Управителят на БНБ: Еврото не купува доверие – България го прие, след като го изгради

Управителят на БНБ Димитър Радев посочи дисциплината, подготовката и общественото доверие като решаващи за плавния преход. Дебатът за разширяване на еврозоната набира скорост и в Унгария, и в Швеция.

Три фактора зад българския модел

Дисциплина, подготовка и доверие. Това са трите условия, които са направили приемането на еврото в България успешно. Такава оценка даде управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Той говори на събитие на Атлантическия съвет във Вашингтон. Форумът се проведе в рамките на пролетните срещи на МВФ и Световната банка.

Радев подчерта, че България не е стигнала до еврото с решение „в последния момент“. По думите му това е финал на процес, който трае десетилетия. Той формулира и основен урок от българския опит.

Еврото не създава доверие. То го затвърждава. Страните не приемат еврото, за да спечелят доверие. Те го приемат, когато вече го имат.

Валутният борд и ERM II като подготовка

Като ключов елемент Радев посочи валутния борд. Той работи в България почти 30 години. Според него бордът е наложил дисциплина в паричната политика. Той е повлиял и фискалната политика.

Радев свърза това с ниските нива на публичен дълг спрямо БВП. България остава сред страните с най-ниско съотношение в Европа.

Като втори стълб на подготовката той открои участието в ERM II. Важен фактор е и присъединяването към Банковия съюз на ЕС. По думите му това време е помогнало за съгласуване на политики. То е дало и административен капацитет. Според него така се е укрепило доверието и преходът е проработил.

Радев акцентира и върху обществената подкрепа. Без доверие от гражданите процесът не може да функционира. Затова БНБ е насочила внимание към прозрачност и предпазни мерки. Това важи и при сложната политическа ситуация в страната.

Той отчете два сигнала, които определя като обнадеждаващи. Първият е ограниченото влияние върху инфлацията. Вторият е ръстът на подкрепата за еврото.

Еврозоната се разширява, а дебатът се връща в Унгария и Швеция

Дискусията във Вашингтон излезе и извън темата за България. Мартин Кохер, избран през 2025 г. за гуверньор на Националната банка на Австрия, припомни първоначалната идея на еврото. То е замислено като валута за ЕС, а не като глобална валута.

В последно време обаче се чуват повече призиви еврото да поеме по-голяма международна роля. Кохер заяви, че разширяването е важна част от развитието на еврозоната. Според него през следващите години още държави от ЕС ще станат кандидати.

Той свърза процеса с растящия обем на международни плащания. Посочи и геополитически мотиви. Кохер подчерта и една червена линия. ЕЦБ трябва да изпълнява мандата си и да бъде пример за независимост.

Унгария също се връща в разговора за еврото. Пирошка Наги-Мохачи от Лондонската школа по икономика коментира новата политическа рамка. След изборите победителите начело с бъдещия премиер Петер Мадяр заявиха курс „Обратно към Европа“.

По думите ѝ обществената подкрепа за еврото в Унгария е близо 80%. Тя е сред най-високите в ЕС. Решаващ обаче остава политическият ангажимент. Той трябва да подкрепи постигането на целта в подходящ момент.

Промяна се наблюдава и в Швеция. Бившият гуверньор на Риксбанк Щефан Ингвес припомни, че страната е останала извън еврозоната. През 1999 г. тя не се присъединява при старта. През 2003 г. шведите отхвърлят еврото на референдум.

Ингвес заяви, че Швеция следва сходен модел на макроикономически показатели. Според него тя би могла да отговори на критериите. Той добави и практичен аргумент. Съвременните финанси изискват системи и ресурси. Малка отворена икономика трудно ги изгражда сама.

Затова, по думите му, страните трябва да избират партньори. Той определи ЕЦБ като „най-добрия приятел“ за малка централна банка. Въпреки това Ингвес отбеляза, че политическият дебат в Швеция още не е узрял. Според него обаче се появява осъзнаване, че светът се е променил. Геополитиката днес е различна спрямо преди 25–30 години.

В края Радев подчерта още един урок от българския опит. Той посочи нуждата от работа с посредници на доверие. БНБ е работила с бизнес асоциации, университети и неправителствени организации. Според него така процесът е бил обяснен по-широко. Това е помогнало посланията да стигнат до повече хора.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news