01 септември 2026 София, България
Търси

Защо се чуват изтребители над Кърджали? Ето какво всъщност се случва

01 септември 2026 преди 55 мин
Защо се чуват изтребители над Кърджали? Ето какво всъщност се случва

Силният тътен от военни самолети над Кърджали през последните дни предизвика множество въпроси. Най-честите са дали се провежда учение, има ли извънредна ситуация и кой охранява българското небе.

През последните дни, особено днес, жителите на Кърджали все по-често обръщат поглед към небето заради характерния и силен тътен от преминаващи изтребители, съобщава сайтът KardjaliNews.bg. Темата бързо се превърна в една от най-обсъжданите в социалните мрежи, пораждайки редица въпроси: Има ли учение, инцидент ли се случва или България е предала охраната на въздушното си пространство на съседни държави?

ПРОЧЕТИ ОЩЕ: Два американски C-130 пристигнаха на летище София (ВИДЕО)

Разпилитаме митовете и обясняваме какво точно се случва в небето над Източните Родопи.

Защо точно над Кърджали?

Географското положение на Кърджали го поставя в специфичен въздушен коридор. Градът се намира в непосредствена близост до южната граница на България и недалеч от ключови военни авиобази и тренировъчни полигони – както у нас (напр. авиобаза „Граф Игнатиево“), така и в съседна Гърция.

Анатомия на звука: Защо изтребителите над Родопите са толкова шумни?

Релефът като усилвател: Кърджали и околните населени места са разположени в специфичен терен. Скалистите масиви на Родопите действат като естествен рефлектор – звукът от реактивните двигатели се отбива от склоновете и се разпространява на по-голямо разстояние, създавайки усещането, че самолетът лети съвсем ниско.

Звуковата бариера: Когато военен самолет се приближи до скоростта на звука (около 1235 км/ч), той принуждава въздушните вълни да се сгъстят. Резултатът за хората на земята е разтърсващ гръм, познат като „звуков бум“. При рутинни полети над населени места това е строго забранено, но при спешни мисии за прихващане (Scramble) може да бъде разрешено.

Патрулират ли гръцки или италиански изтребители над Кърджали?

Краткият отговор е: Не в смисъла на пълна замяна.

В общественото пространство често се цитира ролята на Гърция и Италия, които осигуряват пълно въздушно патрулиране (Air Policing) за страни от НАТО без собствена изтребителна авиация — като Северна Македония, Албания и Черна гора.

При България обаче ситуацията е съвсем различна:

България охранява въздушното си пространство сама: Страната ни разполага със собствени ВВС и дежурни сили, които изпълняват мисията по охрана на националното и съюзническото въздушно пространство.

Съвместни мисии (Enhanced Air Policing): В рамките на НАТО у нас периодично се провеждат съвместни дежурства с партньорски държави (включително САЩ, Италия или Испания), но те винаги са в съвместен режим с българските пилоти, а не вместо тях.

Кои са основните причини за полетите?

  1. Планови учебни полети: Българските военни пилоти провеждат редовни тренировки за поддържане на летателна подготовка, включително полети в планински условия.
  2. Международни учения: В региона често се провеждат съвместни тренировъчни мисии на НАТО с участието на съюзнически авиобази от България, Гърция и Румъния.
  3. Реагиране на неопределени цели: При засичане на самолет без полетен план или с изключен транспондер, дежурните изтребители се издигат незабавно.

Бързи факти за въздушната охрана:

15 минути: Това е стандартното време, за което дежурната двойка изтребители трябва да излети след подаване на сигнал за тревога (Scramble).

100% суверенитет: България не е отстъпила контрола над небето си – всяка мисия над страната се координира от българския Съвместен оперативен център.

НАТО солидарност: Съюзническите изтребители у нас кацат само за съвместни тренировки или временни засилени дежурства, но винаги действат рамо до рамо с българските си колеги.

Има ли място за безпокойство?

Шумът от изтребители може да бъде смущаващ, но военните експерти са категорични: той е знак за висока боеготовност и рутинна дейност по сигурността, а не за непосредствена заплаха. Всички полети над населени места се извършват при спазване на стриктни международни норми за безопасност и височина.

През последните дни, особено днес, жителите на Кърджали все по-често обръщат поглед към небето заради характерния и силен тътен от преминаващи изтребители. Темата бързо се превърна в една от най-обсъжданите в социалните мрежи, пораждайки редица въпроси: Има ли учение, инцидент ли се случва или България е предала охраната на въздушното си пространство на съседни държави?

Разпилитаме митовете и обясняваме какво точно се случва в небето над Източните Родопи.

Защо точно над Кърджали?

Географското положение на Кърджали го поставя в специфичен въздушен коридор. Градът се намира в непосредствена близост до южната граница на България и недалеч от ключови военни авиобази и тренировъчни полигони – както у нас (напр. авиобаза „Граф Игнатиево“), така и в съседна Гърция.

Анатомия на звука: Защо изтребителите над Родопите са толкова шумни?

Релефът като усилвател: Кърджали и околните населени места са разположени в специфичен терен. Скалистите масиви на Родопите действат като естествен рефлектор – звукът от реактивните двигатели се отбива от склоновете и се разпространява на по-голямо разстояние, създавайки усещането, че самолетът лети съвсем ниско.

Звуковата бариера: Когато военен самолет се приближи до скоростта на звука (около 1235 км/ч), той принуждава въздушните вълни да се сгъстят. Резултатът за хората на земята е разтърсващ гръм, познат като „звуков бум“. При рутинни полети над населени места това е строго забранено, но при спешни мисии за прихващане (Scramble) може да бъде разрешено.

Патрулират ли гръцки или италиански изтребители над Кърджали?

Краткият отговор е: Не в смисъла на пълна замяна.

В общественото пространство често се цитира ролята на Гърция и Италия, които осигуряват пълно въздушно патрулиране (Air Policing) за страни от НАТО без собствена изтребителна авиация — като Северна Македония, Албания и Черна гора.

При България обаче ситуацията е съвсем различна:

България охранява въздушното си пространство сама: Страната ни разполага със собствени ВВС и дежурни сили, които изпълняват мисията по охрана на националното и съюзническото въздушно пространство.

Съвместни мисии (Enhanced Air Policing): В рамките на НАТО у нас периодично се провеждат съвместни дежурства с партньорски държави (включително САЩ, Италия или Испания), но те винаги са в съвместен режим с българските пилоти, а не вместо тях.

Кои са основните причини за полетите?

  1. Планови учебни полети: Българските военни пилоти провеждат редовни тренировки за поддържане на летателна подготовка, включително полети в планински условия.
  2. Международни учения: В региона често се провеждат съвместни тренировъчни мисии на НАТО с участието на съюзнически авиобази от България, Гърция и Румъния.
  3. Реагиране на неопределени цели: При засичане на самолет без полетен план или с изключен транспондер, дежурните изтребители се издигат незабавно.

Бързи факти за въздушната охрана:

15 минути: Това е стандартното време, за което дежурната двойка изтребители трябва да излети след подаване на сигнал за тревога (Scramble).

100% суверенитет: България не е отстъпила контрола над небето си – всяка мисия над страната се координира от българския Съвместен оперативен център.

НАТО солидарност: Съюзническите изтребители у нас кацат само за съвместни тренировки или временни засилени дежурства, но винаги действат рамо до рамо с българските си колеги.

Има ли място за безпокойство?

Шумът от изтребители може да бъде смущаващ, но военните експерти са категорични: той е знак за висока боеготовност и рутинна дейност по сигурността, а не за непосредствена заплаха. Всички полети над населени места се извършват при спазване на стриктни международни норми за безопасност и височина.

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

ВЛЕЗ В НАШАТА FACEBOOK ГРУПА - НОВИНИТЕ НЕ СПЯТ! Бъди информиран! | P26.bg

━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━━

Още новини в категория Разследване

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Разследване
Времето