Фискалният съвет бие тревога за Бюджет 2026: 5,7% дефицит и курс към дълг

В становище до медиите съветът предупреждава за липса на реална консолидация, отложени реформи и по-висока тежест за бизнеса, докато държавният дълг и лихвите растат до 2028 г.

Фискалният съвет изпрати становище до медиите за проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026–2028 г. Посланието е ясно. В проекта липсва стратегия за структурни реформи. Вместо устойчиво свиване на разходите се разчита на ограничени корекции и дългово финансиране.

Според съвета това увеличава рисковете за публичните финанси. Планираните мерки не дават убедителен отговор на основния проблем. Дефицитът остава висок и се закрепва като трайна практика. Паралелно с това се предвиждат приходни решения, които натоварват реалната икономика.

Дефицит 5,7%: бюджетът узаконява над 3% по Маастрихт

Ключовият критичен пункт е планираният дефицит по консолидираната фискална програма. Той е 5,7% от БВП за 2026 г. По разчети това е около 7,19 млрд. евро.

Фискалният съвет оценява, че така се влошава фискалната позиция на страната. Според документа проектобюджетът на практика допуска трайно надхвърляне на Маастрихтския критерий от 3%. Това поставя под въпрос реалната фискална консолидация.

Реформи на хартия: малки икономии и отложени промени

Съветът посочва липса на достатъчно структурни реформи в публичния сектор. Критиката е към слабата амбиция за оптимизиране на неефективните разходи.

Като пример е посочено 10% съкращение на разходите за персонал от септември 2026 г. Според оценката то би донесло спестяване от около 85 млн. евро. Това е ограничен ефект спрямо мащаба на дефицита.

Критика има и към осигурителната реформа. Частичното прехвърляне на личните осигурителни вноски към държавните служители и магистратите е в съотношение 80:20. Паралелно е заложен механизъм за брутно компенсиране на заплатите. Според съвета това неутрализира фискалния ефект през 2026 г. Реалното преструктуриране се отлага за следващи години.

Натиск върху бизнеса и риск от дългова спирала

В становището се казва, че номиналният ръст на данъчно-осигурителните постъпления за 2026 г. идва от мерки с директна тежест за икономиката. Сред тях са увеличението на максималния осигурителен доход до 2 300 евро. Отбелязани са и служебното увеличение на осигурителните прагове. Допълнително влияние има ускоряването на акцизния календар. Посочен е и 30% ръст на винетките.

Фискалният съвет отбелязва, че очакваните резерви от изсветляване на сивия сектор са надценени. Това добавя риск към приходната рамка.

Отказът от по-сериозно свиване на текущите разходи води до натрупване на нов дълг, предупреждава съветът. Очакването е държавният дълг да достигне 51,1 млрд. евро в края на 2028 г. Това се равнява на 35,7% от БВП.

Критичен е и ефектът на лихвите. Съветът отчита рязък ръст на лихвените плащания. Според оценката те ще изземват ресурс от ключови сектори. Сред тях са образование и здравеопазване.

В заключение Фискалният съвет заявява, че проектът за бюджет 2026 не съдържа стратегия за необходимите структурни реформи. Вместо решителни консолидационни действия се залага на разходни корекции и дългово финансиране. Според съвета това влошава дългосрочната фискална устойчивост и увеличава риска за публичните финанси.

Още новини в категория Бизнес

Последвайте ни в Telegram: https://t.me/p26news