Българите плащат до 125% над средното в ЕС за сирене и кашкавал – фермерите обаче продават евтино

Данни на КНСБ показват голяма разлика между цените на щанда и изкупните цени на суровото мляко. Браншът сочи надценки до 100% във веригите и предлага кооперативи и ясни правила за фермерските пазари.

Българските потребители плащат осезаемо повече за мляко и млечни продукти спрямо средното ниво в Европейския съюз. Това показват данни на Института за социални и синдикални изследвания и обучение към КНСБ. Според изчисленията у нас сирене, кашкавал и други млечни продукти се купуват с до 125% по-високи цени спрямо европейското равнище.

Парадоксът е, че в същото време част от фермерите работят при ниски изкупни цени на суровото мляко. Така разликата между цената при производителя и цената на щанда се превръща в ключов проблем за сектора и за семейните бюджети.

„Затвореният цикъл“ държи цената по-ниска

В малка ферма в Габровския Балкан младият фермер Петър Петров отглежда около 90 животни, като приблизително половината са крави. Той преработва собственото мляко в сирене, кашкавал и кисело мляко. По думите му крайната цена на сиренето, продавано директно на клиенти, е около 9–10 евро за килограм.

Фермерът преработва близо 500 литра мляко дневно. От това количество произвежда между 80 и 100 килограма сирене. Той работи с надценка между 30% и 50%. Продажбите му са основно в региона на Габрово.

Моделът, при който производството и преработката са в една ферма, позволява по-къса верига на доставки. Това по правило сваля крайната цена. При големите магазини цената често е по-висока.

В много райони изборът е само „веригата“

Според бранша проблемът е, че много хора нямат достъп до местни производители. В малки населени места и в квартали без пазари потребителите често купуват само от големите търговски вериги. Там надценките могат да стигнат около 100%, твърдят представители на сектора.

Съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев посочва, че липсата на алтернативни канали за продажба дава силна позиция на веригите. По думите му качествен продукт може да се купи директно от производител на цена до два пъти по-ниска от тази в магазините.

Кооперативи и правила за „фермерски“ пазар

Като изход от ситуацията браншът предлага развитие на кооперативи. Това е добре познат модел в страни като Франция. Идеята е кооперациите да са собственост на животновъдите и да преработват тяхната продукция. Така могат да се предложат по-достъпни цени и да се развият алтернативни канали за продажба.

Сред посочваните варианти са фермерски пазари, мобилни магазини и онлайн търговия. Производителите настояват и за ясни правила за фермерските пазари. В момента липсва точна дефиниция за „фермерски“ или „домашен“ продукт. Според тях това отваря врата за злоупотреби и участие на прекупвачи.

Дотогава най-простата стъпка за потребителите остава директната покупка от малки ферми, когато това е възможно. Това може да подкрепи местните стопани и да намали цената за качествени млечни продукти.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news