11 април 2026 София, България
Търси

Еврозоната под удар: войната в Близкия изток връща енергийния шок и натиска ЕЦБ

07 март 2026 преди 34 дни
Еврозоната под удар: войната в Близкия изток връща енергийния шок и натиска ЕЦБ Снимка: European Central Bank

ING предупреждава за по-скъпа енергия, по-висока инфлация и забавяне на растежа през 2026 г., докато рискът около Ормузкия проток тласка цените на газа нагоре.

Еврозоната е уязвима заради вносната енергия

Икономиката на еврозоната остава силно зависима от внос на петрол и газ. Това я прави сред най-изложените на шокове от конфликта между САЩ и Израел с Иран. Това посочват икономистите от аналитичното звено на нидерландската банка ING в оценка за ефекта върху Европа.

Според анализа дори временно изостряне на войната може да повиши осезаемо цените на енергията. Рискът не е само ценови. Възможно е и прекъсване на доставки, което да напомни кризата от периода 2021–2023 г.

ING отбелязва и две важни разлики спрямо тогава. Европа вече не е в режим на спешно откъсване от един доминиращ доставчик. Второ, ценовият натиск идва в края на зимата, а не в началото. Това намалява риска от пик в потреблението при най-неблагоприятни условия.

Домакинствата могат да издържат, но доверието е ключово

По-скъпата енергия действа като допълнителен данък за домакинствата и бизнеса. ING смята, че потребителите в Европа имат буфер заради натрупани спестявания. Това би помогнало част от удара да бъде поет без рязък срив.

Рискът идва от психологията на пазара. При спад в потребителското доверие домакинствата може да увеличат спестяванията си. Това би свило потреблението и би натиснало растежа.

Промишлеността също остава под напрежение. Производителите в Европа вече плащат по-високи енергийни разходи спрямо конкуренти в САЩ и Китай. Според ING секторът стартира годината с известен положителен импулс. Очаква се и фискалният стимул в Германия да подкрепя икономиката постепенно.

ING поставя и неудобен въпрос пред правителствата. Не е ясно дали ще могат, и дали ще искат, да компенсират загубата на покупателна способност. Фискалното пространство е по-ограничено, отколкото през 2022 г.

По-висока инфлация и пауза при лихвите

ING очаква кризата да забави възстановяването, но да не го спре. Прогнозата е за забавяне през първата половина на 2026 г. След това се очаква възстановяване през второто полугодие. За цялата 2026 г. се прогнозира ръст на БВП от 1,1%.

По-скъпата енергия обаче повишава инфлационния риск. Данните за февруари показаха обща инфлация 1,9% на годишна база. Това е под целта на ЕЦБ от 2%. Основната инфлация се повиши до 2,4%.

ING очаква инфлацията да се ускори през второто тримесечие до 2,5%. След това се прогнозира охлаждане до 2,1% през третото тримесечие и 1,9% през четвъртото. За 2026 г. оценката е повишена до 2,1%, при риск от допълнително увеличение.

В този контекст ЕЦБ вероятно ще задържи лихвите. Според ING комбинацията от по-слаб растеж и по-висока инфлация прави паузата най-вероятния избор. Банката е в дилема заради устойчивата инфлация в услугите. Петролен шок би вдигнал общата инфлация още.

В анализ на ЕЦБ от декември се посочва, че 14% ръст на петрола и 20% ръст на газа биха добавили 0,5 пр.п. към инфлацията. Ръстът на БВП би се понижил с 0,1 пр.п. Тези оценки не включват смущения във веригите на доставки.

Ормузкият проток и газът в Европа: малък дял, голям ефект

Рискът около Ормузкия проток засили напрежението на енергийните пазари. Това е стратегически морски път, през който минава около една пета от глобалните доставки на втечнен природен газ. Подобен е и делът при петрола.

По данни на американската EIA, през първото тримесечие на 2025 г. най-голямата част от петрола през протока е отивала към Китай, Индия, Южна Корея и Япония. До Европа са стигали 3,8% от тези обеми. За САЩ делът е 2,5%.

При газа ударът е по-широк. Затварянето на протока застрашава доставки на около 125 млрд. куб. м LNG, основно за Азия. Това е над 20% от световната търговия с втечнен газ. През 2024 г. около 83% от LNG през Ормуз е отивал към Азия.

Въпреки малкия пряк дял за Европа, ефектът вече се вижда в цените. След началото на атаката на 28 февруари цената на газа на нидерландския хъб TTF се повиши рязко. Тя тръгна от около 32 евро за мегаватчас и достигна над 52 евро на 5 март. Това показва колко бързо геополитиката се прехвърля върху сметките на бизнеса и домакинствата в Европа.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news

Още от Бизнес
Времето