Евростат: България излиза от фискалната рамка с дефицит 4% и скок на дълга

Дефицитът за 2025 г. е 9,122 млрд. лв. и надхвърля прага от 3% по правилата на ЕС. Евростат поставя под въпрос част от отчетността заради операции на АПИ, а в София спорът вече стана политически.

Бюджетният дефицит на България за 2025 г. достига 4% от брутния вътрешен продукт. Това показват данните на Евростат и Националния статистически институт. В номинално изражение дефицитът е 9,122 млрд. лева, или 4,664 млрд. евро.

Резултатът е с 0,5 процентни пункта над предварителната оценка от април. Той е и над референтната стойност от 3% от БВП. Тази стойност е ключова за европейските фискални правила.

Паралелно с това нараства и държавният дълг. В края на 2025 г. той е 68,057 млрд. лева. Това се равнява на 29,9% от БВП. Година по-рано дългът е бил 48,851 млрд. лева, или 23,8% от икономиката.

Дефицитът: 4% от БВП и натиск върху правилата на ЕС

Разбивката по подсектори показва основния натиск върху централните финанси. В подсектор „Централно управление“ е отчетен дефицит от 8,891 млрд. лева. Местното управление също е на минус, но в по-малък размер. Там отрицателният резултат е 223 млн. лева.

Социалноосигурителните фондове са близо до баланс. Те отчитат дефицит от 8 млн. лева. Общата картина обаче остава ясна. Дефицитът излиза над европейския праг.

Това поставя България в по-рискова позиция при оценка на публичните финанси. Особено, когато има и растящ дълг.

Евростат с резерви: спор около отчетността на АПИ

Евростат изразява резерви към качеството на отчетените от България данни за 2025 г. Европейската статистическа служба посочва, че обсъжда с българските статистически власти начина на отразяване на определени операции на Агенция „Пътна инфраструктура“ в националните сметки.

Според Евростат България отчита тези операции като влияние върху дефицита в размер на 0,6% от БВП. В отделен анализ за разликите между априлската и октомврийската нотификация се посочва и основният източник на ревизията. Увеличението с 0,5 процентни пункта се свързва най-вече с промени, свързани с АПИ.

Евростат посочва и други фактори. Сред тях са актуализирани данни за болниците, средствата по Механизма за възстановяване и устойчивост и местното управление.

Политическа реакция: Петкова поиска обяснения за одита

Ден след публикуването на данните Теменужка Петкова заяви, че ГЕРБ-СДС е предупреждавала за размера на дефицита. Тя направи коментара си във Facebook.

Петкова свърза ревизията с информация от извънреден одит на Сметната палата в АПИ. Одитът е възложен по искане на Народното събрание. По думите ѝ в одита е посочено, че открити сертификати не са били утвърдени от Управителния съвет на АПИ до 31 декември 2025 г. Тя твърди и че дейностите не са били приети от възложителя и за тях не са били издадени фактури.

Петкова постави и въпрос за законовото основание. Тя пита защо към Евростат са изпратени данни, които според нея стъпват на проект на одитен доклад. Тя подчертава, че процедурата по становища и възражения още не е приключила. Това е позиция на Петкова. То не е самостоятелно потвърден факт в публикуваните статистически данни.

Окончателният размер на дефицита и дълга за 2025 г. е отчетен в нотификационните таблици на НСИ. Те са изготвени по хармонизираната методология на Европейския съюз. Данните над 3% от БВП оставят България над референтния праг на европейските фискални правила.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news