Вигенин предупреждава: „Умният град“ може да се превърне в град на наблюдението

Евродепутатът настоява за ясни правила за изкуствения интелект и защита на личните данни, за да не се превърнат полезните технологии в инструмент срещу гражданите.

Българският евродепутат Кристиан Вигенин призова Европа да развива изкуствения интелект с ясни правила. Според него технологии без регулации лесно се обръщат срещу хората. Темата бе поставена на националния форум „Да строиш с изкуствен интелект: от кампуса до умния град“. Домакин бе Университетът по архитектура, строителство и геодезия.

На форума участваха представители на институциите, местната власт, бизнеса и академичните среди. Вигенин подчерта, че вече има сигнали за нужда от регулация и извън Европа. По думите му и от другата страна на океана, както и Китай, говорят за по-строги правила. Той настоя за глобален ангажимент и общи принципи. Причината е проста. Изкуственият интелект не може да бъде „спрян на границата“.

Европа изостава, но не трябва да копира чужди модели

Вигенин призна, че Европа изостава в надпреварата. Той обаче предупреди, че копиране на чужди модели няма да проработи. Според него ЕС трябва да търси собствен подход. Той трябва да подкрепя полезните приложения на ИИ. Вигенин даде конкретни примери. Това са управление на трафика, повече пътна безопасност и откриване на т.нар. топлинни острови в градовете.

Тези решения могат да подобрят ежедневието. Те могат да спестяват време, ресурси и да помагат при кризи. Полезността им обаче носи и риск. Колкото повече системата „вижда“, толкова по-важни стават границите.

От броене на коли до следене на хора

Евродепутатът очерта тънката линия между нормалното приложение и наблюдението. Един набор от сензори може да е напълно легитимен. Той може да брои коли на кръстовище или да измерва температури в различни зони. Същите датчици обаче могат да бъдат насочени към хората. Те могат да установяват кои са, накъде се движат и с кого се срещат.

Тук според него залогът вече е политически. Не става дума само за „умен град“. Става дума за промяна в отношенията между властта и гражданите. Именно затова темата за личния живот трябва да стои в центъра на всяка технологична стратегия.

Камерите не решават причините за насилието

Вигенин припомни, че Европейският акт за изкуствения интелект подрежда приложенията според риска за хората. Той посочи и актуален обществен дебат. След убийството на млад мъж в Пловдив се заговори за повече видеонаблюдение. Според него това е най-лесната реакция.

По-големите въпроси обаче са други. Защо деца и младежи стигат до жестокост. Каква е ролята на семейството, училището и средата. Камерата може да запише насилието. Камерите обаче не възпитават.

Личните данни и рискът от „ходещи данни“

Евродепутатът постави силен акцент върху личните данни. Според него хората не трябва да се превръщат в „ходещи данни“. Те не трябва да бъдат събирани и използвани без ясни правила. Той призна, че има аргумент за повече свобода на данните. Някои твърдят, че ограниченията спират иновациите.

Вигенин отговори с приоритет. Правилата трябва да защитават човека. Технологията трябва да служи на човека. Не обратното.

Нови професии, но и нов риск за контрола

По темата за пазара на труда Вигенин призова за трезв подход. Според него няма смисъл от паника. Ще се появят нови професии. Много ще останат същите, но с нови изисквания.

Той обаче очерта и риск. Ако ИИ замени началните позиции в професиите, ще се появи дефицит на кадри. След време може да няма достатъчно подготвени специалисти. Това са хората, които трябва да упражняват реален човешки контрол върху автоматизираните системи.

В заключение евродепутатът обобщи какво означава „умен град“. Не са камери, сензори и алгоритми. Мярката е в резултатите. Движим ли се по-бързо. Губим ли по-малко вода. По-готови ли сме за горещини и наводнения. По-достъпни ли са услугите. И най-важното, запазваме ли правото на личен живот.

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news