Аматьорите – тихият триумф на мафията: за правните „пеперуди“ и следователя-прокурор

Преди минути социалните мрежи отново се превърнаха в арена на една потресаваща интелектуална нищета, маскирана като „борба за справедливост“. Лена Бориславова – юридическото острие на „Промяната“ извън парламента, жената, която претендира да пренаписва законите на държавата, излезе с пост. И в него, с лекотата на инфлуенсър, който бърка фон дьо тена със слънцезащитен крем, ни съобщи, че Борислав Сарафов подал оставка като шеф на следствието, но можел да остане... „редови прокурор“.

Спрете за миг. Поемете си дъх, както обичам да ви пиша. В тези три думи се крие цялата трагедия на нашето време. Човек, който е бил в сърцето на изпълнителната власт, който е „мозъкът“ зад законодателни инициативи, не прави елементарната, училищна разлика между следовател и прокурор. Това е все едно да влезете в операционната и хирургът да ви каже, че ще ви оперира бъбрека, защото „бъбрек и бял дроб – все са органи, все са там някъде в корема“.

Дами и господа, нека го кажем ясно: некомпетентността не е просто дефект. Тя е съучастие.

Когато се обявяваш за борец срещу една „безспорна мафия“, която е пуснала корени в съдебната система от десетилетия, ти нямаш право на дилетантство. Мафията е структура, тя е прецизна, тя познава всеки запетайка в закона и я използва като щит. Мафията е хищник, който се храни от грешките на противника. И когато срещу този хищник застане един лаик, един аматьор, който дори не владее терминологията на бойното поле, този лаик не е борец. Той е захранка.

Да излезеш и да наречеш един следовател „редови прокурор“, е висш пилотаж в политическата неграмотност. Борислав Сарафов е следовател по кариера. Националната следствена служба не е отдел в прокуратурата, тя е специфичен орган, а статутът на следователя е коренно различен от този на прокурора. Да ги бъркаш, докато претендираш, че „разбиваш нелегални мрежи на влияние“, е същото като да тръгнеш да бориш нечестен лекар, без да знаеш разликата между скалпел и стетоскоп.

Представете си тази метафора: вие сте убедени, че един лекар е корумпиран, че убива пациенти, че фалшифицира епикризи. Решавате да го разобличите пред медицинския съвет. Изправяте се и започвате да викате: „Този човек е престъпник! Той използва гайчен ключ вместо спринцовка и реже глави с трион!“. Цялата зала ви гледа с насмешка. Лекарят-престъпник се усмихва под мустак, защото знае, че вашето невежество е неговата най-добра защита. Вие не познавате термините му, не разбирате протокола на операцията, не знаете как да докажете грешката му, защото не знаете дори основите на занаята му. В този момент вие не го разобличавате – вие го легитимирате. Вие го правите недосегаем, защото превръщате обвинението в цирк, а себе си – в клоун.

Така е и с Лена, и с цялата тази кохорта от „юридически пеперуди“. Те пърхат около сериозните теми, вдигат прах в социалните мрежи, събират лайкове от същите онези „лелки с розови или зелени коси“, за които говоря постоянно, и в същото време изпират обектите на своята атака. Защото няма по-голям подарък за един компрометиран магистрат от това обвинителят му да е неграмотен.

Когато борците срещу мафията са дилетанти, те автоматично се превръщат в нейни съучастници. Мафията няма нужда да те подкупва, ако си достатъчно глупав, за да провалиш делото сам. Тя няма нужда да те плаши, ако ти сам се самовзривяваш с всеки свой пост във Фейсбук.

Бориславова ни казва, че трябвало Сарафов да понесе „наказателна отговорност“. Чудесно, Лена! Но как точно ще я поискаш, като не знаеш в какво качество ще го съдиш? Как ще разбиваш „мрежи на влияние“, когато не познаваш нишките, от които са изплетени? Тези мрежи са изградени от параграфи, от алинеи, от процедурни хватки. Те се режат с остър като бръснач интелект и безпогрешно познаване на правото. А не с розови лозунги и правописни грешки в правната логика.

Гледам този пост и виждам не просто грешка. Виждам капитулацията на професионализма пред амвона на популизма. Виждам как суверенът бива воден за носа от хора, които са прочели само заглавията на учебниците си, но са си "купили" дипломите със самочувствие, което не се опира на нищо.

Жалко е. Жалко е, защото докато тези аматьори „откриват“ подхвърлени строежи или бъркат длъжностите в съдебната система, истинските играчи се прегрупират. Те се смеят в кабинетите си, пушат скъпи пури и гледат поредния епизод на „Лена в страната на чудесата“. Те знаят, че с такъв противник са в безопасност за още поне сто години.

Защото мафията се бори с морал и знание. Когато липсва знанието, моралът се превръща в куха поза. А когато позата е единственото, което имаш, ти не си борец. Ти си просто един полезен идиот в ръцете на тези, които твърдиш, че преследваш.

Време е да спрем да вярваме на розови сънища и да започнем да изискваме експертиза. Защото в правото, както и в медицината, дилетантството убива. В случая – убива надеждата ни за държава, в която законите се пишат от умни хора, а престъпниците влизат в затвора заради доказателства, а не заради неграмотни постове в социалните мрежи.

Но докато „лелките“ ръкопляскат на всяка глупост и на всек илупмен, който зове "долу мафията" без действия е аргументи циркът ще продължи. А Сарафов – дали ще е следовател, или прокурор – ще ни гледа от телевизора и ще знае: докато Лена го „бори“, той е абсолютно спокоен за бъдещето си.

Веселин Стаменов

Още новини в категория Гласове

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news