12 ноември 2026 София, България
Търси

680–681 г.: Докато Църквата се тресе от спор за Христовата воля, Византия признава България на Аспарух

12 ноември 2026 преди 6 ч
680–681 г.: Докато Църквата се тресе от спор за Христовата воля, Византия признава България на Аспарух

Шестият вселенски събор в Константинопол осъжда монотелитството и дори отлъчва папа Хонорий, а само година по-късно империята подписва договор, който легитимира Първата българска държава.

Шестият вселенски събор (680–681 г.) остава в историята като един от ключовите моменти, когато Константинопол търси изход от тежка богословска и политическа криза. На фона на вътрешни църковни спорове, които разклащат империята, Византия е принудена да решава и реални заплахи по границите си. Именно в този период се стига и до договора, с който е призната България на хан Аспарух.

Съборът е свикан в Константинопол от император Константин IV Погонат. В заседанията участват 170 епископи. Основната цел е да бъде спряно разпространението на учението на монотелитите. Те признават в Иисус Христос две естества. Но твърдят, че има само една, Божествена воля.

Спорът за „една воля“ и натискът върху православните

След Петия вселенски събор напрежението не стихва. Монотелитските вълнения продължават и вече се разглеждат като риск за стабилността на цялата империя. В опит за помирение император Ираклий залага на компромисна формула. Той настоява да се признава една воля в Христос, въпреки двете естества.

Срещу това се изправят ярки фигури от тогавашната Църква. Сред тях са патриарх Софроний Йерусалимски и монахът Максим Изповедник от Константинопол. Максим плаща висока цена за позицията си. Заради твърдостта във вярата му отрязват езика и отсичат ръката.

Решението на събора и отлъчването на папа Хонорий

Шестият вселенски събор осъжда монотелитството като ерес. Съборът постановява да се изповядват две естества в Христос. И по тези две естества да се признават две воли. Човешката воля не е в противоречие. Тя е покорна на Божествената.

Едно решение се откроява с особен политически заряд. Заедно с други еретици е отлъчен и римският папа Хонорий. Причината е, че приема учението за една воля. Определението е подписано и от римските делегати. Това са презвитерите Теодор и Георгий, както и дякон Йоан. Така съборът демонстрира, че върховната власт в Църквата принадлежи на вселенския форум, а не на папата.

„Пето-шести“ събор, правила за управление и спор с Рим

Единадесет години по-късно заседанията са подновени в царските палати, наречени Трупски. Акцентът вече е върху църковното управление и благочинието. Този форум често се нарича Пето-шести, защото допълва решенията на Петия и Шестия събор.

Тогава са утвърдени обширни правила за управление на Църквата. Сред тях са 85 апостолски правила, постановления от вселенски и поместни събори, както и правила на 13 църковни отци. По-късно те са допълвани и влизат в основата на „Номоканона“, познат в руската традиция като „Кормчая книга“.

На събора са осъдени и определени практики в Римската църква. Сред тях са принудителното безбрачие за свещеници и дякони. Критикувани са и строгите пости в съботите на Великия пост. Тези теми показват, че разминаванията между Константинопол и Рим вече се изострят.

680–681 г.: походът срещу българите и признанието на държавата

През лятото на 680 г. император Константин IV Погонат предприема поход срещу българите. Кампанията завършва с поражение за византийците. Следва мирен договор, сключен през лятото на 681 г. в Константинопол. Именно този документ формално признава България на Аспарух.

С договора Византия отстъпва на България областта Долна Мизия до река Искър. Изключение прави град Одесос и крайбрежието около него. Текстът подчертава и важен детайл. Това признание е по-скоро формалност. Византийската власт по тези земи вече е отслабена. Причината са постоянни нападения и вълни от славянски заселници.

България поема ангажимент да прекрати набезите отвъд Стара планина. Уредени са и търговските отношения. След мира Аспарух не притеснява Византия до 686 г. Тогава Константин IV умира от дизентерия.

Така 681 г. остава като година на събитие с дълъг ефект. Основана е Първата българска държава. Тя достига разцвет в началото на X век. Влиянието ѝ в Източна Европа по-късно се засилва чрез книжовни школи и литература.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Култура
Времето
↑