WWF: Дивите животни изчезват с шокираща скорост – минус 73% за 52 години

Докладът „Жива планета 2026“ отчита най-тежък срив в сладководните екосистеми и посочва земеделието, енергетиката и финансовите потоци като ключови двигатели на кризата.

Популациите на диви животни в света са намалели средно със 73% за периода 1970–2022 г. Това съобщи WWF – България, като се позова на 16-ото издание на доклада „Жива планета 2026 – Наука на надеждата“. Проучването е сред най-цитираните глобални анализи за биоразнообразието и се публикува на всеки две години.

Докладът проследява състоянието на близо 36 000 популации на около 6000 вида гръбначни животни. Данните обхващат 52 години. Индексът „Жива планета“, който измерва промените, се изготвя от Лондонското зоологическо дружество.

Къде спадът е най-драматичен

Най-силният срив е отчетен в сладководните екосистеми. Там спадът достига 85%. При сухоземните екосистеми намалението е 69%. В морската среда е 59%.

WWF – България подчертава, че загубата на биоразнообразие не е еднаква навсякъде. Различните региони са били под различен натиск през последните пет десетилетия. Най-рязък спад се наблюдава в Латинска Америка и Карибите. Следват Африка, Азия и Тихоокеанският регион. В Европа и Северна Америка тенденцията е по-слаба.

Какво унищожава местообитанията

Основната заплаха е загубата и влошаването на местообитанията. На второ място е прекомерната експлоатация. Следват климатичните промени, замърсяването, инвазивните видове и болестите.

WWF посочва конкретни двигатели зад тези процеси. Земеделието е водещ фактор за унищожаване на местообитания. Енергийната система усилва климатичните промени. Финансовата система подпомага дейности, които вредят на природата.

Организацията дава и силен финансов контекст. По нейни данни през 2023 г. около 7,3 трилиона долара са били насочени към дейности, вредящи на природата. За опазване са отишли едва 220 милиарда долара. Това показва голям дисбаланс в глобалните приоритети.

Има и добри новини, но цената е постоянна защита

Докладът отчита и положителни примери. Има признаци за възстановяване на популации като зелените костенурки, тигрите и южноафриканските слонове. Споменава се и червеноперката. Тези резултати се свързват с дългогодишни консервационни усилия.

Изпълнителният директор на WWF – България Веселина Кавръкова напомня, че природата има нужда от активна защита. Тя посочва и конституционния контекст. Основният закон гарантира правото на чиста околна среда. Но поставя и задължение за нейното опазване.

В отделен акцент БТА припомня и българския проблем. В края на август WWF България съобщи за загуба на над 100 защитени грабливи птици за последното десетилетие. Най-честата причина са незаконно поставени отровни примамки. Случаите показват как местните нарушения могат да имат дълготрайни последици за видовете и екосистемите.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news