Европа остава извън масата на преговорите в Абу Даби: Москва, Киев и Вашингтон обсъждат бъдещето на Украйна и новата архитектура на сигурността

Русия, Украйна и САЩ се подготвят за тристранни разговори на 10 и 11 ноември, докато европейските лидери се оказват в сложна дипломатическа ситуация – присъствието им в ОАЕ е предвидено, но не и като участници в основния преговорен формат. Вашингтон вече очертава следващата стъпка – директен диалог между Москва и европейските държави за бъдещия ред на сигурност в Европа. Кремъл обаче подчертава, че разговорите в Абу Даби ще останат тристранни, а въпросът за бъдещето на Украйна продължава да поражда повече въпроси, отколкото отговори.

Европа няма да участва пряко в предстоящите тристранни преговори между Русия, Украйна и Съединените щати в Абу Даби, които трябва да се проведат на 10 и 11 ноември. Това стана ясно от изявление на говорителя на Кремъл Дмитрий Песков, който категорично подчерта, че форматът на разговорите остава непроменен – Москва, Киев и Вашингтон, като американската страна ще изпълнява ролята на посредник.

Въпреки това европейското присъствие в Обединените арабски емирства не е изключено. Напротив, представители на Европейската комисия, Европейския съвет, НАТО, както и съветници по националната сигурност на Франция, Германия и Великобритания се очаква да пристигнат в Абу Даби. Според информация на Euronews възможността за директен контакт с руската делегация остава отворена.

Така се очертава любопитна дипломатическа конфигурация: Европа ще бъде физически представена около преговорите, но няма да има място на основната маса, на която Русия и Украйна ще обсъждат бъдещето на конфликта с посредничеството на САЩ.

Кремъл: Преговорите в Абу Даби ще бъдат само тристранни

В отговор на журналистически въпрос дали представители на Великобритания, Франция и Германия ще се включат в разговорите, Дмитрий Песков уточни, че Москва разглежда предстоящата среща като тристранен дипломатически процес.

„Това, което ще се проведе в Абу Даби през следващите дни, са тристранни преговори между Русия и Украйна, посредничени от Съединените щати“, заяви говорителят на Кремъл.

По думите му американската администрация разполага със собствени канали за комуникация с европейските държави, докато украинската страна също поддържа отделни контакти със своите европейски партньори.

„Очевидно вече изграждат свой собствен механизъм за координация. Но, повтарям, говорим за тристранните преговори в Абу Даби“, подчерта Песков.

Изявлението показва, че Москва прави ясно разграничение между основния преговорен формат и паралелните дипломатически консултации с европейските държави. Засега Кремъл не потвърждава, че европейски представители ще бъдат допуснати до същинските разговори между руската и украинската делегация.

Въпросът е особено чувствителен, тъй като евентуалните договорености за прекратяване на войната, бъдещите гаранции за сигурност и следвоенното устройство на Украйна ще имат пряко отражение върху цяла Европа.

Лавров: Сигурността на Русия, Украйна и региона ще бъде водещата тема

Основният акцент в разговорите в Абу Даби ще бъде поставен върху сигурността – както на Русия и Украйна, така и на региона като цяло. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров, коментирайки предстоящата среща.

„Чух изявлението на Марко Рубио, че въпросите на сигурността са ключови на разговорите в Абу Даби и в цялостната ситуация около украинския конфликт. Нещо повече, самият дневен ред на разговорите в Абу Даби поставя сигурността на Русия, Украйна и сигурността като цяло начело на дневния ред“, посочи Лавров.

Това поставя въпросите за бъдещата система на европейска и регионална сигурност в центъра на дипломатическите усилия. Става дума не просто за евентуално прекратяване на военните действия, а за механизмите, които биха могли да предотвратят ново избухване на конфликта и да очертаят отношенията между Москва, Киев и западните държави в дългосрочен план.

Именно този по-широк аспект на преговорите изглежда ще бъде сред най-трудните за съгласуване.

Песков за думите на Тръмп: Украйна вече е различна страна

Друг важен момент от брифинга на Дмитрий Песков беше свързан с изказване на американския президент Доналд Тръмп, според когото преговорите за уреждане на конфликта в Украйна могат скоро да постигнат успех, но в резултат на това страната ще бъде „малко по-различна“ и ще се намира на различно място.

Журналист попита говорителя на Кремъл дали Москва разбира какво точно има предвид Тръмп под „различна форма на Украйна“ – дали става дума единствено за териториални промени или и за трансформация на държавното управление и политическия модел.

Песков избегна конкретна интерпретация на думите на американския президент и препоръча въпросът да бъде отправен директно към него.

„В Украйна? Бих ви препоръчал да адресирате въпросите си до президента Тръмп“, отговори говорителят на Кремъл.

След това обаче той направи собствен коментар за настоящото състояние на украинската държава:

„Що се отнася до формата на Украйна, географски погледнато, тя е различна страна. Реалностите на място са очевидни и е малко вероятно някой да може да ги отрече.“

Изказването на Песков отново насочи вниманието към териториалния въпрос – един от най-сложните и спорни елементи във всяко потенциално споразумение. В същото време от думите му не може да се направи категоричен извод какви конкретни политически или териториални промени биха били предмет на разговорите в Абу Даби.

НАТО и европейските институции изпращат представители в Абу Даби

На фона на заявеното от Кремъл запазване на тристранния формат НАТО също ще има представител в Абу Даби. Според Euronews началникът на кабинета на генералния секретар на Алианса Джефри ван Льовен ще пристигне в Обединените арабски емирства във връзка с предстоящите разговори между Русия, САЩ и Украйна.

Очаква се там да бъдат и представители на Европейската комисия, Европейския съвет, както и съветници по националната сигурност от Франция, Германия и Обединеното кралство.

Особено важно е, че възможността за директен контакт с руската делегация остава отворена. Това означава, че макар европейските представители да не са част от официалния тристранен формат, не е изключено да се стигне до отделни срещи, консултации или дипломатически разговори в рамките на престоя им в ОАЕ.

Така европейските държави ще се опитат да запазят влияние върху процеса, без да участват непосредствено в основните преговори между Москва и Киев.

Фон дер Лайен поставя условие: първо прекратяване на огъня, след това разговори за европейската сигурност

Предложението на Вашингтон за бъдещи директни преговори между Русия и Европа по въпросите на сигурността обаче среща резерви в Брюксел.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се противопостави на обсъждането на нова европейска архитектура за сигурност преди постигането на прекратяване на огъня в Украйна. Позицията ѝ, цитирана от Ройтерс, се различава от очертания от специалния пратеник на американския президент Джаред Кушнер подход, според който след напредък в уреждането на украинския конфликт трябва да започне и пряк диалог между Москва и европейските партньори на Вашингтон.

„Всякакви смислени дискусии за европейската архитектура за сигурност могат да се проведат само след постигане на прекратяване на огъня в Украйна. Те трябва да се проведат в подходящ формат, включително с участието на съюзници от НАТО и членове на ЕС“, заяви фон дер Лайен.

С тази позиция Брюксел настоява, че бъдещите договорености за сигурността на континента не могат да бъдат отделени от прекратяването на военните действия и трябва да включват европейските институции и съюзническите структури.

Кушнер: След Абу Даби трябва да започне директен диалог между Русия и Европа

Специалният президентски пратеник на САЩ Джаред Кушнер очерта по-широката визия на Вашингтон за дипломатическия процес. По думите му американската администрация се надява първо да постигне напредък в преговорите между Русия и Украйна, а след това да премине към директно обсъждане с Москва на нова европейска система за сигурност.

В изявлението си Кушнер подчерта, че целта на американските усилия е постигането на договорено решение, което да гарантира траен мир и да създаде условия за суверенна, сигурна и просперираща Украйна в рамките на по-стабилна европейска система за сигурност.

Той обяви, че преди началото на двудневните тристранни преговори в Абу Даби заедно със Стив Уиткоф ще проведе среща с партньори от Украйна, Европейския съюз, НАТО, Германия, Франция, Обединеното кралство и Италия.

„Ще продължим тесните консултации и координация, които провеждаме през последните няколко седмици по въпросите на европейската сигурност и следвоенното бъдеще на Украйна“, заяви Кушнер.

Той определи предстоящите разговори като първите тристранни преговори от февруари насам. Според него чрез отделни консултации с двете страни американската администрация се стреми да събере Русия и Украйна, за да могат те директно да обсъдят своите опасения, предложения и възможни решения по въпросите на следвоенната сигурност.

„Надяваме се, че тези дискусии ще идентифицират общи позиции, ще дадат напредък в практическите решения и ще изградят импулс за следващия етап от преговорите“, посочи специалният пратеник.

Вашингтон иска Русия и европейските държави да седнат на една маса

Една от най-съществените части в изявлението на Кушнер е свързана с бъдещия пряк ангажимент между Москва и европейските партньори на САЩ.

По думите му постигането на всеобхватно и трайно уреждане няма да бъде възможно без директно взаимодействие между Русия и европейските държави по по-широките въпроси на сигурността, които засягат техните интереси.

„В крайна сметка постигането на всеобхватно и трайно уреждане ще изисква и пряко ангажиране между Русия и нашите европейски партньори по по-широки въпроси на сигурността, засягащи техните интереси.“

Кушнер изрази надежда, че преговорите в Абу Даби ще създадат необходимите условия за започването на подобен диалог в близко бъдеще като част от по-широк многостранен процес.

Тази концепция предполага последователност от дипломатически стъпки: първо преговори между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ, след това по-широки разговори за европейската сигурност с прякото участие на Москва и европейските държави.

По този начин Вашингтон се стреми да обвърже уреждането на украинския конфликт с по-мащабно преосмисляне на механизмите за сигурност на европейския континент.

Четири основни приоритета в американския план

Кушнер посочи четири взаимосвързани направления, върху които се концентрират американските усилия:

1. Прекратяване на военните действия.

Първата и непосредствена цел е да бъде намерен път към прекратяване на бойните действия чрез договорено решение между страните. Това остава основата, върху която могат да бъдат изградени всички следващи договорености.

2. Надеждни следвоенни гаранции и механизми за сигурност.

Вашингтон иска да бъдат разработени устойчиви гаранции и механизми, които да намалят риска от възобновяване на конфликта. Става дума за създаване на условия, при които бъдещите отношения между Русия и Украйна няма отново да доведат до военна ескалация.

3. Всеобхватен план за икономическо възстановяване на Украйна.

Третият приоритет е подготовката на икономическа рамка, която да позволи възстановяването на страната, привличането на инвестиции, възстановяването на критичната инфраструктура и създаването на условия за дългосрочен растеж и икономическа самостоятелност.

4. Хуманитарни мерки и преодоляване на последиците от войната.

Четвъртото направление включва мерки за облекчаване на човешките страдания, връщането на военнопленници и цивилни, както и решаването на други хуманитарни въпроси, произтичащи от конфликта.

Кушнер подчерта, че заедно с Украйна, Европейския съюз и останалите европейски партньори САЩ работят по преодоляването на огромните финансови предизвикателства, свързани с възстановяването на страната.

Сред разглежданите направления са подкрепата за критичната инфраструктура, привличането на частни инвестиции и създаването на предпоставки за устойчив икономически растеж и самодостатъчност на Украйна.

Икономическото възстановяване и хуманитарните въпроси също са част от преговорния процес

Според американския представител работата по уреждането на конфликта не се ограничава единствено до военните и политическите въпроси.

САЩ ангажират страните и по важни хуманитарни теми, включително връщането на военнопленници и цивилни граждани, както и разработването на практически мерки за облекчаване на страданията и ограничаване на човешките загуби.

В този контекст Вашингтон се стреми да насочи вниманието на участниците не само към непосредственото управление на военния конфликт, но и към последствията от него.

„Важна част от този процес е насърчаването на всички страни да се замислят сериозно за последиците от войната“, отбеляза Кушнер.

По думите му обсъждането на следвоенната сигурност, икономическото възстановяване и механизмите за предотвратяване на бъдещи конфликти трябва постепенно да измести фокуса от управлението на хода на войната към изграждането на основите за траен мир.

Европа, НАТО и съществуващата система за сигурност

В изявлението си Кушнер подчерта също, че съществуващите европейски споразумения и институции за сигурност осигуряват важна основа за бъдещата работа.

Вашингтон не представя процеса като изграждане на изцяло нова система от нулата, а като възможност да се надгради върху вече съществуващите механизми, да се установят техните недостатъци и да се определят необходимите практически подобрения.

Сред темите, които според него трябва да бъдат обсъдени, са:

• засилване на консултациите между държавите;
• осигуряване на надеждни канали за комуникация при кризисни ситуации;
• повишаване на прозрачността по отношение на военните дейности;
• разработване на взаимни мерки за намаляване на риска от ескалация;
• изграждане на по-ефективни механизми за предотвратяване на бъдещи конфликти.

Кушнер подчерта, че тези дискусии трябва да се провеждат при пълно зачитане на суверенитета и правото на всяка държава самостоятелно да взема решения.

Това е особено важно на фона на разминаванията между позициите на Вашингтон и европейските институции относно подходящия момент и формат за разговори с Русия по бъдещата архитектура на сигурността.

Трудни решения предстоят, но Вашингтон се надява на напредък

В заключение Джаред Кушнер определи конфликта като изключително сложен и многостранен, като призна, че пред участниците предстоят трудни решения.

Въпреки това американската администрация заявява готовност да продължи дипломатическите усилия с цел постигане на осезаем напредък, определяне на практически път към уреждане на конфликта и създаване на условия за траен мир.

Предстоящите разговори в Абу Даби ще бъдат важен тест за възможността Русия и Украйна да обсъждат директно своите позиции с американско посредничество. Същевременно те ще покажат доколко Вашингтон може да придвижи идеята за последващ диалог между Москва и европейските държави.

Остава обаче същественото противоречие: докато САЩ говорят за необходимостта от бъдеща обща архитектура на сигурността с участието на Русия и Европа, Брюксел настоява, че подобни разговори могат да бъдат смислени едва след прекратяване на огъня в Украйна и трябва да се проведат във формат, включващ съюзниците от НАТО и държавите членки на ЕС.

Така Абу Даби се очертава не просто като място за пореден опит за дипломатическо сближаване между Москва и Киев, а като отправна точка към много по-голям разговор – кой, при какви условия и с какви гаранции ще определя бъдещата система за сигурност в Европа. А най-големият въпрос остава дали Европа ще успее да запази водеща роля в процес, чиито основни преговарящи засега са Русия, Украйна и Съединените щати.

Още новини в категория Свят

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news