Човекът, който даде шанс за спасение на хиляди българи: 95 години без Фритьоф Нансен

На 13 май 1930 г. умира Фритьоф Нансен – човекът зад идеята за международен документ за бежанци, който отвори граници и даде шанс за нов живот след войните.

На 13 май 1930 г. умира Фритьоф Нансен. Името му остава в историята не само като полярен изследовател и учен. Нансен се превръща в ключова фигура за спасяването на бежанци в Европа след Първата световна война.

Най-видимият му принос е свързан с т.нар. Нансенов паспорт. Това е специален документ за хора без гражданство и без валидни паспорти. С него те получават право да преминават граници и да търсят убежище. В началото на ХХ век този документ дава реален шанс за спасение.

За България ефектът е пряк. Благодарение на неговата дейност хиляди български бежанци от Западна Тракия успяват да стигнат до България през 1922 г. Това става след Гръцко-турската война и последвалите разселвания.

Документът, който отвори граници за хора без държава

Нансен работи като върховен комисар за бежанците към Обществото на народите. Именно тогава предлага международно признат документ за пътуване. Целта е ясна. Хората без паспорт да не останат блокирани между държави.

Нансеновият паспорт помага и на други групи. Сред тях са арменци и белогвардейци, които търсят изход от репресии и преследвания. В период на нестабилност документът се превръща в инструмент за оцеляване.

През 1922 г. Нансен получава Нобелова награда за мир. Отличието е признание за мащаба на хуманитарната му работа.

От Арктика до Женева: пътят на един учен към дипломацията

Фритьоф Нансен е роден на 30 октомври 1861 г. близо до днешно Осло. Завършва зоология в университета в Осло. Още на 20 години тръгва на експедиция в Гренландско море.

Следват нови мисии и научна кариера. Работи в Бергенския музей и получава признание за изследвания върху нервната тъкан. През 1886 г. е удостоен с голям златен медал от Кралската академия на науките.

Нансен остава и емблема на полярните изследвания. През 1893 г. тръгва на тригодишно пътуване с кораба „Фрам“. Той и негов спътник правят опит да достигнат Северния полюс. Двамата се приближават повече от предшествениците си.

Научният му профил е впечатляващ. На 26 години защитава докторска дисертация за централната нервна система при човека. Но най-трайният му отпечатък остава в защитата на хора без дом.

Първата голяма хуманитарна операция и цената на безразличието

През 1920 г. Нансен става председател на норвежката делегация в Обществото на народите в Женева. Той заема поста до смъртта си. Скоро след това получава първата голяма хуманитарна задача на организацията.

Трябва да организира репатрирането на 450 000 военнопленници. Нансен успява, като привлича правителства и доброволчески структури. Работата му показва, че международната координация може да спасява животи.

Той обаче вижда и тъмната страна. Нансен остава огорчен от равнодушието към чуждото страдание. Той предупреждава, че бежанците, считани за бреме, могат да се окажат придобивка.

По искане на Международния Червен кръст и правителства Нансен се включва и в помощ за пострадалите от глада в Русия през 1921–1922 г. Това е още една мащабна криза, която изисква международни решения.

Наследството му продължава и след смъртта му. През 1954 г. Върховният комисариат за бежанците към ООН учредява наградата „Нансен“. Тя отличава хора и организации с изключителен принос към бежанците. През 2000 г. Нансен е избран за „норвежец на хилядолетието“ от народа на Норвегия.

Още новини в категория Култура

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news