Българското агнешко не стига за Гергьовден: Пазарът все повече зависи от внос

Овцете в страната са около 1,1 млн., клането пада рязко, а секторът от години не произвежда достатъчно. Търговците обещават „100% българско“ и по-ниски цени, но експертите предупреждават за етикети, печати и размразено месо.

Има реални основания за притеснение дали около Гергьовден ще има достатъчно българско агнешко на пазара. Това предупреждава съпредседателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев. Според него проблемът не е еднократен. Той е резултат от дългогодишен спад във вътрешното производство.

България не произвежда достатъчно агнешко, за да покрие собственото си потребление. Затова пазарът по правило разчита на внос. При допълнителни затруднения недостигът става видим и натискът върху цените расте.

Спад на стадата и по-малко заклани животни

Данните в аграрния доклад на Министерството на земеделието и храните за 2025 г. потвърждават тенденцията. Броят на овцете в страната е паднал до около 1,1 милиона.

Паралелно с това намаляват и закланите животни. През 2024 г. са заклани около 150 000, при над 213 000 година по-рано. За 2025 г. се отчита спад до около 87 000.

На европейския пазар България държи около 2% от производството на агнешко в ЕС. Това прави вътрешния пазар уязвим. Зависимостта от външни доставки се увеличава при всяко сътресение.

Караколев посочва, че преди десетилетия у нас са се отглеждали около 8 млн. овце. Тогава страната е била сред големите износители. Днес секторът работи при съвсем различни мащаби.

Не само кланиците: структурни проблеми и болести

Според бранша дефицитът се дължи и на липса на последователна политика за животновъдството. Като ключов проблем се посочва недостатъчната подкрепа за фамилните ферми през последните 25 години.

Тази година към системните трудности се добавят и извънредни фактори. Българската агенция по безопасност на храните съобщава за затваряне на кланици и складове за месо заради хигиенни нарушения и други нередности. Това може да ограничи капацитета за обработка и търговия.

Допълнителен натиск идва и от заболявания. През последната година огнища на шарка по овцете доведоха до избиване на животни и ограничения за движение на добитък.

Резултатът е предвидим. При недостиг на родни агнета потребителите ще избират между внос, основно от Румъния, Северна Македония и Нова Зеландия.

Как да познаем вноса и размразеното месо

Новозеландското агнешко е сравнително нов продукт за българския пазар. По думите на Караколев то намира място у нас от около две години. През миналата година са реализирани около 400 тона. Тази година се очакват по-големи количества.

Караколев предупреждава, че вносът от Нова Зеландия обикновено пристига дълбоко замразен. След това се размразява преди продажба. Потребителите трябва да следят етикета. На него трябва да има дата на замразяване и дата на размразяване.

През март директорът на БАБХ Ангел Мавровски издаде заповед. Тя изисква датата на замразяване да се посочва задължително върху етикетите на размразено месо и разфасовки в търговската мрежа.

Важни са и печатите. Синият печат е за българско производство. Червеният се поставя върху вносното месо.

Цени, вериги и покупка директно от ферма

За цените Караколев прогнозира диапазон от 15 до 18 евро за килограм трупно тегло. Разфасовките се ценообразуват различно. Според него по-високи стойности биха били спекулативни.

Той сравнява тези очаквания с изкупните нива от фермите. Те са в порядъка на 5 до 7 евро за килограм живо тегло. Затова съветва, ако има възможност, да се купува директно от близка ферма. Така се увеличава шансът месото да е прясно и българско. Средствата остават при производителя, а не при прекупвачи.

На този фон част от големите търговски вериги обявиха, че ще продават за Гергьовден „100% българско“ агнешко. Те посочват и по-ниски цени спрямо миналата година. Като ориентир се дават стойности около 9,19 евро за килограм за месо с кост и 13,49 евро за котлети. Веригите заявяват средна цена около 10 евро.

Как цената се променя според разфасовката

Цената в магазина зависи силно от частта на трупа.

Котлетите са най-скъпи. Те се търсят заради крехкостта и по-малкото съединителна тъкан.

Агнешкият бут обикновено е следващ по цена. Той е най-месестата част и е подходящ за печене.

Плешката често е по-евтина. Тя е вкусна и сочна, но има повече мазнини, ципи и кости.

Вратът е в по-ниския ценови сегмент. Той изисква по-дълго готвене и съдържа повече кости.

Гърдите и коремът са сред най-евтините части. Те са подходящи за супи и курбан.

Субпродуктите често се продават в комплект. Цената им е по-ниска от тази на чистото месо. Тя се влияе и от сезонното търсене.

Зеленчуците поевтиняват, но плодовете остават скъпи

Отделна тенденция се вижда при зеленчуците. Цените на краставиците и доматите започват да се нормализират. При краставиците се отчита рязък спад в последните дни, като на места се намират по 1,80–2,00 евро за килограм.

Спад има и на едро. Цената на краставиците е надолу с малко над 14% за седмица. При доматите понижението е близо 12%.

Основният фактор е появата на повече продукция от българските оранжерии. По-рано пазарът е бил доминиран от внос от Гърция и Турция. Върху цените натискат и разходите за горива и торове.

Плодовете обаче остават предимно вносни и по-скъпи. Лимоните на едро трудно падат под 2,11 евро за килограм. Портокалите и бананите поскъпват седмица след седмица.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news