(ВИДЕО) „Изнасилването на Британия“: Нов независим доклад разкри десетилетия институционално предателство

Официалният „The Rape Gang Inquiry Report“ на Рупърт Лоу разобличава как полиция, социални служби и власти са жертвали стотици хиляди момичета в името на „обществената хармония“ и страха от обвинения в расизъм.

На 16 юни 2026 г. независим депутат Рупърт Лоу (лидер на Restore Britain, бивш Reform UK) публикува дългоочаквания доклад „Rape Gang Inquiry“ – 219-страничен документ, финансиран чрез дарения от над 20 000 дарители. Докладът, базиран на показания на оцелели жертви, разобличители и съдебни материали, описва „индустриален мащаб“ на организирана сексуална експлоатация на деца в Обединеното кралство и твърди, че институциите са допуснали или активно прикривали престъплението десетилетия наред от страх от обвинения в расизъм и заради политическа коректност.

Докладът не е официално правителствено разследване, но надгражда и разширява констатациите от предишни официални доклади – най-вече този на професор Алексис Джей за Ротърхам от 2014 г. (около 1400 жертви между 1997 и 2013 г., насилниците са предимно пакистански мъже). Подобни скандали избухнаха и в Рочдейл, Оксфорд, Телфорд, Олдъм и други градове. Националната агенция за борба с престъпността (NCA) наскоро нареди повторно отваряне на стотици стари дела.

Мащабът на престъплението според доклада

Според доклада организирани мрежи за „grooming“ (примамване и сексуална експлоатация) са действали или действат в поне 149 района (около 40 % от местните власти в UK). Оценката за броя на жертвите е поне 250 000предимно бели британски момичета от 1950-те години насам – екстраполация на базата на локални случаи. Повечето жертви са били на възраст 11–14 години, често от проблемни семейства или домове за деца.

Извършителите са предимно мъже от пакистански произход и мюсюлманска вяра (според анализа на присъди 87–95 % от осъдените в групови случаи имат мюсюлмански имена, при ~6 % мюсюлмани в населението). Докладът цитира и по-ранни официални данни (вкл. Casey Review), които показват свръхпредставеност на южноазиатски (предимно пакистански) извършители в груповата сексуална експлоатация на деца.

Методите на насилие

Показанията на оцелелите са ужасяващи:

• Примамване с подаръци, алкохол и наркотици.
• Групови изнасилвания (някои жертви съобщават за стотици мъже – до 600–700 в отделни случаи).
• Трафик между градове и държави, изнасилвания в къщи, хотели, ресторанти и таксита.
• Изтезания: побои, изгаряния с цигари, използване на предмети, принуда да ядат кучешки изпражнения, снимане за шантаж.
• Принудителни бременности, аборти или раждане на деца, които често са отнемани от държавата.
• Расова и религиозна мотивация: жертви наричани „бял боклук“, „kuffar“ (неверници), „бели кучета“. Докладът анализира културни и религиозни фактори – концепции за превъзходство над немюсюлмани и исторически/теологични елементи, свързани с отношението към немюсюлмански жени.

Една от оцелелите („Michelle“) описва как е била експлоатирана от 13-годишна възраст от пакистански братя, многократно забременявала и насилвана от стотици мъже. Друга („Fiona“) разказва как полицията я е връщала обратно на насилниците с думите „забавлявайте се нея“.

Институционален провал

Ключовата теза на доклада е, че полицията, социалните служби, местните власти, NHS, училищата и прокуратурата са знаели за случващото се, но са бездействали или са прикривали фактите. Причини:

• Страх от обвинения в расизъм, ксенофобия или „ислямофобия“.
• Приоритет на „обществената хармония“ и „отношенията в общностите“ пред защитата на децата.
• Политическа коректност и желание за гласове от малцинствени общности.
• Унищожаване на доказателства, връщане на жертви при насилниците, арестуване на родители, които са се опитвали да спасят децата си, и репресии срещу разобличители.

Тези констатации се припокриват с официалните доклади за Ротърхам и други случаи, където жертви са били третирани като „детски проститутки“, а не като жертви на организирана престъпност.

Политически реакции и Елон Мъск

Докладът идва на фона на остри обвинения от страна на Илон Мъск към премиера Киър Стармър. Мъск многократно заяви, че Стармър (ръководител на Кралската прокурорска служба (CPS) в Англия и Уелс през 2008–2013 г.) е бил „съучастник“ в прикриването, поставяйки политическата коректност и малцинствените гласове над безопасността на децата. Мъск нарече случващото се „изнасилването на Британия“ и призова за оставка на премиера. Стармър отхвърли обвиненията като „лъжи и дезинформация“ и заяви, че е действал решително.

Рупърт Лоу обяви, че ще използва парламентарен имунитет, за да назове извършители и подпомагащи в Камарата на общините, и че се подготвят частни наказателни преследвания, тъй като „не можем да се доверим на полицията“. Препоръките в доклада включват: по-добро събиране на данни за етническа и религиозна принадлежност на извършителите, автоматична депортация на чуждестранни осъдени, по-строги присъди, национална компенсационна схема за жертвите и дори референдум за смъртно наказание за най-тежките случаи.

Реакции и контекст

Докладът предизвика остри дебати. Критици го обвиняват в пристрастност, копиране на предишни одити (като Casey Review) и преувеличени оценки. Поддръжници го определят като смело разкриване на дълго потискана истина. Мейнстрийм медиите често го представят в контекста на по-широки политически конфликти, включително ролята на Мъск.

Официалните данни и предишни разследвания вече потвърждават свръхпредставеността на определени групи извършители и системните провали на институциите. Новият доклад отива по-далеч в анализа на културни и религиозни фактори и в мащаба на национално ниво.

Случаят с „grooming gangs“ в Обединеното кралство остава една от най-тежките институционални и социални провали в съвременната история на страната. Докладът на Рупърт Лоу не е краят, а нов етап – етап, в който оцелелите най-накрая искат не само признание, а реална справедливост: наказания за извършителите, отговорност за институциите и гаранции, че никога повече политическата коректност няма да стои над живота и достойнството на децата.

Истината, колкото и болезнена да е, е единственият път към възстановяване на доверието в институциите и защитата на най-уязвимите.

Линк към доклада: https://static1.squarespace.com/static/6810978a41bbc42489eafa81/t/6a314bb1151e511944bd4421/1781615537601/The+Rape+Gang+Inquiry+Report.pdf

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news