през 2030 г. Това може да означава отказ от еврото или връщане към по-конфликтна линия спрямо ЕС. Затова страната ще трябва да докаже, че приемането на еврото е устойчива цел отвъд една политическа сила.

От страна на ЕС сигналите са по-скоро позитивни. Урсула фон дер Лайен приветства „завръщането към европейския път“. Кристин Лагард пък посочва, че този път естествено води към еврото.

Унгария пое ангажимент за приемане на единната валута още с присъединяването си към ЕС през 2004 г. Но заедно с Чехия и Полша остава сред държавите, които още не са направили тази стъпка. С оглед на зависимостта на региона от търговията с еврозоната, решението на Будапеща може да ускори дебата. Все пак в Прага и Варшава съпротивата срещу еврото остава силна. Тя се подхранва от страхове от инфлация и загуба на автономия.

Срокът до 2030 г. е възможен на хартия. На практика той минава през бюджетни съкращения, доверие от Брюксел и устойчив политически консенсус. Това са условия, които Унгария тепърва трябва да докаже.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news